Р Е Ш Е Н И Е     № 372     София, 01.07. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                       ЧЛЕНОВЕ:          БОЙКА ТАШЕВА                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1040 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК по касационната жалба на Р. “Т” с. Т. клон на “М” Е. гр. Р., приподписана от юрк. Махлелиева, срещу въззивното решение на С. окръжен съд от 31.ІІІ.2009г. по гр.д № 119/2009г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 1* от 02. Х.2009г. по приложението на чл.189 от КТ. Ответникът по касационната жалба П. Д. П. от гр. К. и заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното въззивно решение в частта, относно която е допуснато касационно обжалване, С. ОС е оставил в сила решението на Р. РС от 02. ХІІ.2008г. по гр.д. № 116/2008г. в уважителните му части по предявените от П. Др. П. срещу “М” Е. – клон Р. “Т” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. За да постанови решението в посочената част, въззивният съд е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание “уволнение” от длъжността “помпиер рудничен” със заповед № 164/12. ХІ.2007г. за констатираното при извършена на 06. ХІ.2007г. проверка с апарат “А” девет часа след започване на смяната му наличие на 0.45 промила алкохол не съответства на тежестта на нарушението съобразно изискванията на чл.189 ал.1 от КТ. Взето е предвид заключението на съдебно-медицинска експертиза, че концентрацияна на алкохол в този размер може да се дължи на употребата на половин литър бира или на остатъчен алкохол, че повлияването в тази степен е недоловимо за околните и дори за лицето и може да се установи само с психомоторни тестове, че тя не би попречила на работата на ищеца, както и че при условие, че е установена остатъчна концентрация, в началото на работния ден тя е била по-висока. Съобразено е закючението на съдебно-техническа експертиза, че апаратът “Д” е лицензиран и одобрен от съответните държавни органи като надлежно средство за определяне на алкохолна концентрация. Прието е въз основа на показания на свидетели, че не е установено ищецът да е употребил алкохол по време на работа и че в случая не се касае за явяване на работа на ищеца в пияно състояние или за употреба на алкохол по време на работата, а за наличие на остатъчен алкохол в неголямо количество, което не се е отразило на възможността му да изпълнява задълженията си. По поставения от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл.189 ал.1 от КТ ВКС на РБ, състав на ІV ГО, счита следното: Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. Предвид това разрешение на въпроса, наведен като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ намира, че касационната жалба на дружеството, съдържаща оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, е основателна. Действително липсват данни ищецът да е употребявал алкохол по време на изпълнение на служебните си задължения при ответника на 06. ХІ.2007г. Несъмнено установено по делото е, обаче, че при извършената на тази дата проверка е констатирано чрез надлежно техническо средство /работодателят няма задължение и правомощие да взема кръвна проба, не е имало пречка П. сам да предприеме съответните мерки за това/ наличие на алкохол в кръвта му в концентрация 0.45 промила, което води до отслабване на фините координационни движения, на вниманието, съобразителността и възприятието, видно от съдебно-медицинската експертиза. Предвид и дадените от него пред работодателя писмени обяснения и твърденията му в настоящото производство /включително и в отговора на касационната жалба/, че е употребил алкохол предната вечер, се налага извод, че той се е явил на работа в повлияно от такива напитки състояние - с остатъчен алкохол, чиято концентрация е била по-висока с оглед на обстоятелството, че проверката е извършена девет часа след началото на работното време, в какъвто смисъл са допълнителните обяснения на вещото лице д-р Б в съдебно заседание на 04. ХІ.2008г. Следователно ищецът е нарушил на посочената дата задължението си за спазване правилата за безопасни условия на труд, предвидени в Инструкцията за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, в Правилника за безопасността на труда при разработване на находища по открит начин и в Правилника за вътрешния трудов ред при ответното дружество, за което е наложеното му дисциплинарно наказание. Според настоящата инстанция нарушението е тежко, имайки предвид, че явяването на работа след употреба на алкохол е поведение, несъвместимо с добросъвестното изпълнение на задълженията по трудово правоотношение, както и неблагоприятните последици за работодателя, до които то би могло да доведе. А като се отчете и проявеното от ищеца безкритично отношение към простъпката си, наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание е в съответствие с тежестта на нарушението. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал необоснованост и нарушение на материалния закон. Ето защо и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено в обжалваните му части и постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 277.68лв. разноски по делото. На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответника по касация разноски не се следват. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на С. окръжен съд, граждански състав, № 120 от 31.ІІІ.2009г. по гр.д. № 119/2009г. в частта, с която е оставено в сила решението на Р. РС от 02.12.2008г. по гр.д. № 116/2008г. в уважителните му части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Д. П. от гр. К. срещу “М” Е. гр. Р. клон Р. “Т” с. Т. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението му със заповед № 164/12. ХІ.2007г. и за възстановяването му на работа на длъжността “помпиер-рудничен”. ОСЪЖДА П. Д. П. да заплати на “М” Е. гр. Р. клон Р. “Т” с. Т..68лв. разноски. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: