5 Р Е Ш Е Н И Е № 179 С., 20.10. 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 5408 по описа за 2015 г., при секретар Р.С. за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат С. К. срещу въззивно решение № 1491 от 18.07.2014 г. по гр. дело № 2016/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 1841 от 30.04.2014 г. по гр.д. № 13862/2013 г. на Пловдивски районен съд и са уважени предявените от Теменуга Б. Ю. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 178 от 28.06.2013 г. на управителя на дружеството и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “ръководител търговска експлоатация” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 4475.52 лв., ведно със законната лихва. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендират се разноски за производството. Ответницата по касационната жалба Теменуга Б. Ю. изразява становище, че решението е правилно, а жалбата неоснователна. Поддържа, че работодателят не е доказал длъжността, която е заемала да е съкратена, а напротив трудовата й функция е осъществявана от св. С. М. - работещ на длъжността „ревизор безопасност на движението”. Излага съображения, че при прекратяване на трудовото й правоотношение не е изпълнено изискването за подбор по чл.329 КТ в рамките на цялото предприятие, след като има служители на длъжност с еднакви или близки наименования, макар и с място на работа на различен териториален обхват, но по същество еднакви или сходни. Претендира разноски за производството. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 668 от 15.06.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпросите: налице ли е реално съкращаване на щата при условие, че към съществуващите трудови функции бъдат прибавени нови такива; налице ли е съкращаване на щата при фактическо премахване на трудовата функция като длъжност или щатна бройка; задължителен ли е подборът при съкращаване на длъжност в териториално обособено структурно звено, когато в звеното съкратената длъжност е единствена. Поставените въпроси са относими към правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работник или служител на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. П. право да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква след вземане на решение за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което, след изпълнение на въведените в КТ изисквания /предварителната закрила по чл. 333 КТ или провеждане на подбор по чл. 329 КТ/, работодателят упражнява правото да прекрати трудовия договор законно. В този смисъл е решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1712/2011 г., IV г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други /назначени отпреди това/ служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя - съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата. Не е такова положението когато за изпълнение на същата трудова функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник. В този смисъл е решение № 17 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2012 г., IV г. о., ГК. Извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата, задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции. Този подбор се извършва измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата, а когато съответното обособено звено се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подборът не е задължителен. Обособена структура в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-икономически /отделен източник на приходи, отделна разходна сметка/, но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската структура на предприятието - самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели и цехове. Работодателят е длъжен да извърши подбор при закриване на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието /в същото населено място/ съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции. Работодателят обаче не е длъжен нито може да направи подбор между работници или служители с място на работа, според трудовите договори в различни населени места, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера на работа, определени в сключения трудов договор. В този смисъл и решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. IV г. о. ВКС и решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. IV г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 КТ за уеднаквяване на съдебната практика. За да уважи предявените от Ю. срещу [фирма] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че не е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ- съкращаване на щата, както и че извършеният подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен. Според съда работодателят не е доказал структурно-управленската обособеност на звено „Б.”, поради което е следвало да извърши подбор между лицата заемащи длъжността „ръководител търговска експлоатация” в звената Б., Р., Л. и В., както и промяна в длъжностната характеристика на длъжността „ревизор безопасност на движението” заемана от С. М., който е изпълнявал трудовата функция „ръководител търговска експлоатация”след уволнението на ищцата. При дадения отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Неправилен е изводът на съда, че не е налице реално съкращаване на щата. Данните по делото сочат, че е взето решение на Общото събрание на дружеството да се съкрати длъжността „ръководител търговска експлоатация” в звено ЖП Б.. Утвърдено е ново щатно разписание, в сила от 1.05.2013 г., в което не е предвидена в звено ЖП Б. длъжността „ръководител търговска експлоатация”. Установено е по делото, че трудовите функции на съкратената длъжност са възложени и се изпълняват от С. М., който е изпълнявал длъжността „ревизор на безопасността на движението”. При дадения отговор на поставения правен въпрос следва че съкращаването на щата е реално, тъй като е престанала да съществува трудовата функция за заеманата от Ю. длъжност, като без значение е, че изпълнението е разпределено на друг назначен отпреди това служител- С. М., който изпълнява и длъжността „ревизор на безопасността на движението”. Установено е по делото, че е съкратена единствената щатна длъжност „ръководител търговска експлоатация” в звено ЖП Б., като в останалите звена намиращи се в други населени места - Р., Л., В. съществуват щатни бройки за тази длъжност. При дадения отговор следва, че работодателят не е длъжен нито може да извърши подбор между ищцата и лицата заемащи същата длъжност в други населени места. В случая подбор по чл.329 КТ не е бил необходим, тъй като такъв трябва да се извърши само между служителите в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място. В звено ЖП Б. длъжността „ръководител търговска експлоатация” е една. Неправилно съдът е приел, че звеното не е обособена структура, тъй като не представлява самостоятелна организационно-управленска структура, т.е. не е налице относително самостоятелно ръководство в управленската структура на предприятието. Видно от представените щатни разписания, включително и действащото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в отделните населени места звената са обособени като структурни звена. П. между служителите не трябва да се извършва в рамките на цялото предприятие, а само в рамките на организационно обособените структури. Работодателят в случая не е бил длъжен да извършва подбор по критериите на чл.329 КТ тъй като в структурното звено ЖП Б. служителката заемаща длъжността „ръководител търговска експлоатация” е била една и дейността й е била съкратена. Видно от изложеното работодателят е осъществил надлежно правото си да прекрати трудовия договор с едностранно изявление поради съкращаване на щата, без задължението да извърши подбор. По тези съображения обжалваното решение като незаконосъобразно ще следва да се отмени и касационната инстанция се произнесе по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законосъобразност на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1491 от 18.07.2014 г. по гр.д. № 2016/2014 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Теменуга Б. Ю. от [населено място], [улица], ет.V, ап.19, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ТЦ „Г.”, ет.ІІІ, офис 3-7, чрез адвокат Р. П. срещу [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 178 от 28.06.2013 г. на управителя на дружеството и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “ръководител търговска експлоатация” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: