Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 08.07.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Геника Михайлова Ваня Атанасова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 415 по описа за 2015 г. Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 326/ 06.11.2014 г. по гр. д. № 651/ 2014 г, с което Великотърновски окръжен съд отменя решение № 437/ 10.05.2014 г. по гр. д. № 949/ 2013 г. на Великотърновски районен съд и отхвърля частичния иск на Г. Т. И. срещу П. Т. Д. с правна квалификация чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС за сумата 5 100 лв. (част от вземане в пълен размер 200 000 лв) от подобрения в имот УПИ VІІ-59 в кв. 5 по регулационния план на [населено място] [община]. С определение № 166/ 2403.2015 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпроса: Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот или зададеният в исковата молба начин, по който в исковата молба е определено съдържанието (размерът) на съдебно предявено вземане, определят ли правната квалификация на иска срещу собственика на имота? К. Г. Т. И. дава отрицателен отговор на въпроса и иска отмяна на въззивното решение. К. основания на чл. 281, т. 3 ГПК обосновава с оплакванията, че решението е неправилно като постановено в неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Претендира разноски. Ответникът по касация П. Т. Д. оспорва жалбата. Претендира разноските пред настоящата инстанция. По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, настоящият състав намира, че в основанието на претенцията за пресъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 – 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на вещта”, „по-малката от двете суми”, „до размера на обедняването”, „до размера на обогатяването”, „връщане на необходимите и полезни разноски”,) не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 129/ 13.07.2011 г. по гр. д. № 72/ 2010 г. І-во отд, решение № 131/ 10.07.2013 г. по гр. д. № 913/ 2012 г, І-во отд, решение № 159/ 14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/ 2013 г, ІІ-ро ГО, решение № 180/ 25.04.2012 г. по гр. д. № 198/ 2011 г, І-во ГО, решение № 820/ 20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, І-во ГО, решение № 912/ 02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/ 2008 г. ІV-то ГО, решение № 134/ 31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/ 2013 г). Тя е еднозначна и не следва да бъде променяна. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: В исковата молба ищецът (сега касатор) е извел качеството си на кредитор по частично предявеното вземане с твърденията, че: 1) в периода 2000 – 2004 г. със знанието и без противопоставянето на ищцата е възложил, финансирал и завършил строителството на нова жилищна сграда на мястото на съборена стара; 2) строителството е извършил със знанието и без противопоставянето на ответницата и нейната сестра, които касаторът е знаел за собствениците на имота и при уговорката те да му прехвърлят собствеността върху сградата; 3) при завръщанията си в България е отсядал винаги в построената от него сграда (обичайното местопребиваване на касатора е в САЩ); 4) през 2012 г. е поканил ответницата да изпълни обещаното (междувременно касаторът научава, че договор за доброволна делба от 2001 г. я легитимира като собственик на съборената стара сграда и на 1/ 2 ид. части от мястото, в което е построена); 5) вместо това ответницата подменя ключа и осуетява достъпа на касатора до сградата. К. е заявил, че: 1) е строил новата къща в чуждия имот за себе си; 2) има качеството на недобросъвестен владелец, чиито права законът приравнява на тези на добросъвестния (чл. 74, ал. 2 ЗС) и 3) възникналото вземане от 200 000 лв. представлява увеличената стойност на имота вследствие построената нова сграда. В писмения отговор на исковата молба ответницата по касация е признала, че е била съгласна касаторът да събори старата сграда и да построи нова, като е оспорила твърденията за уговорка за прехвърлянето на собствеността върху новата сграда и качеството на касатора на владелец. Направила е възражение за погасителна давност. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че касаторът е съборил стара сграда, на която по договора за делба от 2001 г. собственик е била ответницата и на нейното място със свои средства и материали е изградил нова къща със сутерен на два етажа. Според твърденията в исковата молба за качеството, в което касаторът е извършвал подобренията (недобросъвестен владелец подобрявал със знанието и без противопоставянето на собственика на имота) и зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на възникналото вземане (за увеличената стойност на имота), въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС. Отхвърлил го е поради това, че касаторът е подобрил имота на ответницата като държател, а не като владелец. Според въззивния съд, намерението на касатора да държи новата сграда като своя е изключено поради очакванията му да придобие собствеността върху сградата, продължили в периода нейното строителство. При установяването на този факт е намерил за ненужно да обсъжда останалите доказателства от значение за качеството, в което касаторът е подобрил имота на ответницата. По възражението за погасителна давност въззивният съд не се е произнесъл поради това, че вземане, което не е възниквало не се погасява по давност. Обжалваното решение подлежи на отмяна като неправилно. Основателно е касационното оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон (чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК). Съображенията за това произтичат пряко от отговора на повдигнатия процесуалноправен въпрос. В противоречие с разпоредбата на чл. 68 ЗС е и извода на въззивния съд, че очакванията на касатора да придобие собствеността върху новата сграда са достатъчни да изключат качеството му на владелец. Основателно е и касационното оплакване, че по субективния елемент на владението въззивният съд е бил длъжен да изходи от презумпцията на чл. 69 ЗС и да обсъди всички събрани по делото доказателства. Касационната инстанция е длъжна да реши спора по същество, доколкото по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия (арг. от чл. 293, ал. 2 ГПК). За осъществяването на част от релевантните факти страните не спорят, а и те се установяват от събраните по делото доказателства. Фактите са следните: 1) в периода 2000 – 2004 г. касаторът е възложил, финансирал и завършил строителството на нова жилищна сграда със сутерен на два етажа; 2) новата жилищна сграда е построена на мястото на стара; 3) по договор за делба от 2001 г. ответницата по касация е била собственик на съборената жилищна сграда и на 1/ 2 ид. части от УПИ, в което е била построена; 4) новата сграда е построена със знанието и без противопоставянето на ответницата. От заключенията на съдебно-техническите експертизи се установява, че разликата на пазарната стойност на новата сграда и тази на съборената стара сграда е положителна величина. Тези факти са достатъчни за извода, че извършеното в чуждия имот представлява подобрение и доколкото новата сграда съществува към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд, в полза на касатора е възникнало вземане за стойност (т. 6 ППлВС № 6/ 27.12.1974 г). Длъжник по него е само ответницата, без значение на това, че е собственик на 1/ 2 ид. части от УПИ, в което новата къща е построена. От значение е това, че договорът за доброволна делба от 2001 г. я легитимира като собственик на съборената къща, а новата е изградена на мястото на старата. Изложеното изключва приращението (чл. 92 ЗС). За точната квалификация на вземането и за началото на срока по възражението за погасителна давност значение има качеството, в което касаторът е извършил подобрението. Твърденията в исковата молба обуславят приложението на чл. 69 ЗС - касаторът твърди, че е започнал да строи сградата за себе си, ако и да зачита правото на собственост върху терена. Това, че е имал очаквания собствеността да му бъде прехвърлена чрез сделка, не изключва задължението на съда да изходи от презумпцията - до доказването на противното този, който държи вещта, я държи като своя и следователно я владее. Събраните доказателства не опровергават, а провеждат извода, че презумираният факт е и осъществен. При съвкупната им преценка се установява, че финансирането на новата сграда касаторът извършва с намерението да я строи за себе си. Със завършването къщата той я обзавежда и започва да плаща данъци (до 2008 г). При всяко завръщане в България отсяда там за два месеца. До 2012 г. само той има ключ от сградата, а при заминаванията си за САЩ ключът оставя при роднина (свидетеля Д. П.), която се грижи за имота. Ответницата по касация не е живяла в новата сграда, а е ползвала само двора. За нея касаторът е предвидил стая (така показанията на свидетеля М. Г.), но това обстоятелство не опровергава, а доказва собственическо намерение. К. като собственик е определял кой и как ще ползва стаите в построената от него къща. С ключ ответницата се сдобива след 24.01.2013 г. – датата, на която й е връчена нотариална покана от касатора за прехвърляне на собствеността. След поканата тя подменя ключовете за къщата. Следователно подобрението на имота на ответницата касаторът е извършил в качеството на владелец, а липсата на правно основание за неговото владение го определя като недобросъвестен. Чл. 74, ал. 2 ЗС приравнява вземанията на недобросъвестния владелец, извършил подобрения в чуждия имот със знанието и без противопоставянето на собственика, към тези на добросъвестния. Съдебно предявеното притезание следва да се отнесе под квалификацията на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС. Подобрението се проявява в разликата между пазарната стойност на новата сграда и пазарната стойност на съборената стара, определени към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, а двете заключения (основно и това на разширената в тройна) съдебнотехнически експертизи сочат разликата да възлиза на суми над предявения размер от 5 100 лв. Неоснователно е възражението за погасяване на вземането по давност. Погасителната давност за вземането на недобросъвестния владелец за подобренията в чуждия имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяване на иск за имота. В случая, липсват доказателства за точната дата, на която ответницата е прекъснала владението на касатора, установявайки свое владение върху новата къща. Най-ранната възможна обаче е 24.01.2013 г. – датата, на която й е връчена нотариалната покана. Следователно към 21.03.2013 г. – датата, на която е предявен искът, не е изтекъл общият срок на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД. Искът е доказан по основание и до пълния предявен размер. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 326/ 06.11.2014 г. по гр. д. № 651/ 2014 г. на Великотърновски окръжен съд. ОСЪЖДА П. Т. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. Т. И. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 5 100 лв. (предявена част от вземането) - за подобрения в имот УПИ VІІ-59 в кв. 5 по регулационния план на [населено място], [община], изразяващи се в построяването на нова къща, състояща се от сутерен и два жилищни етажа, а на основание чл. 74, ал. 1 ГПК да му заплати сумата 886 лв. – разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.