1 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 101 гр.София, 23.02.2017г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 592 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 29.06.2015г. по гр.д.№4650/2015г. на ГС София, с което като е потвърдено първоинстанционо разпореждане, е прекратено производството по делото. Жалбоподателят – П. М. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и моли да се отмени обжалваното определение като неправилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., констатира следното: С молба от27.12.2013г. П. Н. е предявил иск срещу ответник - служител от Ц. п.- без да е посочено името, за причинени вреди, без да са уточнени какви са те. Със същата молба ищецът е поискал да му бъде предоставена правна помощ по делото. Поради нередовности на исковата молба , съдът е оставял същата без движение три пъти, като последния с разпореждане от 14.10.2014 год., като е указал на страната последствията от неизпълнението. Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на П. Н. на 06.11.2014год. , като отново не са изпълнени всички указания на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба –не е посочен ответник по спора. Жалбоподателят и ищец по делото е поискал продължаване на срока за изпълнение и с разпореждане от 13.11.2014 год., съдът е продължил срока за изпълнение с две седмици , считано от 13.11.2014год., като същият отново е предупреден за последиците от неизпълнение на разпореждането. Първоначално определения срок, продължен с две седмици , считано от 13.11.2014 год. е изтекъл на 27.11.2014 год., като към тази дата, така и към момент на постановяване на разпореждането не отстранени нередовностите на исковата молба. С обжалваното определение ГС София е потвърдил разпореждането на РС София за прекратяване на делото, като е приел, че дадените на ищеца указания не са изпълнени в срок и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба правилно е върната, като нередовна. В изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като с него са разрешени процесуални въпроси от значение за спора, а именно за приложение разпоредбата на чл.259, ал.2 и 3 ГПК по аналогия и за сроковете за отстраняване недостатъците на исковата молба, когато са констатирани такива от съда и за задължението на съда да се произнесе изрично по искане за предоставяне на правна помощ, направено с исковата молба, преди да извърши последващи процесуални действия ,свързани с нейното движение. Поддържа, че съдът се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС и представя определения на състави на ВКС постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК относно необходимостта за произнасяне по искането за правна помощ преди произнасяне по други процесуални въпроси. Настоящият състав намира при така установените факти по делото, че съдът, в противоречие с практиката на ВКС / включително и представената такава от страна на жалбоподателя/, произнасяйки се по редовността на исковата молба, преди да се е произнесъл по искането за предоставяне на правна помощ, е процедирал неправилно. И редовността на исковата молба и процесуалните искания на страната за продължаване срока за отстраняване на нередовностите й, са свързани с осигуряване на предоставените от закона възможности за максимална гаранция при упражняване на правото на защита от страната, поради което съдът задължително следва да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ, което в случая не е сторил. Няма данни ищецът дали действително е разбрал какви процесуални действия трябва да изпълни, за да се направи извод , че е налице процесуално бездействие , което се санкционира с връщане на исковата молба . Особената значимост на искането за правна помощ закона е свързал и с възможността отказа да бъде обжалван самостоятелно с частна жалба. Следователно липсата на произнасяне по това искане представлява такова съществено процесуално нарушение, което само по себе си обуславя неправилност на определението за прекратяване на делото . Съдът е задължен и в случаи че искането за правна помощ не бъде удовлетворено, да даде нов срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, тъй като по аналогия приложими се явяват разпоредбите на чл.259, ал.2 и 3 ГПК. При така направените констатации обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане от 11.12.2014г. по гр.д.№54181/2013г. на РС София, следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на РС София за произнасяне по искането за правна помощ съдържащо се в исковата молба. В случай, че молбата за правна помощ бъде уважена на служебния защитник следва да бъде връчено разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение и в зависимост от процесуалното поведение на страната или нейния служебен защитник следва да бъдат предприети следващите се процесуални действия. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : ОТМЕНЯ определение от 29.06.2015г. по гр.д.№4650/2015г. на ГС София и потвърденото с него разпореждане от 11.12.2014г. по гр.д.№54181/2013г. на РС София. ВРЪЩА делото на РС София за осъществяване на необходимите съдопроизводствени действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: