Р Е Ш Е Н И Е № 268 гр. София, 15.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Ил. Рангелова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Михайлова …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 1158 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново против решение № 199 от 18.10.2019 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 211/2019 г. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал нарушения в аналитичната си и оценъчна дейност на обема от събраните по делото доказателства; в нарушение на чл. 14 НПК не е основал вътрешното си убеждение на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства; при доказателствения си анализ е пренебрегнал допълнителното споразумение към договора; показанията на св. И. и на св. Я. са нелогични, а хипотезата за цялостно прекратяване на договора от 22.04.2013 г. е абсурдна; волята на св. И. да продължи да ползва имота става очевидна от неговите показания и заявяването на имота за получаване на субсидия; становището на съда за отсъствието на специална цел е погрешно, тъй като е малко вероятно подсъдимата да не е била въобще наясно, че св. И. желае да продължи да ползва имота (с идент. № 18099-149-278); специалната цел се установява и от обстоятелството, че дължимата наемна цена не е била заплатена, а знанието на подсъдимата за това се изяснява от показанията на съпруга й; по делото не е известно колко време е ползван имотът, затова заключението на съда, че дори евентуално да се приемат имуществени вреди, те не надвишават сумата от 500 лева, е произволно; св. И. не е прекратил договора за имота, поради което е дължал наем на общината за целия срок от пет години; абсолютно реална е била възможността общината да претърпи тези вреди поради неизпълнените задължения от страна на подсъдимата. Изложени са многократно и твърдения за установени по делото задължения на подсъдимата, кои от тях не е изпълнила, операции, които били извършени от акаунта, действията на св. З. К. И., свързани с наемните му отношения с [община]. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира, че по делото не е била установена специалната цел на подсъдимата. Защитникът (адв. Е.) счита, че протестът е неоснователен и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 22 от 10.05.2019 г. на Плевенския окръжен съд по н. о. х. д. № 1064/2018 г. подсъдимата Д. Б. И. е призната за невинна в това, през периода 22.04.2013 г. – 22.05.2015 г., в качеството на длъжностно лице да не е изпълнила служебните си задължения за поддържане на актуална информация в община - Г. за сключени договори за наем на имоти и плащания на наем за тях, като не съхранила на хартиен носител договор за наем от 22.04.2013 г. на недвижим имот (20 дка нива с идент. № 18099.149.278) и не въвела информация за този договор в компютърната система на [община], с цел да набави облага за З. К. И. и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, като извършеното престъпление по служба е свързано с даването под наем на общинска собственост, поради което е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 283а, т. 1 вр. чл. 282, ал. 1 НК. С решение № 199 от 18.10.2019 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 211/2019 г. присъдата е потвърдена. Касационният протест е неоснователен. В него липсват съображения срещу извода на съда, че подсъдимата И. не може да бъде субект на престъплението по чл. 283а НК. Като цяло аргументите са насочени към заключението за несъставомерност на деянието и по чл. 282 НК. Пресъздават се части от мотивите в решението и се възпроизвеждат установени по делото обстоятелства, в т.ч. поредицата от операции, извършени от акаунта на подсъдимата. В същностната си част доводите покриват оплакване за необоснованост на направеното от въззивния съд фактическо заключение, че по делото не е установена по несъмнен начин специалната цел на подсъдимата – имотна облага за съпруга си. Доводът, че съдът е изключил от обсега на своето внимание наличието на вписване на 31.10.2013 г. в Служба по вписване към РС – Никопол на допълнителния договор (анекс) за прекратяване на договора за аренда по отношение на два от имотите, не отговаря на съдържанието на въззивното решение. Посоченото обстоятелство е било прието за установено и фигурира като част от изложените (л. 5) фактически положения по делото. Твърденията на прокурора, че показанията на св. И. и на св. Я. са нелогични, а хипотезата за цялостно прекратяване на договора от 22.04.2013 г. е абсурдна, представлява израз на несъгласието му с оценката за достоверност на гласните доказателствени средства, която не подлежи на касационен контрол в настоящото производство. Показанията на всички свидетели са били достатъчно задълбочено и аналитично обсъдени както поотделно, така и в съвкупност помежду им и с писмените доказателства съобразно логическата им зависимост. Не са били пренебрегнати и обясненията на подсъдимата, които съдът е намерил за неопровергани, стъпвайки на показанията на св. З., св. А., св. Я., св. Т. и св. А.. Въз основа на доказателствената съвкупност Великотърновският апелативен съд е приел за установено също, че св. И. реално е използвал имота (с идентификационен номер 18099.149.278), за което е дължал обезщетение на общината, на основание гражданско правните им отношения. Без значение за отговорността на подсъдимата са аргументите в протеста, поначало и предположения, че подсъдимата „вероятно” е била наясно, че св. И. желае да продължи да ползва имота и същата е знаела, че наемната цена не е бил платена. При положение, че съдът не е установил съставомерните признаци и на престъпление по чл. 282 НК, законосъобразно е оправдал подсъдимата. Решението на Великотърновския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199 от 18.10.2019 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 211/2019 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: