4 Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр. София, 30.11.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1263 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Г. молба за отмяна на влязло в сила решение от 21.07.2014г. по т. дело № 1951/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав. Молителят релевира доводи за наличие на нови писмени доказателства, които са от значение за делото и не са му били известни при неговото решаване, а именно: молба от Г. Г. Ф. – трето лице по изп. дело № 106/2011г. по описа на ДСИ при РС Чепеларе и справка по същото. Поддържа становище, че изпълнителното дело се отнася за ч. гр. дело № 46669/2011г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, по което е издадена в полза на [фирма] заповед за изпълнение на парично задължение от 18.11.2011г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.11.2011г. срещу [фирма]. Молителят твърди, че процесният кредит не е бил погасяван съгласно правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, предвид наличието на сключени с ответната банка два договора за кредит /процесният от 28.04.2005г. и друг от 18.03.2008г./, които са обслужвани от една и съща разплащателна сметка, като при частичните вноски молителят не е посочвал кой от кредите погасява, поради което банката е отнасяла вноските към по-късно сключения кредит от 18.03.2008г., вместо към по-обременителния и по-стария кредит. Счита, че при постановяване на влязлото в сила решение – предмет на молбата по чл. 303 ГПК, тези въпроси не са обсъждани и поради това, че представените с настоящата молба писмени доказателства не са били известни на молителя и не са представени по делото, моли влязлото в сила решение на САС да бъде отменено и делото върнато на друг състав на съда за ново разглеждане. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат С. З. оспорва молбата за отмяна като неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в предвидения в чл. 305, ал. 1 ГПК преклузивен срок. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. С влязлото в сила решение въззивният съд е потвърдил решение от 22.07.2014г. по т. дело № 1951/2013г. на Софийски градски съд, VI ТО, 20 състав, с което е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сума в размер 17 149,48 евро, представляваща неиздължена главница по договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредитна линия – плюс” № 0435/28.04.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2011г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ до окончателното плащане, сума в размер 799,86 евро - неиздължени договорни лихви за периода от 21.06.2011г. до 27.10.2011г., сума в размер 64,02 евро – неиздължени такси по договора за периода от 28.08.2009г. до 27.10.2011г., както и сумата 15,30 лв. – неиздължени разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 46669/2011г. на Софийски районен съд, 52 състав, и ответното дружество е осъдено да плати на ищеца сумата 2 390,85 лв. – направени разноски по делото. Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение. Тя има за цел да обезпечи прилагането на принципа за дирене на обективната истина и по отношение на влезлите в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, при наличието на определени предпоставки. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В конкретния случай представените от молителя с молбата за отмяна молба от Г. Г. Ф. вх. № 1097/11.08.2014г. по изп. дело № 106/2011г. по описа на ДСИ при РС Чепеларе и справка по същото изп. дело нямат характер на ново писмено доказателство, а установените с тях факти не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които да са от съществено значение за делото. Изпълнително дело № 106/2011г. по описа на ДСИ при РС Чепеларе е образувано по молба на взискател [фирма] /сега [фирма]/ срещу длъжник [фирма] въз основа на издаден изпълнителен лист срещу посоченото дружество, а Г. Г. Ф. е трето задължено лице – ипотекарен длъжник. Поради това, че молителят е страна по изпълнителното дело, същият е могъл да се снабди своевременно с подадената молба от третото задължено лице и със справка от Държавния съдебен изпълнител за извършените плащания и да ги представи по делото. Въззивният съд е приел, че направеното възражение за наличието на два договора за кредит и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД при погасяване на вноските по кредитите, е преклудирано, поради което не го е разгледал във въззивното производство. Доколко въззивният съд е процедирал правилно е въпрос, относим към касационното обжалване на решението на САС и не представлява основание за неговата отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Поради липса на твърдените предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Софийски апелативен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото разноски на молителя не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и липсват доказателства такива да са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 21.07.2014г. по т. дело № 1951/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.