О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108 София, 30 ноември 2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря при становището на прокурора от ВКП Ивайло Симов, като изслуша докладваното от съдия Дaниела Атанасова н.ч.д. №1125/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е инициирано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод постановено разпореждане № 5960 от 24.10.2017 г. по н.ч.д. № 4823/2017 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура на Република България изразява становище, че делото е подсъдно на Окръжен съд – гр. Разград. Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му от процесуалния наказателен закон правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: В Окръжен съд – тр. Разград е било образувано ч.н.д. № 336/2017 г. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) по повод решение на районен съд в Вюрцбург, Федерална република Германия, за налагане на финансова санкция по отношение на Х. Х., [дата на раждане] в [населено място], с последен известен адрес [улица]. На основание чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС, съдът е прекратил производството и е изпратил делото на Софийския градски съд по компетентност, с аргумент, че не може да бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, тъй като то не живее на постоянния си адрес в [населено място], [улица] има данни от края на 2002 г., че живее в /държава/, а от справка на ОДМВР – Разград било видно, че лицето се намира на територията на /държава/. С разпореждане № 5960 от 24.10.2017 г. по н.ч.д. № 4823/2017 г., съдията-докладчик при Софийският градски съд е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност като е приел, че в настоящия случай приложение намират разпоредбите на чл. 31, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Посочил е, че с оглед справката на ОДМВР и данните, че лицето е с адрес на територията на обл. /населено място/, но се намира в /държава/, същото е с установено местоживеене или обичайно местопребиваване, респективно не е налице хипотезата на чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на Окръжния съд – гр. Разград. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. Компетентността принадлежи на Софийския градски съд само в случаите, когато не може да бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. В случая, постоянният адрес на санкционираното лице е на територията на /населено място/. Данните на МВР, че към настоящият момент Х. не пребивана на този адрес, а се намира на територията на /държава/, не сочат на извод, че същият трайно е променил постоянното се местопребиваване на територията на Република България. Противно на това всички данни по делото сочат, че постоянното местоживеене на санкционираното лице е установено, което определя и компетентният съобразно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС съд, които следва да разгледа искането, а именното ОС-Разград. Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.ч.д. № 4823/2017 г. по описа на Софийския градски съд, за разглеждане по компетентност на Окръжен съд – гр. Разград. Определението не подлежи на обжалване. Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: