Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          № 860                                                   София  22.12.2009г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 4315 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнителни и е образувано въз основа на касационна жалба,подадена от министъра на п. против решението на дисциплинарния състав при К. на частните съдебни изпълнители от 14.07.2008г. по д.д. № 7 по описа за 2008г.,с което не е наложено наказание на частен с. изпълнител С. Д. К. Д. Счита същото за постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила,поради което иска от настоящия съд да го отмени и като констатира,че е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на частния съдия изпълнител,да му наложи едно от предвидените в чл.68 от Закона за частните съдебни изпълнителни/ЗЧСИ/ наказания. Претендира направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение. В съдебно заседание –процесуалния представител на жалбоподателя поддържа изложеното по-горе искане и представя писмени бележки. Становището на представителя на К. на частните съдебни изпълнителни е,че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Частният с. изпълнител- срещу когото е образувано настоящето производство-не се явява и не взема становище. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С обжалваното решение дисциплинарният състав при К. на частните съдебни изпълнителни-като е счел,че С. Д. К. Д. не е нарушила виновно служебните се задължения при връчване на съобщението до длъжника М. И. с изх. № 00167/10.01.2007г.по изп.д. № 20067180400186/06г.и с изх. № 00169/10.01.2007г.по изп.д. № 20067180400189/06г.,както и че неспазването на три дневния срок по чл.325а от ГПК за вдигане на наложената възбрана е оправдано с оглед висящата процедура по обжалване,както и че допуснатият пропуск във връзка с непосочване на задължителни реквизити по чл.376 ал.1 от ГПК/отм./-дата,собственик и тежести, а освен това –и неспазването на изискването на чл.389б ал.1 от ГПК/отм./за уведомяване на съпруга-недлъжник -не са съществени нарушения, не е наложил дисциплинарно наказание. Мотивирал се е и с липса на нарушаване на правата на страните в изпълнителния процес. Тезата на жалбоподателя е,че при безспорно констатирано извършване на нарушения -не може да не се наложи наказание. Изразява становището си,че законодателят е предвидил четири различни вида наказания-за да може да се определи подходящото за всеки случай. Счита,че при допускане на нарушение-винаги има вина и че в случая неправомерно наказващият орган,какъвто е дисциплинарният състав при К. на частните съдебни изпълнители-не е наложил наказание,като се е позовал на несъществуващ в закона критерий: липса на нарушаване на правата на страните в изпълнителния процес. Настоящият с. състав не споделя тезата на жалбоподателя. Съгласно чл.67 от Закона за частните съдебни изпълнителни /ЗЧСИ/- частният с. изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и по устава на камарата. В случая –не са представени изпълнителните дела,по които са извършени спорните действия. Настоящият с. състав няма как да извърши справка-за датите,отбелязванията и последователността на предприетите действия,затова приема за спорни изложените правни изводи и за безспорни фактите,съдържащи се в изразените становища на страните по делото. Твърди се виновно неизпълнение на четири вида задължения по закон- 1.за редовно уведомяване на страната за предприето изпълнение по чл.325 ал.3 от ГПК/отм./,2.за непосочване в изготвеното обявление за публична продан на изискуемите се съгласно чл.376 от ГПК/отм./ реквизити- собственик на имот,дали имота е ипотекиран и дата на извършване, 3.за неспазване на 3-дневния срок по чл.325а за вдигане на наложена възбрана по отношение на имотите на длъжниците И. Ф. и М. И. , както и 4.за уведомяване на съпругата-недлъжник за предприетото изпълнение, съгласно чл.389б ал.1 от ГПК/отм./ Относно първото,настоящият с. състав споделя извода на дисциплинарния състав за липса на виновно извършено нарушение. Фактите и съображенията са следните: Изп.д. № 20067180400186/06г./докато се е водило от държавен с. изпълнител е било под №1051/31.01.2006г./е образувано по молба на „Прокредитбанк” АД,въз основа на изпълнителен лист от 18.01.2006г.по гр.д. № 6191/2005г.издаден срещу М. И. и Й. Ф. за сумата от 4 064.29лв. По делото е била вписана възбрана върху имот на М. И. ,находящ се в гр. В. ул.”Х. Шкорпил” №21,за което той е бил уведомен на 22.02.2006г. По изпълнителното делото е постъпила молба от И. Ж. за конституиране като взискател/по силата на сключен договор за цесия за вземането на „Прокредитбанк” /. На М. И. е било изпратено уведомление за това с изх. № 0* от 10.01.2007г.на посочения адрес/на който същия вече е получавал съобщения/,което се е върнало с отбелязване от 18.01.2007г.” Многократно посещавах адреса,но М. И. не беше намерен”. С резолюция от същата дата- частният с. изпълнител е приел така извършеното уведомяване за редовно на основание чл.51 ал.2 от ГПК/отм/. Принципът,установен в закона е за лично уведомяване на страната. Ненамирането й на адреса,обаче не може да бъде пречка за извършване на съответните процесуални действия,поради което законодателят е предвидил различи възможности-за връчване на съобщението на лице от домашните,на съсед,на пълномощник-съответно при спазването на съответната процедура. В случаите,когато страната е променила адреса си,който е съобщила по делото-нейно е задължението да уведоми за новия адрес. При неизпълнение на това законоустановено задължение-тя се приема за редовно уведомена. В случая –съдия-изпълнителят е приел уведомяването за редовно-без да е извършил справки за настоящия и постоянния адрес на лицето. Вината за неизпълнение на едно задължение-винаги се преценя с оглед конкретните обстоятелства. В случая- при положение,че лицето многократно е търсено на посочения от него адрес и нито веднъж не е намерено,факта,че съобщението,за което е търсено-че е конституиран по изпълнителното дело нов взискател въз основа на извършена цесия-вече е му е било известно/по делото цесионерът е представил подписано от М. И. съобщение за извършената цесия/,както и обстоятелството,че в подавани от него жалби-той е признал,че е бил уведомен за това действие,мотивират настоящият състав да приеме,че предприетото от съдия изпълнителя действие за приемане за редовно на уведомяване -без да е извършена справка за настоящия и постоянния адрес на лицето,не може да се счете за виновно неизпълнение на задължение си по закона по смисъла на чл.67 от ЗЧСИ. Идентична е хипотезата и идентични са доводите на съда за уведомяването за това,че е конституиран по изпълнителното дело нов взискател въз основа на извършена цесия на същия длъжник М. И. с изх. № 00169/10.01.2007г.по изп.д. № 20067180400189/06г. /Това изпълнително дело се е водило от държавен с. изпълнител под №2239/4.07.2005г./е образувано по молба на „Д” ООД,въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2004г.по т.д. № 2221/2004г.на ВОС, издаден срещу М. И. за сумата от 10 948.93лв. По него също е вписана възбрана върху имот,находящ се в гр. В. ул.”Х. Шкорпил” №21, за което той е бил уведомен. Насрочена е публична продан от 8.01.2007г. до 8.02.2007г., с отваряне на наддавателните предложения на 9.02.2007г.-9часа,във връзка с което и е второто твърдение за неизпълнение,изразяващо се в непосочване на дата в изготвеното обявление за публична продан, собственик на имот и това че е ипотекиран. Вярно е че това са реквизити,които са изискуеми съгласно чл.376 от ГПК/отм./ . Непосочването им обаче не е съществено нарушение,първо –тъй като те не са пряко свързани с описанието на имота/и сама по себе си липсата им не би могла да повлияе на извършването на публичната продан/ и второ-защото на евентуалните купувачи е била дадена възможност да се запознаят с всички книжа,като по този начин те са имали възможност да получат информация и за тези обстоятелства. Следва да се има пред вид,че това действие е било обжалвано пред съд и в хода на обжалването-съдът също не е преценил липсата на тези реквизити като съществено нарушение на закона. От значение е и факта,че вписаните в имотния регистър тежести се считат известни на третите лица и че ипотекарните кредитори са били уведомени,че се считат присъединени по право в производството. Относно третото твърдение за неизпълнение,изразяващо се неспазване на 3-дневния срок по чл.325а за вдигане на наложена възбрана по отношение на имота на длъжника М. И. по изп.д. № 20067180400186/06г.: На 15.02.2007г.- Иван Ж. в качеството си на взискател е поискал прекратяване на изпълнителното производство,което искане-на същата дата е било уважено от частния изпълнител, на основание чл.330 ал.1 б.”б”от ГПК/отм./. Възбраната е вдигната шест месеца по-късно, на 24.08.2007г. Междувременно - предмет на обжалване пред съда е било както конституирането на И. Ж. като взискател,така и действието на съдия-изпълнителя по присъединяването на изп.д. № 20067180400186/06г към изп.д. № 20067180400189/06г. Евентуалната отмяна на конституирането-би довела до отпадане с обратна сила и на последващото действие по прекратяване на производството,поради което забавянето на вдигането на наложената възбрана по изп.д. № 20067180400186/06г. се явява оправдана и логична. Оправдано- с оглед наличните доказателства е и неуведомяването на съпругата-недлъжник за предприетото изпълнение. Разпоредбата на 389б ал.1 от ГПК/отм./намира приложение когато изпълнението се насочва относно имущество,което е съпружеска имуществена общност. В случая – е било ясно /въз основа на приложен вписан протокол от съдебна делба на наследствено имущество/,че възбраненият имот е наследствен на длъжника и като такъв не е в режим на общност. С оглед на гореизложеното,настоящият с. състав приема за правилен извода на дисциплинарният състав при К. на частните съдебни изпълнителни,че гореописаните действия на частен съдия изпълнител С. Д. К.- Д. не могат да се квалифицират като виновно неизпълнение на вменените й по закон задължения. Доколкото е допуснато формално неизпълнение- то не е виновно, а е обусловено от обективни причини. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което винаги следва да се вземат пред вид всички факти,имащи значение за случая и свързани главно с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, поведението на подлежащия на наказание, цялостната му професионална дейност. В този смисъл –от значение е и факта,на който се е позовал дисциплинарния орган- липса на допуснато нарушение на правата и интресите на страните в изпълнителния процес. В този смисъл е и установения в чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. Пред вид изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.07.2008г. по д.д. № 7 по описа за 2008г.на дисциплинарният състав при К. на частните съдебни изпълнители. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.