Р Е Ш Е Н И Е № 196 гр. София, 22 май 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети април, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИНМАВРОВ при секретар РУМЯНА ВИДЕНОВА и с участието на прокурор от ВКП - МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 569/2013 г. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения В. В. М. за възобновяване на внохд №950 /2012 год. на Бургаския окръжен съд, по което с решение от 04.09.2012 год. е потвърдена присъда №1202/27.06.2012 год. по нохд №1858/2012 год. на Бургаския районен съд. Сочат се основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т.2 и 3 НПК. В ИСКАНЕТО И В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ осъденият М. и служебно назначения му защитник- адвокат Б. И. Х. от САК, навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи се в следното: съдилищата не са съобразили данните от доказателствените източници, че предметът на престъплението не съдържа златни монети и накити; при задържането на обвиняемия не е осигурен защитник; направените самопризнания в обясненията на подсъдимия са в резултат на нанесен му побой от полицейските служители. Декларативно се сочи явна несправедливост на наказанието, без конкретни доводи, с искане за намаляване неговия размер. В този последната дума на осъдения М. се иска намаляване на наказанията на извършените в съвкупност престъпления и съответно - намаляване на общо - най-тежкото наказание, наложено за съвкупността. ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ ПО ЧЛ. 347 НПК ПРОВЕРИ ПРАВИЛНОСТТА НА ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ ,СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО : С присъда №1202/27.06.2012г. по НОХД №1858/2012г на Бургаския районен съд подсъдимият В. В. М. е признат за виновен в това, че на 08.11.2011г. в за времето от 17,00-18,00 часа, при продължавано престъпление и опасен рецидив, в [населено място] ,община Созопол, обл. Бургаска, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани : спрямо Г. И. И., че ще му закупи бетон с дадените от него за основа на пристройка към къщата и с част от парите ще закупи дърва за съседа П. С. К. като с това причинил на И. имотна вреда в размер на 240,00 лева; спрямо С. Г. К., че синът и е в болницата в Б., здравословното му състояние е зле и ще му ампутират единия крак, поради което трябва да заплати на докторите за операцията като с това й причинил имотна вреда в размер на 2 336,50 лева, представляваща левовата равностойност на дадените от нея златни накити, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" НК и във вр. чл. 58а, ал. 1 НК е ОСЪДЕН НА четири години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Г. И. И. сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева и на С. Г. К. сумата от 2 336.50 /две хиляди, триста тридесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева, представляващи обезщетение за всеки от тях на причинените му от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2011г. и държавните такси върху уважените размери на гражданските искове. С присъдата подсъдимият В. В. М. е признат за виновен и в това, че при опасен рецидив, на същата дата 08.11.2011г. противозаконно е присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон марка "Нокия 1800" на стойност 62,10 /шестдесет и два лева и десет стотинки/ лева, ведно със Сим карта на "Мобилтел" на стойност 9,90 лева или - вещи с обща стойност 72,00 /седемдесет и два/ лева собственост на С. Г. К., които владеел , поради което и на основание чл. 206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б" НК, и вр. чл.58а, ал.1 НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор. Подсъдимият е осъден да заплати на С. Г. К. и сумата от 72.00 /седемдесет и два/ лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението обсебване имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2011г., както и държавна такса. На основание чл. 23, ал.1 НК на подсъдимия М. е наложено общо най-тежкото наказание от четири години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор. Приложен е чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража" и за срока на задържане по ЗМВР. Съдът се е произнесъл за веществените доказателства, по разноските и държавните такси. По въззивна жалба, подадена от подсъдимия чрез упълномощеният му защитник, е образувано внохд№950/2012 год. на Бургаския окръжен съд, по което с решение от 04.09.2012 год. присъда №1202/27.06.2012г. по НОХД №1858/2012г. Бургаския районен съд е потвърдена. Решението е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред поради липса на законова възможност за касационното му обжалване. Искането е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК от оправомощен правен субект, спрямо подлежащ на проверка акт по реда за възобновяване на наказателните дела, поради което са изпълнени условията по чл. 419- чл. 421 НПК за разглеждане на искането. Разгледано по същество ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, с които да са били ограничени правата на осъдения като обвиняем. Стриктно са спазени правилата по Глава ХХVІІ НПК. Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие на основание чл. 371,т.2 и сл. НПК, след направено от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е разяснил правата на подсъдимия като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата. С определение е приел, че признанието на фактите на обвинението, направено от подсъдимият, се подкрепя от доказателствените източници и е дал ход на съкратеното съдебно следствие. На свой ред в мотивите на присъдата и на въззивното решение съдебните инстанции са подложили на проверка и оценка доказателствените източници, кореспондиращи си с обясненията на подсъдимия, а именно, показанията на свидетелите С. К., П. К., Г. И. и Й. Х., кореспондиращи си и с данните от протоколите за разпознаване на лице, протокол за доброволно предаване, заключенията на съдебно-оценителната експертиза и съдебно-техническата аудиовизуално-фото портретна експертиза, приобщени по реда на чл. 282 и чл. 283 НПК. Неоснователно се претендира, че съдилищата не са съобразили данните от доказателствата по делото относно съдържанието на предмета на престъплението по чл.209 НК. Тезата, че дадените от свид.К. на подсъдимия накити не съдържат златни монети и накити от благороден метал, а такива – без стойност, е опровергана от анализа на показанията на свид. Й. Х. и свид. С. К.. От показанията на свид. Х. е установено, че непосредствено след инкриминираните деяния се е запознал с М., представил му се под друго име „М.”, вместо с действителната си самоличност, който търсел препитание и поел устно ангажимент да достави на свидетеля дърва за огрев, с което мотивирал свидетелят Х. да му даде сумата 170 лева, но повече не се появил. Според заключението на оценителната бижутерска експертиза е изяснено, че дадените от подсъдимия М. на свид.Х. предмети, наподобяващи монети и бижута, не са златни. От протокола за доброволно предаване на л.118 от досъд.произв. и от посоченото от свид.Х. описание на тези предмети е установено, че те се различават съществено от накитите, дадени на подс.М. от свид.К., според него - „за заплащане операцията на сина й- ампутация на крака му”, каквато не е имало в действителност. Следователно, правилно е прието, въз основа на прецизен анализ на всички доказателствени източници, че дадените предмети от подс.М. на свид.Х. нямат отношение към предмета на деянието с пострадала свид. К.. Доказателствена основа за тези изводи са не само показанията на свид.К., която подробно е описана деня, часа и причината, поради която е дала пазените от нея от сватбата й златни накити, които е дала на М., за да "плати на лекарите в Б. за операцията на сина и", а и ги е описала с подробности по вид и грамаж Несъмнено е , че целта - плащане на операция, според заявеното й от подс.М., е предпоставяла значително стойностно изражение на дадените от нея накити, каквото всякакви други вещи от неблагороден метал, каквито са дадените от М. на свид.Х., не биха послужили за целта, който осъденият измамливо е формирал в съзнанието на свидетелката, за да се разпореди с тях в негова полза. Несъстоятелно е твърдението в искането за възобновяване на делото, че при задържането на обвиняемия М. не е осигурен защитник от разследващият орган, както и че дадените обяснения в качеството му обвиняем са били изтръгнати в резултат на побой от полицейските служители. Внимателната проверка на материалите по делото показа,че В. М. е привлечен в качеството на обвиняем на 05.02.2012 год. досъд.наказателно производство№600/11 год. на РУП [населено място] (съответно по ДП№4342/11 г. по опис на [населено място]) за престъпленията, по които впоследствие е признат за виновен и осъден с атакуваните съдебни актове. При привличането в това му качество е участвала адвокат Н.. от БАК, назначена на основание чл. 94, ал. 1,т. 9 НПК от разследващият орган за служебен защитник на обвиняемия, след като е заявил, че желае защитник, но не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение. Тази предпоставка е обсъдена и с преценката от разследващият орган, че интересите на правосъдието изискват назначаването на служебен защитник (обусловена от сложността на делото от правна и фактическа страна -характера и тежестта на обвиненията едновременно за усложнена престъпна дейност и за съвкупност от престъпления). Невярно се изтъква, че при задържането му под стража не е била осигурена адвокатска защита на обвиняемия. В производството по нчд№507/12 год. на БРС , образувано по реда на чл. 64, ал.1 и сл. НПК, е участвал служебният защитник на обвиняемия. Във всички проведени с участието на обв.М. процесуални действия е присъствал и назначеният му служебен защитник- адв.А.. С подписа си в протокола за разпит е потвърдил, че обясненията му са записани правилно. Няма нито едно обстоятелство, от което да се направи дори предположение, че при извършваните процесуални действия спрямо М. е оказван психологическа или физическа принуда. Ето защо, несъстоятелно е твърдението в искането, че обясненията му са изтръгнати след нанесен побой. При определяне на наказанието не е допуснато основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1,т. 3 НПК. Правилно са приложени чл. 54 и чл. 36 НК. Законосъобразно съдът е отчел като отегчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, обусловени от: начина на извършване деянията; високата стойност на предмета на престъплението; особеностите на личността на измамените – мъж на 69 години и жена на 86 години, единия с обещание да даде временна работа на подсъдимия, а другият му е осигурил подслон; множеството осъждания за престъпления против собствеността и едно против правосъдието, които не се включват в квалификацията „опасен рецидив”; броят на деянията в рамките на съвкупността. Правилно е изведено наличието на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - признанието на фактите на обвинението и вината, направено от осъдения още от досъдебното производство, което поведение е улеснило разследващите и е различно от отчетеното самопризнание при съкратената процедура по фактите. Съдът правилно е преценил размера на наказанието за престъпението по чл.211 при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства в средния, предвиден от закона размер – шест години и шест месеца лишаване от свобода, което законосъобразно е намалил с една трета, по реда на чл. 58а, ал.1 НК на четири години и четири месеца лишаване от свобода. За престъплението по чл. 206, ал.3 НК, съдът основателно е съобразил ниската стойност на предмета на престъплението и е наложил наказание при превес на смекчаващите обстоятелства под средния, предвиден в закона размер – четири години лишаване от свобода, редуциран с намаляване с една трета - на две години и осем месеца лишаване от свобода. Така определените наказания са съобразени със закона и фактите по делото и за постигане целите на генералната и специална превенция. Няма основание за намаляване размерите на наказанията, тъй като до момента с налаганите и изтърпявани от осъдения наказания „лишаване от свобода” по предходните осъждания не са постигнати целите на наказанието. Воден от тези мотиви, ВКС, ІІІн.о., на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения В. В. М. за възобновяване на внохд №950 /2012 год. на Бургаския окръжен съд, по което с решение от 04.09.2012 год. е потвърдена присъда №1202/27.06.2012 год. по нохд №1858/2012 год. на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :