Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 41

[населено място], 18.01.2021 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 07 януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2400 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Джи ейч инженеринг груп“ООД-София, ЕИК[ЕИК] срещу определение №261097/ 29.09.2020 г. по ч.гр.д. №8473/20 на СГС, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията/СВп/ при СРС от 26.06.2020 г. да разпореди вписване на удостоверение изх.№ 20200626115926/36.06.2020 г. от ТР за вписан залог на търговско предприятие на „ДЖИ ЕЙЧ ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП“ООД.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване на удостоверение изх.№ 20200626115926/36.06.2020 г. за вписан в ТР залог на търговско предприятие на „ДЖИ ЕЙЧ ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП“ООД , съставът на СГС се е позовал на разпоредбата на чл.8 ал.2 от Правилника за вписванията/ПВ/, която предвижда удостоверението от Търговския регистър, приложено към заявлението за вписване, да бъде представено най-малко в два екземпляра-оригинал и препис, или два заверени преписа, тъй като при вписване единият екземпляр на удостоверението се подрежда в актовата книга, а другият се връща на молителя с нанесени данни на извършеното вписване. В случая, към заявлението на молителя е бил приложен само един екземпляр от удостоверението. При това положение е налице нередовност на молбата за вписване, която не подлежи на отстраняване по реда на чл.129 ал.2 ГПК: с даване на срок на молителя за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовността. Ето защо, с оглед неизпълнение на изискванията за вписване, според съда, съдията по вписванията правилно е постановил отказ от вписване в съответствие с разясненията в ТР№ 7/25.04.2013 г. по тълк.дело №7/12 на ОСГТК на ВКС.
В изложение на основанията за допускане до касация се поставя въпросът: представлява ли основание за отказ да бъде вписан в Служба по вписванията залог върху търговско предприятие, в чийто състав е включен недвижим имот, непредставянето на удостоверение от ТР в два екземпляра, а само в един. Касаторът се позовава на наличието на основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК-въпросът да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Така формулираният въпрос е изцяло по правилността на обжалваното определение. Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от ТР на нормативно тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на обжалвания акт.
С оглед правна яснота, следва, без да се навлиза по същество на процесуалния спор, само да се отбележи, че произнасянето на СГС е в съответствие с т.1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 7 ОТ 25.04.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 7/2012 г., ОСГТК НА ВКС, съгласно която: РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 129, АЛ. 2 ОТ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС Е НЕПРИЛОЖИМА В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ВПИСВАНЕ НА АКТОВЕ ОТНОСНО НЕДВИЖИМИ ИМОТИ. В ХИПОТЕЗАТА НА НЕРЕДОВНОСТ НА МОЛБАТА ЗА ВПИСВАНЕ, СЪДИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА Е ДЛЪЖЕН ДА ПОСТАНОВИ ОТКАЗ СЪГЛАСНО ЧЛ. 32А ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ВПИСВАНИЯТА, БЕЗ ДА МОЖЕ ДА ДАВА УКАЗАНИЯ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕРЕДОВНОСТТА.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №261097/ 29.09.2020 г. по ч.гр.д. №8473/20 на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.