2 Р Е Ш Е Н И Е № 745 С., 09.11. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С. Гълъбина Генчева При секретаря на Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 891/2009 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 789/09 от 28.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 20.02.2008 г. по гр. д. № 2787/2007 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решение № 119 от 28.06.2007 г. по гр. д. № 27529/2006 г. на Софийския районен съд в частта, с която е допуснат до делба недвижим имот в гр. С., подробно описан, при равни дялове на съделителите. В касационната жалба, подадена от Р. В. Я., са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация Е. Н. Н. счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По предявения иск за делба на апартамент, придобит по време на брака между страните, който е прекратен с развод, въззивният съд приел за недоказано при заплащането на цената да са вложени средства, съставляващи лично имущество на ответницата по иска, сега касатор, от което заключил, че възражението вещта да е нейна лична собственост, е недоказано, и допуснал делба при равни дялове. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /което, с оглед разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, следва да се квалифицира по т. 2/ и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 21 СК от 1985 г. /отм./. По делото е установено, че с н. а. № 11 от 25.02.1999 г. съпругата Р. Н. закупила право на строеж за апартамент № 5, находящ се на втори жилищен етаж, с площ 49.40 кв. м., заедно с 3.25% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, и мазе № 5 с площ 3.70 кв. м., за сумата 6 634 400 стари лева. Преди това, с предварителен договор от 11.11.1998 г. е уговорен друг обект на правото на строеж - апартамент на първия жилищен етаж със същата площ, и мазе № 11 с площ 4.20 кв. м., с цена 15 500 щ. д., от които 8 000 щ. д. са заплатени при подписване на договора според записаното в него. Ответницата е оспорила относимостта на този договор към делбения имот, както и първата страница на документа, без да уточни предмета на оспорването. Съдът не е взел отношение, а не е обсъдил и обясненията на ищеца, че след подписването на предварителния договор съпрузите избрали апартамент на втория жилищен етаж, вместо на първия. Правата на съсобствениците - бивши съпрузи, се определят към момента на придобиване на вещното право по съответния юридически способ. При учредено право на строеж сперфицираният собственик придобива правото на собственост върху постройката, когато същата бъде материализирана в определен минимален вид на самостоятелност. Изградената по време на брака сграда се включва в съпружеската имуществена общност, ако е довършена до определена степен на самостоятелност, с взаимния принос на двамата съпрузи, който се предполага. По делото не е установен юридическият момент на придобиване на спорния апартамент. Макар да има гласни доказателства - показанията на св. В., и да е представено разрешение № 354 от 19.09.2000 г. за ползуването на жилищната сграда, в която се намира, съдът не е установил кога е възникнало правото да се държи вещта като обща собственост на съпрузите. По предявения срещу нея иск за делба ответницата е въвела твърдения, че жилището е закупено от нея с лични средства: част от тях в размер на 6 000 щ. д., са предоставени от майка й св. М. Я., която с н. а. № 112 от 12.02.1999 г. продала, заедно с другите съсобственици, сънаследствен недвижим имот, а 2 900 щ. д. са от продажбата с н. а. № 154 от 27.07.1999 г. на лична на ответницата идеална част от имот. С оглед на тези твърдения, предмет на доказване по делото са и обстоятелствата по чл. 21 СК от 1985 г. /отм./ за преобразуване на лично имущество. При преценката за влагането на лични средства в придобиването на вещта въззивният съд е действал в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, за да отговори на въпроса дали всяка от тях е установила фактите и обстоятелствата, с осъществяването на които твърди да са възникнали претендираните от нея правни последици. Не е обсъдил каква стойност и значение за делото има конкретният придобивен способ - продажба на право на строеж с цел придобиване на бъдеща вещ, с оглед на което да прецени и събраните писмени и гласни доказателства за извършени разпоредителни сделки от ответницата и от нейната майка, и да установи дали има влагане на получените при тези разпореждания суми в придобиването на спорната вещ. Пренебрегнати са данните в предварителния договор от 11.11.1998 г. за уговорена цена 15 500 щ. д., в каквато валута са извършвани и разплащанията. Този договор няма транслативен ефект, но съдържанието му, обсъдено в съвкупност с останалия доказателствен материал, представлява годно доказателствено средство за начина на придобиване на спорното жилище. В тази връзка, макар да се твърди, че продажната цена е била изплатена напълно при сключване на договора от 25.02.1999 г., когато продавачът е направил изрично изявление в този смисъл /съгласно записаното в н. а. № 11/1999 г./, ищецът е целял да докаже и следващо плащане, което според показанията на свидетеля Пл. П. е на 08.03.1999 г. Не е обсъден и въпросът с коя придобивна цена на имота ще се съпостави евентуално установеният принос, ако влагането на средства е в щатски долари, а според н. а. № 11/99 г. за продажба на право на строеж, цената е заплатена в лева. С оглед на всичко изложено следва да се заключи, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени като постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, при което да се изясни за каква сума е придобита вещта, на колко вноски е заплатена цената, и след като различните вноски се отнесат към някой от източниците на средства според установеното от данните по делото, да се извърши преценка дали са вложени средства на двамата съпрузи или лични и в какъв размер. При новото разглеждане е допустимо съдът по свой почин или по искане на страните да събере и нови доказателства за изясняване на посочените въпроси. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 20.02.2008 г. по гр. д. № 2787/07 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решение № 119 от 28.06.2007 г. по гр. д. № 27529/06 г. на Софийския районен съд в частта, с която е допусната делба на недвижим имот при равни дялове. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: