4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 310 София, 19.06. 2012г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ч.гр.дело № 296/2012год. Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] чрез адв.И. С. срещу определение № 14861 от 12.10.2011год. на СГС, постановено по в.ч.гр.д.№ 11056/2011год. С последното е потвърдено определение от 14.06.2011г. на РС-София по гр.д.№36976/2010г., с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника Д. С. Д. поради липса на правен интерес. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, необосновано и при постановяването му са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон; че съдът неправилно е приел, че за ищеца липсва правен интерес от установителния иск против ответника Д. С. Д.. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че следва да прекрати производството, вместо да спре същото и да го върне за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение и на този ответник чрез връчване на заповедта за изпълнение и даване срок за възражение. Иска се отмяна на определението. Според жалбоподателя СГС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според частния жалбоподател, това е въпросът : налице ли е правен интерес за предявяване на иска по чл. 422 ГПК срещу ответник, на когото не е връчена издадената заповед за изпълнение в рамките на образувано заповедно производство. Ответникът не взема становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед мотивите на обжалваното определение, въпросът за правния интерес от иска, който следва да бъде предявен съгласно разпоредбата на чл. 422 ГПК, се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обуславя изхода на делото, т. е. налице е главната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Поради това, че заповедното производство е нов процесуален институт, уреден за първи път с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. и предвид липсата на практика по приложението му, следва да се приеме, че е осъществено и допълнителното изискване за допускане на касационно обжалване, специфично за поддържаното от частния жалбоподател основание, а именно - произнасянето по поставения съществен процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По основателността на частната касационна жалба: За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу Д. С. Д. иск по чл. 422 ГПК за присъждане на сумата 8715.08лв. - неплатена цена на топлинна енергия за периода от юни 2004г. до април 2009г. и сумата 3151,41 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 01.08.2004г. – 28.01.2010г.,както и законната лихва, считано от 01.03.2010г. до окончателното изплащане, въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска за процесните суми, тъй като по отношение на тях вече е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, съдържаща осъдителен диспозитив, тази заповед все още не е връчена на ответника и за същия не е започнал да тече срок за възражение. Според решаващия състав, предвиденият в чл. 422 ГПК иск е установителен по естеството си, тъй като целта на същия е само съдебното установяване на заявеното в заповедното производство вземане, като правен интерес от предявяването му е налице само при подадено възражение срещу заповедта за изпълнение. Този извод на въззивната инстанция следва да бъде споделен изцяло. Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава извод за липса на правен интерес, респективно за недопустимост на иска. Следва да се има предвид, че дадените от съда, пред който е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, че е подадено в срок възражение от длъжника срещу вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, и дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, като при необходимост тълкува изявлението на длъжника в депозирания формуляр за възражение. В процесния случай в рамките на своите правомощия съдът е констатирал липсата на специална положителна предпоставка за допустимост на този установителен иск и е обосновал извод за недопустимост на заявената претенция. Съдът е направил законосъобразен и обоснован извод за липса на една от абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, а именно липса на правен интерес. При издадена заповед за изпълнение за заявителя възниква правен интерес от съдебно установяване на вземането, предмет на заповедта, само ако в установения от закона срок постъпи възражение от длъжника срещу вземането на заявителя. Това е така защото възражението по своята правна природа е именно пречката за влизане в сила на издадената заповед за изпълнение и то именно определя наличието или не на правен интерес от съдебно установяване на вземането, както и предмета на установителния иск. Не може да бъде споделен доводът на частния жалбоподател за това, че съдът е следвало да спре производството по делото, а не да го прекратява. На спиране при наличие на предпоставки за това подлежи производство, образувано по допустим надлежно предявен иск. В случая искът е недопустим поради липса на правен интерес и поради това правилно, обосновано и законосъобразно съдът е прекратил производството по този иск. В случай, че след надлежно връчване на заповедта за изпълнение постъпи възражение от страна на длъжника Д. С. Д., за заявителя-настоящ частен жалбоподател, ще възникне правен интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК срещу последния като след образуване на производството по последния и с оглед процесуална икономия би могло да се приложи нормата на чл.213 ГПК като се постанови съединяване на тези дела в едно производство и се издаде общо решение по тях. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о., О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 14861 от 12.10.2011год. на СГС, постановено по в.ч.гр.д.№ 11056/2011год. ОСТАВЯ В СИЛА определение определение № 14861 от 12.10.2011год. на СГС, постановено по в.ч.гр.д.№ 11056/2011год. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: