О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 352 София, 05.05.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 1286 по описа за 2022г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба от Е. М. Ю., чрез адвокат Р. Д., срещу решение №1127/28.06.2021г., изменено с определение №3566/08.10.2021г., постановено по в.г.д.№578/2021г. на Варненски окръжен съд в частите, с които: 1. е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне на него на родителските права по отношение на детето С. Е. М.; за определяне местоживеенето на детето и режим на личен контакт между детето С. и неговата майка Н. С. А.; 2. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. М. на майката Н. С. А.; определено е местоживеенето на детето при майката и Е. М. Ю. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. М. в размер на 180лв., считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, при несъобразяване на целия наличен доказателствен материал. Насрещната страна Н. С. А. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат П. С., оспорва жалбата. Твърди, че решението на съда е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на цялостен анализ на доказателствата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а в условие на евентуалност излага становище за нейната неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Към настоящото производство е присъединено ч.г.д.№1285/2022г., образувано по частни жалби, както следва: 1/ от Е. М. Ю., чрез адвокат Р. Д. срещу определение №3566/08.10.2021г., с което е изменено решение №1127/28.06.2021г. по в.г.д.№578/2021г. на Окръжен съд Варна в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението. Излага, че искането на майката за присъждане на разноските в производството по чл.132 от СК е неоснователно, тъй като в рамките на същото се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона. Съдебното решение следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето и затова разноските по него следва да се понесат от страните, така както са направени. Претендира отмяна на определението и постановяване на друго, с което решението да бъде изменено в частта, с която е осъден да заплати разноски за производството по чл.132 от СК. Ответникът Н. С. А., чрез адвокат П. С., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че производството по чл.132 от СК е исково производство, поради което направените в хода на същото разноски следва да бъдат присъдени в полза на страната. 2/ от Н. С. А., чрез адвокат П. С., срещу определение №3566/08.10.2021г., с което е изменено решение №1127/28.06.2021г. по в.г.д.№578/2021г. на Окръжен съд Варна в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението. Излага, че когато спорът за разноските е пренесен пред по-горната инстанция, макар актът на съда да е постановен в производство по чл.248 от ГПК, на страната се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Същата е подала отговор по депозираната частна жалба, към който е приложен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършване на разноските именно във връзка с производството по частната жалба. Ответникът Е. М. Ю., чрез адвокат П. С., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че съгласно константната практика на ВКС разноски в производството по чл.248 от ГПК не се присъждат, поради което определението е правилно и законосъобразно. Частните жалби са допустими – подадени са в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд Варна в частите, с които: 1. е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне на него на родителските права по отношение на детето С. Е. М.; за определяне местоживеенето на детето и режим на личен контакт между детето С. и неговата майка Н. С. А.; 2. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. М. на майката Н. С. А.; определено е местоживеенето на детето при майката и Е. М. Ю. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. М. в размер на 180лв., считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и в частта, с която Е. Ю. е осъден да заплати на Н. С. А. сумата от 700 лв., представляваща направените пред В. разноски. Със същото, след частична отмяна на решението на Районен съд Варна в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Е. М. Ю. с детето С. Е. М. е постановено друго, с което режимът на лични отношение е определен, както следва: 1. всяка втора седмица от м.февруари, м.май и м.септември и м. декември от годината от 10:00 часа в понеделник до 17:00 часа в неделя, на територията на Република България, като бащата взема и връща детето в дома на майката; 2. един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата взема и връща детето в дома на майката; 3. всяка четна година първата половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден периода, а всяка нечетна година първата половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден периода; всяка нечетна година втората половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден периода, а всяка четна година втората половина от зимната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден периода, на територията на Република България, като бащата взема и връща детето в дома на майката; 4. всяка четна година първата половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден периода, а всяка нечетна година първата половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден периода; всяка нечетна година втората половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден периода, а всяка четна година втората половина от пролетната ученическа ваканция детето ще е при бащата от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден периода, на територията на Република България, като бащата взема и връща детето в дома на майката. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните факти: 1/ Страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак. 2/ От съжителството им е родено детето С. Е. М., ЕГН [ЕГН]. 3/ След раздялата на страните Е. Ю. се е преместил да живее и работи в Германия, където е създал ново семейство с И. С., с която има дете – С. Е. Ю., [дата на раждане] в [населено място], Германия. Същият има адресна регистрация в Германия, [населено място], Б. 15 от 29.08.2019г. 4/ Ищецът има сключен безсрочен трудов договор с работодател в Германия, с който е назначен на длъжност „общ работник в строителството“, считано от 01.10.2018г. Съобразно приложения по делото фиш за работна заплата, брутното му трудово възнаграждение е в размер на 1 661,88 евро. 5/ Н. С. А. е майка на още едно дете – Н. Н. С., [дата на раждане] в [населено място]. 6/ Към датата на образуване на делото и в хода на същото детето С. Е. живее в [населено място] и грижи за него полагат А. и М. М. – баба и дядо по бащина линия. Детето е записано на училище в същото населено място. 7/ От приобщения по делото Социален доклад, изготвен от ДСП – [населено място], се установява, че жилището, което обитава детето С. в [населено място], собственост на семейство М., разполага с добри санитарно-битови условия и за него има обособен кът за игра. Детето е отглеждано в дома на своя баща, където има изграден приятелски кръг от детската градина и населеното място. В доклада е посочено, че майката на детето живее в [населено място] в жилище, което е собственост на баба ѝ по майчина линия и съжителя ѝ. Имотът е двуетажна къща, състояща се от шест стаи, вътрешен санитарен възел. Жилището е електрифицирано, водоснабдено и обзаведено с мебели и вещи, необходими за нормалното функциониране на домакинството. Установено е, че понякога детето гостува в събота и неделя при семейството на майка си и познава роднините си по майчина линия. Майката Н. С. А. също работи в Германия, но няма постоянен трудов договор. 8/ Бащата Е. Ю. е осъждан три пъти; 9/ Съдът е приел, че от заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че майката е с по-добър родителски капацитет от този на бащата, като същата разполага с правилни и психологически по-издържани и пълноценни правила в тази посока. Майката е в състояние да взема самостоятелни решения за възпитанието и отглеждането на С., ако те бъдат подкрепени от разбирането на бащата. Връзката на детето с бащата е формирана на основата на материалните стимули, които той му осигурява, както и даването на възможност то да определя правилата и начинът на провеждане на времето с него. Установява се, че емоционалната връзка на майката и детето е компрометирана – то съзнателно я отрича напълно, но в несъзнаваното има нужда от нея. Между тях е налице отчуждение. Връзката с майката е травмираща тема за детето. То на пръв поглед е свързано с бащата, но това е връзка на зависимост, като образът на бащата се поддържа и от неговите баба и дядо, при които то живее и от бащата, който при връщането си в България му носи материални придобивки. Съдът е приел, че ако детето остане да живее с баща си, това ще задълбочи отчуждаването му от майката, което ще формира у него чувство за малоценност и съзнание, че не е обичано от своята биологична майка. 10/ От съвкупния анализ на свидетелските показания, които съдът е ценил при условията на чл.172 от ГПК, е приел за установено, че майката Н. не се е дезинтересирала от детето, проявявала е интерес за физическото и емоционалното му развитие, давала е средства за издръжката му, купувала му дрехи и играчки и се е виждала с детето / в дома на съжителстващия с майка ѝ мъж и в дома на сестра си/, макар възможността ѝ да вижда детето С. да е била препятствана от бащата и неговите родители. По-редките срещи между детето и майката са обусловени и от честите ѝ пътувания до Германия, но когато е в страната го е търсила и водила на море два пъти, заедно със сестричката му Н.. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че и двамата родители искат да отглеждат детето С., работят и имат доходи и двамата могат да разчитат на помощ при отглеждането му от своите родители. Съдът е посочил, че с оглед ниската възраст на детето – 8 години и 4 месеца, то има нужда от осезателното присъствие на майката, която е от изключително значение за нормалното му физическо, психическо и емоционално развитие. Приел е, че нуждата от майката е важен фактор и когато тя желае и е в състояние да се грижи за него, няма причини да ѝ бъде отказано да го прави, независимо, от това, че и бащата желае и разполага с възможности. Майката е с по-качествен родителски капацитет от този на бащата, детето контактува с нея и нейното семейство когато тя е в страната и връзката между родителите и детето не е прекъсвана. Приел е, че отчуждението на детето от майката е резултат от поведението на неговия баща и родителите му, както и че това укоримо поведение на бащата може да доведе до синдром на родителско отчуждение. Отчел е и обстоятелството, че връзката баща-дете не е толкова емоционална връзка, колкото такава на зависимост. Бащата е осъждан трикратно, както и обстоятелството, че при предоставяне на родителските права на него, детето ще попадне в чужда среда, далеч от приятелите и близките си. Посочил е, че последното не в негов интерес и ще способства за допълнителното му отчуждение от майката. Направил е извод, че приоритет има интереса на детето и той налага родителските права да бъдат предоставени на майката. По отношение на режима на личен контакт е приел, че същият следва да бъде съобразен с обстоятелството, че бащата на детето живее в Германия и го е определил според установеното по делото време, в което той пребивава в Република България. По отношение на издръжката съдът е посочил, че при определяне на размера ѝ са съобразени получаваните от родителите доходи, възрастта на детето, трудоспособната възраст на родителите, задължението им за издръжка на други низходящи, както и факта, че грижи за детето ще полага майката. Приел е, че нужната на детето месечна издръжка е в общ размер на 300лв., от които 180лв. дължими от бащата и 120лв. дължими от майката. Посочил е ,че при определяне на приоритетната тежест на бащата е взето предвид обстоятелството, че той получава по-високи доходи, а майката упражнява непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Съобразен е и размерът на минималната работна заплата за страната, съгласно изискването на чл.142, ал.2 от СК. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ При преценката от въззивния съд на кого от двамата родители да се предоставят родителските права и при съблюдаване на интересите на детето, следва ли съдът да прецени желанията и чувствата на детето; вредата, която има вероятност да бъде причинена на детето, ако бъде изведено от средата, в която е добре обгрижено, спокойно и защитено; кои обстоятелства налагат промяна на фактическото положение, има ли такива, които влошават положението на детето сега и с какво новото разрешение ще подобри качеството му на живот. Решението противоречи на ППВС №1/12.11.1974г. 2/ Ако по време на делото е безспорно установено, че детето живее при баща си, който се грижи за него и го издържа, кой е началният момент, от който следва да се постанови издръжката – от влизане в сила на съдебното решение или от привеждане в изпълнение на решението за предоставяне на родителските права. Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №5/1970г.; решение №798/22.11.2010г. по г.д.№501/2010 на IV г.о.; решение №104/03.04.2015г. по г.д.№5187/2014г. на IV г.о. Искането е основано на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. Формулираните от касатора въпроси се отнасят се до: 1. задължението на въззивния съд да установи условията, при които детето ще бъде отглеждано при всеки един от родителите и отношенията му с неговото разширено семейство; да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от майката, като прецени най-добрия интерес на детето при предоставяне на родителските права и 2. до началния момент, от който се дължи присъдената издръжка, когато преди това детето живее при родителя, на когото не са предоставени родителските права. Въпросите са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. Съдът намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в оспорените му части – относно предоставените родителски права по отношение на детето С. М., режима на личен контакт с родителя, който не ги упражнява и началният момент, от който същият дължи издръжка, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставените въпроси, уточнени от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, както следва: 1. за задължението на въззивния съд да установи условията, при които детето ще бъде отглеждано при всеки един от родителите и отношенията му с неговото разширено семейство, както и да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от майката, като прецени най-добрия интерес на детето, за проверка за противоречието му с ППВС № 1/1974 г. и 2. относно началния момент, от който се дължи присъдената издръжка, когато преди това детето живее при родителя, на когото не са предоставени родителските права, разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.17 от ППВС №5/70г. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, тъй като при постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на решението в атакуваните му части следва да бъде допуснато по поставените въпроси, уточнени от съда. Жалбоподателят Е. М. Ю. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 77,30лв. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №1127/28.06.2021г., изменено с определение №3566/08.10.2021г., постановено по в.г.д.№578/2021г. на Варненски окръжен съд в частите, с които: 1. е отхвърлен предявеният от Е. М. Ю. иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне на него на родителските права по отношение на детето С. Е. М.; за определяне местоживеенето на детето и режим на личен контакт между детето С. и неговата майка Н. С. А.; 2. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. М. на майката Н. С. А.; определено е местоживеенето на детето при майката и Е. М. Ю. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. М. в размер на 180лв., считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 77,30 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: