Ключови фрази
Делба * преобразуване на лично имущество * съсобственост * право на строеж * частична трансформация * свидетелски показания * лични средства


1

4




Р Е Ш Е Н И Е

№ 225

СОФИЯ, 10.03.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1958/2015 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 443 от 13.07.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 510 от 10.12.2014 г. по в.гр.д. № 513/2014 г. на Софийския окръжен съд по следния материалноправен въпрос: „Когато по време на брак между страните върху имот- съсобствен между единия съпруг и трето лице, въз основа на отстъпено от третото лице на съпруга - съсобственик право на строеж бъде изграден нов строеж, който макар и с търговско предназначение, не е включен в предприятието на регистрирания като едноличен търговец съпруг, може ли да се признае: 1/ наличието на частична трансформация на лични средства на съпруг по чл. 23, ал.2 СК за стойността на тези от вложените в строежа материали, които са закупени от съпруга - едноличен търговец, за което са налице фактури, издадени на търговеца; 2/ наличието на частична трансформация на лични средства на съпруг по чл. 23, ал.2 СК за стойността на тези от вложените в строежа парични средства, които са оборотни средства или печалба на регистрирания търговец, за което са налице свидетелски показания; 3/ пълна трансформация на лични средства на съпруг по чл. 23, ал.1 СК, когато целият строеж е извършен със закупени от съпруга- едноличен търговец материали, респ. от оборота или печалбата на търговеца”.
К. поддържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Счита, че
средствата, придобити в резултат на упражняваната от него търговска дейност като едноличен търговец са лични и влагането им в придобитото през време на брака имущество е основание за признаване на трансформация на основание чл. 23, ал.1 и 2 СК.
Ответницата по касация Л. И. Г. в писмен отговор на касационната жалба е изразила становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 81 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 605/2013 г. на Ботевградския районен съд и е постановено друго по съществото на спора, с което е допусната съдебна делба между Л. И. Г. и Г. И. Г. по отношение на недвижим имот- магазин, едноетажен, състоящ се от магазинно помещение, кафе, склад и сервизни помещения, с обща застроена площ 75 кв.м./ според вещото лице- 70.07 кв.м/, построен в УПИ ІV- 1636 в кв. 50 по плана на [населено място], общ. Б., при равни права - по ½ ид. част за всеки от двамата съделители.
Страните по делото Л. И. Г. и Г. И. Г. са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 21.06.2003 г. и е прекратен с развод с решение по гр.д. № 1067/2011 г. на Ботевградския районен съд, влязло в сила на 19.09.2011 г. Не е било спорно по делото, че преди сключване на брака съпругът Г. И. Г. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид. част от дворното място, ведно с цялата построена в същото масивна жилищна сграда и стопанска постройка в северната му част, както и че другата ½ ид. част от дворното място принадлежи на С. З. Т.. С нотариален акт № 83, т.ІV, дело № 1428/96 г. С. Т. учредил на Г. Г. безвъзмездно право на строеж за построяване на едно магазинно помещение в северната част на имота със застроена площ от 30 кв.м, съгласно одобрен архитектурен проект. Тази постройка е била изградена преди брака на страните по делото. През 2004 г. С. Т. учредил на Г. Г. безвъзмездно право на строеж за пристрояване на допълнителни помещения към магазинното помещение, с обща площ от 75 кв.м, съобразно одобрен архитектурен проект.
Установено е по делото, че съществуващата към 2004 г. постройка е била с площ 16.50 кв.м. Тя е съборена и на нейно място е построена изцяло нова сграда с площ 70 кв.м.
От 1993 г. ответникът Г. Г. има регистрация като едноличен търговец с фирма ”Г.- Г. Г.” за извършване на търговска дейност. Едно от възраженията, които е противопоставил срещу предявения иск за делба е, че сградата е негова лична собственост на основание чл. 23, ал.1 СК , тъй като е придобита изцяло с негови лични средства от търговската му дейност. В подкрепа на твърдението си е представил 24 бр. фактури, издадени в периода 25.03.2004 г.- 28.07.2004 г. на името на [фирма] за закупуване на строителни материали на обща стойност 4 748.20 лв. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е дала заключение, че строителната стойност на сградата възлиза на сумата 24 675.13 лв.
Направеното от ответника възражение за трансформация на лични средства в придобиването на сградата е намерено за неоснователно от въззивния съд по съображения, че събраните по делото доказателства не установяват влагането на негови лични средства в придобиването й. Според въззивния съд, признаването на трансформация в двете хипотези на чл. 23, ал.1 и 2 СК - пълна или частична, предполага вещта да е придобита с лични средства на единия съпруг, като под лични средства следва да се разбират такива от продажба на наследствено или подарено имущество, от обезщетение за отчуждаване на личен имот, или парични средства, набрани от съпруга преди брака или придобити от него по дарение или наследство по време на брака.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Възникването на съпружеска имуществена общност по отношение на правото на собственост върху сграда, построена през време на брака въз основа на безвъзмездно учредено в полза на единия съпруг право на строеж е обусловено от наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при извършване на строителството, който се изключва, когато строежът е осъществен със средства, придобити от търговска дейност на съпруг, регистриран като едноличен търговец и вложени от него в това му качество. Това следва от т.1 от ТР № 2/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, в която е прието, че имуществото на едноличния търговец е обособено от останалото негово имущество като физическо лице, както и че придобиването в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия съпруг- нетърговец. В тази хипотеза, ако сградата не е предназначена за упражняване на търговската дейност или не е включена в предприятието на едноличния търговец, както изисква разпоредбата на чл. 22, ал.3 СК за да се счита същата лична собственост на съпруга- търговец по силата на закона, влагането на средства от едноличния търговец за придобиването й обосновава трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал.1 или 2 СК.

При този отговор на правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, неправилно въззивният съд е намерил за недоказана трансформацията на лично имущество на касатора в придобиването на процесната сграда. Представените по делото 24 бр. фактури за закупени строителни материали на обща стойност 4 748.20 лв., издадени на името на [фирма] доказват извънсемейния произход на част от вложените в строителството на сградата средства. Поради това следва да се приеме, че 4 748/24 657 ид. части от сградата са станали лична собственост на касатора на основание чл. 23, ал.2 СК. Останалите 19 909/24 657 ид. части от същата са придобити от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, която след прекратяването й се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права - по 9 954.5/ 24 657 ид. части за всеки от тях.
Предвид изложеното, въззивното решение, с което делбата на сградата е допусната при равни права между страните е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което на основание чл. 281, т.3 ГПК следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като бъде допусната делба на сградата при права 14 702.5/ 24 657 ид. части за Г. И. Г. и 9 954.5/24 657 ид. части за Л. И. Г..
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 510 от 10.12.2014 г. по в.гр.д. № 513/2014 г. на Софийския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Г. И. Г. и Л. И. Г. на следния недвижим имот: магазин, едноетажен, състоящ се от отделни помещения - магазинно помещение, кафе, склад и сервизни помещения, с обща застроена площ 75 кв.м, а по заключението на вещото лице- 70.07 кв.м, построен в УПИ ІV- 1636 в кв. 50 по плана на [населено място], общ. Б., при следните квоти: 14 702.5/24 657 ид. части за съделителя Г. И. Г. и 9 954.5/254 657 ид. части за съделителката Л. И. Г..


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: