Р   Е   Ш    Е    Н    И    Е   № 103        София, 08.10.2009 год.   В  ИМЕТО  НА   НАРОДА   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесет и осми  септември през две хиляди и девета година в състав:                                                            Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                        ТОТКА КАЛЧЕВА   като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска                  т. д. № 68 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от А. за с. к. гр. С. срещу въззивно решение № 22/14.07.2008 г. по в. т. д. № 45/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на СГС от 07.11.2005 г. по т. д. № 1050/2004 г., с което е отхвърлен искът за неустойка в размер на 25 000 лв. и лихва за забава в размер на 1 820 лв., свързани с неизпълнение на инвестиционна програма за 1998 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че изводите на въззивната инстанция са неправилни, тъй като в договора за приватизационна продажба страните изрично в чл. 11.3 са уговорили, че купувачът се задължава да плати на продавача договорените неустойки в седмодневен срок след уведомление на продавача за техния размер. Въз основа на този текст се поддържа, че датата на поканата определя момента на изпълнение на задължението за заплащане на неустойката и след изтичането на предвидения срок за изпълнение, вземането става изискуемо. Ответникът - ”Б” АД гр. С. не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобрази правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да остави в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът за неустойка в размер на 25 000 лв. и лихва за забава в размер на 1 820 лв., свързани с неизпълнение на инвестиционна програма за 1998 година, Софийски апелативен съд е приел, че вземанията са погасени по давност. Според възивната инстанция, договорът не съдържал клауза, установяваща срок за плащане на неустойката, поради което вземането възниквало с неизпълнението за съответния период едновременно с изтичането му, т. е. на 01.01.1999 година и се погасявало с изтичане на тригодишна давност, т. е. на 01.01.2002 година, преди завеждането на делото /21.07.2004 година/. С определение № 276/07.05.2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в тази му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Софийски апелативен съд е приел в обжалвания съдебен акт, че е налице пълно неизпълнение на програмата за инвестиции за 1998 година от страна на ответното дружество, но претенциите са неоснователни, поради погасяване по давност на вземанията за неустойка. Несъответен на съдържанието на договора за приватизационна продажба от 20.07.1998 г. е изводът на САС, че страните не са уговорили срок за изпълнение на задължение за заплащане на договорна неустойка. Напротив, в раздел озаглавен ”О” – чл. 11.3 изрично е въведено задължение за купувача да плати на продавача договорените неустойки в седмодневен срок след уведомлението от продавача за техния размер. Тази клауза е от значение при определяне началния момент на давностния срок при вземанията за неустойка, предвид направено от ответника възражение за погасяване на част от вземанията. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Това правило се прилага като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпването на изискуемостта, както и с възможността неустойката да е с модалитети - условие, срок и пр. В тези хипотези, изискуемостта на неустойката настъпва в съответствие с модалитета. Или в конкретния случай АСПК с писмо изх № 26-00-6089/16.12.2003 г., приобщено към доказателствения материал и получено от ответника на 22.12.2003 година, е уведомила длъжника за дължимостта на неустойката за визирания период и размер, с което му е бил даден 7 дневен срок за доброволно изпълнение, съобразно договорната клауза. Вземането за неустойка е станало изискуемо на 29.12.2003 година след изтичане на седмодневния срок и от този момент започва да тече законоустановения тригодишен давностен срок по чл. 111, ”б” ЗЗД, който изтича съответно на 29.12.2006 година. Исковата молба е депозирана на 21.07.2004 година т. е. преди изтичането на давностния срок, поради което възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на А. за с. к. за неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 1998 г. е неоснователно. Или искът на АСПК за присъждане на неустойка в размер на 25 000 лв. и на лихва за забава в размер на 1 820 лв. е основателен, което налага касиране на обжалваното въззивно решение в съответната му част и решаване на спора по същество, съгласно чл. 293 ГПК. С оглед изхода на спора, предвид направено пред настоящата инстанция искане за присъждане на разноски и отсъствие на списък на разноските по чл. 80 ГПК, ВКС приема, че ответникът следва да заплати на касатора определените от настоящата инстанция разноски в размер на 1 486,40 лв. /566,40 лв., съставляващи платена държавна такса по обжалване и 920 лв. юрисконсултско възнаграждение/. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 22/14.07.2008 г. по в. т. д. № 45/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът за неустойка в размер на 25 000 лв. и лихва за забава в размер на 1 820 лв., свързани с неизпълнение на инвестиционна програма за 1998 г., и вместо което постановява: ОСЪЖДА “Б” гр. С. да заплати на А. за с. к. , гр. С. сумата 25 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на инвестиционна програма за 1998 година по договор за приватизационна продажба от 20.07.1997г., ведно със законната лихва, и сумата 1 820 лева, представляваща лихва за забава за времето от 29.12.2003 година до датата на депозиране на исковата молба, както и разноски по делото в размер на 148 6,40 лв.   Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: