Ключови фрази
Право на добросъвестния владелец на подобренията


2
решение по гр.д.№ 1196 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е


№ 235

София,31.05. 2012 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1196 по описа за 2011 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.295 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. и А. В. П. против решение № 1334 от 21.07.2011 г. по гр.д.№ 755 от 2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, с което е оставено в сила решение № 2098 от 11.05.2010 г. по гр.д.№ 1411 от 2008 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от М. К. Г. и А. В. П. иск с правно основание чл.72 от ЗС за заплащане на сумата 12 721,20 лв., представляваща увеличената стойност на апартамент № 14, находящ се [населено място],[жк], [жилищен адрес] вследствие извършени от ищците подобрения в него.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Областна администрация на С. област не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена на иска над 5000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 121 от 09.02.2012 г. на ВКС по настоящото дело.
С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречиво разрешаване в обжалваното решение и в незадължителна практика на съдилищата /решение № 61 от 04.07.2003 г. по гр.д.№ 3 от 2003 г. на Бургаския апелативен съд/, както и в част от незадължителната практика на ВКС /например решение № 2527 от 20.01.2005 г. по гр.д.№ 2247 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1415 от 13.02.2009 г. по гр.д.№ 6220 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. и др./ на въпроса: дължи ли Държавата обезщетение по реда на чл.72 от ЗС за направени подобрения в имот, който е бил даден като обезщетение за отчужден по реда на благоустройствените закони имот и който след реституцията по реда на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС се връща на Държавата.
По поставения правен въпрос настоящата инстанция приема за правилно приетото в решение № 1415 от 13.02.2009 г. по гр.д.№ 6220 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. поради следното: Целта на обезщетяването по чл.72 и чл.74 от ЗС за направени в имот подобрения е да се избегне неоснователното обогатяване на собственика за сметка на добросъвестния или недобросъвестния владелец след връщането на владението на имота на собственика. В случаите на получаване на имот като обезщетение за отчужден друг имот обезщетените бивши собственици са владелци на получения в обезщетение имот- до отмяната на отчуждаването те осъществяват фактическа власт върху имота със съзнанието, че са собственици на този имот и въз основа на валидно правно основание, което е годно да ги направи и ги е направило собственици /заповедта за обезщетяването им с имота/. До отмяната на отчуждаването и последвалото го връщане на дадения в обезщетение имот на Държавата, те правят подобренията в този имот като владелци. Поради това след отпадане на основанието за тяхното владение /отмяната на отчуждаването и последвалото го връщане на дадения в обезщетение имот в патримониума на Държавата/, на основание чл.72 и чл.74 от ЗС те имат право на обезщетение за направените от тях подобрения в имота. В зависимост от това дали към момента на извършване на подобренията отчуждаването е било отменено или не, отношенията между тях и Държавата по повод направените подобрения следва да се уредят по правилата или на чл.74 или на чл.72 от ЗС: Ако подобренията са направени преди отмяната на отчуждаването /тоест, когато подобрителите все още са били собственици на дадения им в обезщетение имот/, те са добросъвестни владелци и след връщането на имота на Държавата, тя им дължи обезщетение по чл.72 от ЗС- по-голямата сума измежду сумата на направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията. Обратно, ако подобренията са направени след отмяната на отчуждаването, те са недобросъвестни владелци и след връщането на имота на Държавата, тя им дължи обезщетение по чл.74 от ЗС- по-малката сума измежду сумата на направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията.
Ако се приеме обратното /че Държавата не дължи на подобрителите никакво обезщетение/ би се стигнало до неоснователно обогатяване на Държавата за сметка на подобрителите, защото след отмяната на отчуждаването отчуждените собственици ще придобият собствеността върху стария си имот, а по силата на чл.5, ал.1 от закона Държавата ще придобие собствеността върху дадения в обезщетение имот, който в резултат на направените подобрения вече е с по-висока стойност. Настъпилото в резултат на отмяната на отчуждаването разместване на собствеността не заличава нито протеклата фактическа власт върху имота, нито факта на подобряването му, станал със съзнанието на подобрителя, че подобрява своя собствена вещ, придобита на валидно законно основание. В този смисъл е приетото в задължителната практика на ВС в т.4 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по въпроса дължи ли се обезщетение по чл.72 и чл.74 от ЗС на владелец за извършени от него подобрения върху вещ, получена на придобивно основание, което по-късно е било отменено, както и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 404 от 24.10.2011 г. по гр.д.№ 1037 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о.
В случая не може да се приложи по аналогия приетото в Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1997 г. на ОСГК на ВС, според което при реституцията по реда на ЗВСВОНИ бившите собственици на имот не дължат на Държавата направените от нея разноски за поддържането или подобряването на отчуждения имот. Горното разрешение е прието, след като е взето предвид, че законите, посочени в чл.1 и чл.2 от ЗВСВОНИ, по принцип са били конфискационни /в болшинството от случаите бившите собственици не са получили равностойно обезщетение, а само обезщетение с държавни лихвени облигации, които след паричната реформа са се обезценили, а доколкото са били обезщетени с равностоен имот- съгласно чл.4 от ЗВСВОНИ въобще нямат право на възстановяване на собствеността/ и че съгласно чл.8, ал.1 от ЗВСВОНИ бившите собственици нямат право да искат обезщетение за времето, пред което са били лишени от имотите си. Поради това е прието, че справедливостта изисква да не се възлага на реституираните собственици да понесат направените в имотите им без тяхно знание и съгласие разноски.
Хипотезата на обезщетяване за направени подобрения в даден като обезщетение имот след възстановяване на собственост по реда на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС и връщането на дадения в обезщетение имот в патримониума на Държавата не е аналогична на разгледаната в горепосоченото тълкувателно решение: При отчуждаването по посочените благоустройствени закони отчуждените собственици получават равностойно обезщетение, тоест настъпва равностойно разместване на блага /по силата на отчуждаването Държавата придобива имот на определена стойност, а по силата на обезщетяването собствениците на отчуждения имот придобиват имот от Държавата на същата стойност/. С подобряването на придобития като обезщетение при отчуждаването имот неговата стойност се увеличава. При отмяната на отчуждаването по реда на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, отчуждените собственици придобиват собствеността върху стария си имот, а по силата на чл.5, ал.1 от закона Държавата придобива собствеността върху дадения в обезщетение имот, който в резултат на направените подобрения вече е с по-висока стойност. Именно за да се избегне неоснователното обогатяване на Държавата, в този случай Държавата дължи на обезщетените собственици обезщетение за направените от тях разноски за поддържане и подобряване на дадения в обезщетение имот.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение на САС, в което е прието обратното /че Държавата не дължи никакво обезщетение за направени подобрения в имот, който е бил даден като обезщетение за отчужден по реда на благоустройствените закони имот и който след реституцията по реда на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС се връща на Държавата/ е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
След отмяна на това решение и на основание чл.295, ал.2 от ГПК следва да бъде даден ход на делото пред настоящата инстанция, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, а именно: допускане и приемане на съдебно-техническа експертиза със задача да се даде заключение за увеличената стойност на дадения в обезщетение апартамент към момента на отмяна на отчуждаването /20.10.1997 г. / и за стойността на претендираните и направените от ищците до отмяна на отчуждаването разноски за поддържане и подобряване на апартамента по цени към момента на тяхното извършване, с оглед определяне на дължимото обезщетение /по-голямата сума между тези две стойности/.
Даването на ход на делото по същество пред настоящата инстанция се налага и поради необходимостта да бъдат отстранени допуснатите от съда процесуални нарушения, свързани с ненадлежното призоваване на ответника по делото Държавата. В тази връзка следва да се отбележи, че ответник по делото е именно Държавата поради следното: Видно от исковата молба и молбата-уточнение на иска от 15.12.2004 г. като ответник по иска е била посочена Държавата, чрез длъжностното й лице Областен управител на С., чрез което, според ищците, Държавата упражнява правото си на собственост. В случая действително Държавата е материалноправно легитимиран ответник по предявения иск за заплащане на подобренията в получения като обезщетение имот след отмяната на отчуждаването поради следното: Обезщетение за направени подобрения в имот, който е бил даден в обезщетение след отчуждаване, след отмяната на отчуждаването, се дължи от лицето, чиято собственост става след отмяната на отчуждаването имотът, който е бил даден в обезщетение и в който са направени подобренията. В случая това е Държавата- съгласно чл.5, ал.1 от З. по З. след отмяната на отчуждаването дадените в обезщетение имоти стават държавна собственост по силата на решението за отмяна на отчуждаването. Действително, с изменение на тази разпоредба с ДВ бр.96 от 1999 г. е прието, че тези имоти стават общинска собственост. Тъй като тази разпоредба е материалноправна и няма обратно действие, за решения за отмяна на отчуждаването, постановени преди изменението на закона с ДВ бр.96 от 1999 г. следва да се прилага разпоредбата на закона преди това изменение /в този смисъл е и решение № 208 от 11.05.2010 г. по гр.д.№ 1030 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и като такова задължително за страните и съдилищата в страната, както и постановеното от ВКС отменително решение по настоящото дело/. Следователно в настоящия случай, при който решението за отмяна на отчуждаването е от преди изменението на чл.5, ал.1 от закона с ДВ бр.96 от 1999 г. /решение от 20.10.1997 г. на Върховния административен съд по адм.д.№ 4176 от 1996 г./, по силата на това решение даденият като обезщетение имот е станал държавна собственост.
Въпреки че искът реално е бил предявен срещу Държавата, по делото е била призовавана Областната администрация на С. област, която съгласно чл.57, ал.2 от Закона за администрацията е юридическо лице и поради това е лице, различно от Държавата. Действително с молба от 15.05.2008 г., подадена по гр.д.№ 1411 от 2008 г. на Софийския градски съд, ищците са уточнили, че искът следва да се счита предявен срещу Областната администрация на С. област. Това уточнение по съществото си е изменение на иска чрез посочване на нов ответник на мястото на първоначалния, което изменение съгласно чл.117, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.228, ал.1 от ГПК е недопустимо да се прави без съгласието на стария и посочения нов ответник. Тъй като в случая няма съгласие на Държавата и на Областната администрация на С. област за това изменение на иска и съответно няма постановено определение на съда за изменение на иска чрез замяна на първоначалния ответник с друг, и към настоящия момент искът следва да се счита предявен срещу Държавата, представлявана по реда на чл.18 от ГПК /отм./, съответно чл.31 от ГПК. Областният управител на С. град /а не на С. област/ би могъл да бъде само процесуален представител на Държавата, ако е бил изрично упълномощен затова от Министъра на финансите или Министъра на регионалното развитие и благоустройството /в този смисъл са чл.20, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./ и чл.32, ал.1, т.4 от ГПК/.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение № 1334 от 21.07.2011 г. по гр.д.№ 755 от 2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, II състав.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО пред ВКС.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задача, посочена в мотивите на решението, при депозит в размер на 200 лв., вносим от касаторките в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж.П. В. С.- Я. с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес].

НАСРОЧВА делото за 19.09.2012 г. от 9,30 ч., за когато да се призоват вещото лице инж.П. Я. от горепосочения адрес, касаторките М. К. Г. и А. В. П. и Държавата чрез Министъра на финансите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в призовките на касаторките да се впише задължението им за внасяне в едноседмичен срок на депозит за експертизата в размер на 200 лв.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.