8 Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр. София, 25 април 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 281/2016г. Настоящото производство е образувано по касационни жалби на подсъдимите П. Н. и Б. С. срещу въззивно решение №34 от 05.01.2016г. на Апелативен специализиран наказателен съд /АСпНС/, по внохд №189/2015г., с което е потвърдена обявената по нохд №820/2014г. първоинстанционна присъда на Специализирания наказателен съд /СпНС/. В подадените, идентични по съдържанието на изложената конкретика, жалби се визират касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументират с фрагментарни доводи за налични неясноти в повдигнатото срещу П. Н. и Б. С. обвинение, по отношение на времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние, и на каузалния принос на съпричастните към него лица, с поставен акцент на неправилното приложение на чл.287 от НПК в съдебната фаза на производството, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Релевира се и неспазване на императивните предписания на чл. чл.13 и 14 от НПК при изграждане на вътрешното убеждение на първостепенния съд и въззивната инстанция, предпоставило неверни правни изводи за консумирана с поведението на П. Н. и Б. С. престъпна съставомерност по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 от НК. В подкрепа на очертаната позиция се декларира едностранчивост в анализа и оценката на доказателствата, и се развиват съображения /особено обстойни в касационната жалба на подсъдимия Б. С./, обективиращи несъгласие с приетата за установена от решаващия орган фактология, като след подробен преразказ на депозираните от пострадалия И. Х. свидетелски показания, съпроводен със собствена субективна интерпретация на доказаните чрез тях обстоятелства, се мотивира вътрешна противоречивост и недостоверност на гласното доказателствено средство, с предопределеното от това заключение за необоснованото му инкорпориране с кредит на доверие, при постановяване на осъдителния акт. Твърди се и съществуваща непрецизност при лимитиране на правната квалификация на престъпното посегателство, която не отразява цифрово и словесно реализирането му в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. При условията на алтернативност се предлага отмяна на атакуваното решение, с оправдаване на П. Н. и Б. С. за осъществено престъпление по чл.214, ал.2, т.1 от НК, или връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг съдебен състав. В открито заседание на 14.04.2016г. подсъдимият Б. С. и договорният му адвокат се явяват лично, и поддържат касационната жалба. Подсъдимият П. Н. и частният обвинител И. Х., редовно уведомени не участват лично, и чрез процесуални представители в инициираното пред Върховния касационен съд производство. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е постановено при съблюдаване на процесуалния и материален закон, поради което следва да бъде оставен в сила Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 11.06.2015г., обявена по нохд №820/2014г., СпНС е признал П. Н. Н. за виновен в това, че на 29.06.2011 година в [населено място], с цел имотна облага, принудил И. Г. Х. чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята му – да предаде парична сума в размер на 200 лева, причинявайки имотна вреда на пострадалия на 14.07.2011 година, като деянието е осъществено от две лица /П. Н. и Б. С./, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, с последващо правоприлагане на чл.68, ал.1 от НК. Със съдебния акт е ангажирана и наказателната отговорност на Б. Т. С. за реализирано на същата дата и място престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 от НК, чрез принуда, изразена под формата на сила, с произтичащите санкционни последици, лимитирани в обсега на чл.55 от НК - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено по чл.66 от НК за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. По жалби на подсъдимите лица е проведено съдебно производство по внохд №189/2015г., финализирало с въззивно решение №34 от 05.01.2016г. на АСпНС, с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационните жалби на подсъдимите П. Н. и Б. С. са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на подсъдимите лица в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Специализираната прокуратура /СпП/, в компетентния съд обвинителен акт срещу П. Н. и Б. С., и с реализираната от СпНС процесуална дейност, свързана с предпоставеното от искането на прокурора приложение на чл.287 от НПК. Лансираните в жалбите доводи за налични неясноти в повдигнатото срещу подсъдимите обвинение досежно времето, мястото, механизма на извършване на инкриминираното деяние и каузалния принос на съпричастните към него лица, коментирани в контекста на описаните в обстоятелствената част и диспозитива на прокурорския акт факти, и на словно отразеното в съдебния протокол от 18.05.2015г. по нохд №820/2014г., по описа на СпНС, при неговото изменение на основание чл.287 от НПК, индицират на некоректност. Безспорно положение в доктрината и практиката на съдилищата е, че разпоредбата на чл.55 от НПК очертава първостепенно и неотменимо право на обвиняемия /подсъдим/ в извършване на престъпление да научи в какво се обвинява, и на базата на какви фактически обстоятелства и доказателства. Само при съблюдаване на предписаното, той е в състояние да участва ефективно в наказателния процес и да се защити при провежданото съдебно разследване, насочено именно към събиране на доказателства, подкрепящи и оборващи повдигнатото обвинение, така както е отразено в прокурорския акт. В същия представителят на държавното обвинение развива в пълнота своята теза пред решаващия орган, която е нужно да бъде формулирана по начин, че да определи относимия към инкриминираното престъпно деяние и авторството предмет на доказване, поставяйки рамката на доказателствения процес и на реализираното в неговия обхват право на защита. Затова и процесуалният кодекс в чл.246 от НПК посочва задължителните реквизити на този акт и минималните изисквания към съдържанието му. В обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да бъдат очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на посегателството, в което е обвинен подсъдимия и участието му в него, чрез посочване времето, мястото, изпълнителното деяние, механизъм на извършване, предмет, пострадало лице, вредоносни последици, и релевиране на обстоятелствата, правнозначими за субективните характеристики на тези обективни дадености, в съзнанието на автора на престъплението; да се представят доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и да се визира приложимия наказателен закон, чрез определяне на правната квалификация на деянието. Неизпълнението на тези задължения представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемото /подсъдимо/ лице да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези фактически данни, свързани с претендираната спрямо него наказателна отговорност, поради което при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия в наказателното производство и съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. / ТР2/2002 г. на ОСНК на ВКС на Р България, Р37/93г. на 2 н.о. и Р300/92г. на 1 н.о. на ВС на Р България /. Прокурорският акт определя параметрите на повдигнатото обвинение и решаващият орган е задължен с постановената присъда да посочи дали подсъдимият е извършил посоченото в него престъпно посегателство. Произнасянето с присъда по друго престъпление, невъзведено в обвинителния акт може да стане, само когато обвинението е изменено пред първоинстанционния съд, в съответствие с изискванията на чл.287 от НПК, и при съблюдаване на предвидения в цитираната процесуална норма ред. Изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато на обвиняемия, респективно подсъдимия, не са били предявени по съответния процесуален начин всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинението и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъпното деяние и правната му квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си, чрез посочване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита в производството. Този институт е приложим в хипотези на събрани в хода на осъщественото следствие пред първостепенния съд, доказателства, предпоставящи промяна във фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и създаващи основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се защитавал, или в случаите на правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В разглеждания казус процесуалните предписания на чл.чл.246 и чл.287 от НПК са съобразени от представителя на прокуратурата и решаващия съд . С прокурорския акт е повдигнато обвинение срещу П. Н. и Б. С. за осъществено в [населено място], престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.т.2 и 4 от НК, обективирано в упражнена принуда по отношение на И. Х., чрез сила /нанасяне на удари с ръце и крака/ на 29.06.2011 година, за да им предаде парична сума, в размер на 200 лева, на 13.07.2011 година, с произтичащите от това вреди за пострадалия и с цел имотна облага на подсъдимите лица. Установените в хода на проведеното пред СпНС съдебно следствие, след депозиране на обясненията на П. Н. и Б. С., показанията на разпитаните свидетели, и приобщаване на писмения доказателствен материал, обстоятелства са предпоставили упражняване на правомощията на представителя на прокуратурата по чл.287, ал.1 от НПК. При стриктно спазване на възложената му от процесуалният закон компетентност решаващият орган, в съдебно заседание на 18.05.2015 година, е допуснал направеното от прокурора изменение на обвинението, изразило се в описание на различни факти за формите на изпълнително деяние – отправяне на заплахи от П. Н. и насилствени действия чрез удари с ръце от Б. С., и за времето на резултиралия от принудата ефект - 14.07.2011 година, с предопределената от това правна квалификация по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 от НК, като продължил процесуално следствените действия по повдигнатото ново обвинение. В коментирания смисъл, в противоречие с буквата и духа на процесуалния кодекс са акцентираните в жалбите възражения за наличие на опорочаващи процедурата обстоятелства - липса на изложена от прокурора мотивация, предхождаща искането за прилагане на чл.287 от НПК и известност на визираните факти в досъдебната фаза на производството. Подобна необходимост не кореспондира с разпоредбата на чл.287, ал.1, в актуалната й редакция /ДВ, бр.32/2010г./ и е в грубо несъответствие с правния статут и функциите на прокурора /чл.46 от НПК/, който е единствено оторизираният от държавата орган, да повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер, очертавайки рамката на инкриминираното деяние, с неговите обективни и субективни измерения, и съпричастните към авторството лица. Лимитираната конкретика в пределите на повдигнатото срещу П. Н. и Б. С., и изменено по предвидения в чл.287 от НПК ред обвинение, сочеща на упражнена на 29.06.2011 година, в [населено място] спрямо И. Х. принуда, реализирана чрез заплашване с думи /”Ти внимавай какво правиш, имаш живот, който може да не е това, което е бил. Ще те пребия, ще те смажем.Ти не знаеш кои сме ние/ от П. Н. и чрез сила /нанасяне на удари с ръце/ от Б. С., за да извърши противно на волята му разпореждане с парични средства на 14.07.2011 година, с предвидените в особената норма на чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 от НК, вреди и субективна цел, изчерпателно удовлетворява предявените изисквания към неговото фактическо съдържание, и детерминира правната квалификация на инкриминираното престъпление. Върховният касационен съд не констатира и дерогиране на чл.13, и чл.14 от НПК от съдебните инстанции, при формиране на вътрешното им убеждение досежно правнозначимата за обвинението фактология, обосновала наказателната отговорност на П. Н. и Б. С. за престъпно деяние по чл.214, ал.2, т.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 от НК. Инкорпорираната по делото, чрез гласните и писмени доказателствени средства съвкупност, обезпечава с нужния интензитет основния факт, предмет на доказване по чл.102 от НПК в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно посегателство и участващите в него лица. Бланкетно релевираните оплаквания в жалбите за демонстрирана от решаващия орган тенденциозност и едностранчивост в анализа, и оценката на събраните при наказателното разследване доказателства, с подчертано внимание на неправилното кредитиране на изтъканите от противоречия и неправдоподобни изявления на пострадалото лице, са неоснователни. С юридически усет и проявен професионализъм, първостепенният и въззивен съд са интерпретирали свидетелските показания на И. Х.. При съблюдаване на съответния източник и процесуалното положение на конституираното като частен обвинител в наказателното производство лице; след обстойно обсъждане на характеристиките на съдържимите се в тях фактически данни за инкриминирания престъпен акт и неговите извършители, и на съществуващата корелация с доказателствената маса; е изведено заключение за процесуалната им стойност и доказателствена сила. Съотнасянето на разказа на жертвата на престъпно посегателство, със заявеното от подсъдимите Н. и С., и от разпитаните в качеството на свидетели Т. Л., И. С., В. М., Д. П., К. П., Л. К., П. П., С. Д., В. И., С. Б., П. Й., А. Г., Й. К., А. П., И. Г. и П. С.; неговата съпоставка с приложената писмена документация /протоколи за претърсване и изземване, за доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства, съдебномедицински удостоверения/, с веществените доказателствени средства, изготвени при използване на специални разузнавателни средства /компакт дискове с видеозаписи и звукозаписи/, с веществените доказателства по делото /метални боксове, мобилен телефон, портфейл и банкноти/; и проверката му чрез изготвените в хода на наказателния процес експертизи; са предпоставили приемане с кредит на доверие на твърденията на И. Х., в частта, отличаваща се с житейска логичност, последователност, категоричност, истинност и взаимна свързаност с останалия материал. В разисквания аспект развитите съображения, обективиращи несъгласие с описаната в атакуваните присъда и решение конкретика, несъответна на „доказателствата по делото”, в обхвата на които и предявената декларативна претенция за обявяване на недостоверност на свидетелските показания на пострадалия Х., индицират на необоснованост, която е неотносима към очертаните в чл.348 и чл.354 от НПК касационни основания и правомощия. В предоставената на настоящата инстанция компетентност не е предвидена възможност да проверява обосноваността на съдебния акт, подменяйки вътрешното убеждение на въззивния състав по фактите, включени в предмета на доказване, като тя се произнася в пределите на установените от него фактически положения, ако не са допуснати съществени процесуални нарушения в реализираната доказателствена дейност. В посочената категория са игнорирането и необсъждането на доказателствени материали; тяхното изопачаване /извеждане на факти от доказателства, които не се съдържат в съответните визирани доказателствени средства/; позоваване на такива, които не се намират към делото или не са събрани и проверени по надлежния ред; пренебрегване на законите на обективната логика на изследваните данни и събития, във връзка с очертаното в особената наказателноправна норма инкриминирано престъпление, при оценката на доказателствената съвкупност; липса на словно отразена мотивация на вътрешното убеждение, препятстваща неговия контрол; каквито обстоятелства не се релевират и не са налице в конкретния казус. Последица от предвидената в процесуални кодекс забрана за установяване на нови фактически положения, са ограниченията Върховният касационен съд да приема за достоверни такива доказателствени материали, които инстанциите са признали за съмнителни или лъжливи, както и обратното /за неправдоподобни такива, кредитирани като истинни/; да признае за установен факт, неустановен от въззивната инстанция или да отхвърли установен от нея такъв; да пререшава делото по същество, макар и съдебното следствие да е било извършено обективно, всестранно и пълно; да предрешава въпроса за доказаността на обвинението при повторното разглеждане на делото; в каквато насока са исканията в депозираните жалби. При отклонение от очертаните принципи, касационната инстанция би навлязла в прерогативите на съда по същество, което е недопустимо, защото подобен подход обезсмисля триинстанционното разглеждане на делото. Правилно е приложен и материалният закон. Изнудването по чл.214 от НК представлява престъпно мотивиране на пострадалото лице, чрез физическо или психическо въздействие, да предприеме определено поведение /да извърши, да пропусни или да претърпи нещо противно на волята му/, изразяващо се в акт на имуществено разпореждане, който причинява вреда на жертвата или на друг правен субект. Характеризиращи субективната страна на престъплението са прекият умисъл и специалната цел, последната от които сочеща на консумиран състав, без да е необходимо да е реализирана преследваната от дееца имотна облага. Инкриминираните в обсега на повдигнатото обвинение неправомерни действия на П. Н. и Б. С. спрямо И. Х., изразили се в осъществено на 29.06.2011 година, в двора на фирма [фирма], находяща се на [улица] [населено място], заплашване от Н. /”Ти внимавай какво правиш, имаш живот, който може да не е това, което е бил. Ще те пребия, ще те смажем.Ти не знаеш кои сме ние”/ и в нанасяне на удар с ръка от С., мотивирали го да им предаде на 14.07.2011 година сумата от 200 лева, обективно се субсумират от осебената правна норма на чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.4 НК. Доказани са и интелектуалните и волеви измерения на изискуемата се за престъпното посегателство форма на вина. Те са проектирани в съзнанието на подсъдимите лица за общественоопасния характер на годната да внуши основателен страх принуда, мотивираща пострадалия да извърши имуществено разпореждане, и в демонстрираното от тях желание за това. Налице е и квалифициращия елемент, визиран в чл.213а, ал.2, т.4 от НК- съпричастност на две или повече лица при извършване на изпълнителното деяние, което имплицитно включва в своите правни очертания института на съучастие /чл.20 ал.2 от НК/ като форма на задружна престъпна проява и не сочи на наведената в жалбата на подсъдимия Б. С. непрецизност в квалификацията на инкриминираното престъпление За пълнота на изложението настоящият състав счита за необходимо да обърне внимание на обоснованата преценка на съда на хронологично предхождащите и последващи инкриминираното престъпно посегателство прояви на П. Н. и Б. С. спрямо И. Х., обективирани в отправяне на заплахи от С. през месец ноември и в края на 2010 година, и в нанесен на 06.07.2011 година побой от Н.. Те професионално са интерпретирани при проверката на достоверността на показанията на пострадалото лице; коментирани като доказателствени факти, косвено подкрепящи правните изводи за престъпната обективна и субективна съставомерност на инкриминираното от прокурора деяние - характера и степента на интензивност на упражненото на 29.06.2011 година психическо и физическо въздействие за постигнатия на 14.07.2011 година вредоносен резултат, съответно за престъпното упорство на подсъдимите при преследване на поставените цели, насочено към сломяване волята на жертвата, за принудително разпореждане със свое имущество в тяхна полза; и съобразени при индивидуализация на наказателната отговорност. Мотивиран от предложената аргументация и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №34 от 05.01.2016г., постановено по внохд №189/2015г., по описа на АСпНС. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.