Р Е Ш Е Н И Е № 120 София, 23.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 513 /2011 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 1195 от 08.12.2011г. по касационна жалба на М. Г. С. и Й. С. Ц. е допуснато касационно обжалване на решение № 25 от 27.07.2010г. по гр.д.№ 4399/2009г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 03.02.2009г. по гр.д.№ 7177/2006г. на Софийски РС в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма] и [фирма], че касаторите са собственици на 2208/3150 ид.ч. от УПИ ІІ-392 от кв.11 по действащия регулационен план на м. “Ц. шосе – 7-ми километър” и в частта, с която е отменен н.а. № 49 т.ІІ/30.07.1999г. и н.а. № 130,т.І/2000г. на нотариус М. Н. в частта, легитимираща ответниците като собственици на същата идеална част и вместо това искът за собственост за посочената идеална част против тези дружества е отхвърлен. В частта, с което е отхвърлен иска за разликата над 2208/3150 ид.ч. до пълния предявен размер, решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – ЗСПЗЗ и за необоснованост на решението относно извода за липса на идентичност и необоснованост. Ответницата по касация оспорват жалбата с твърдение, че не е доказана активната материално правна легитимация на ищците, тъй като не доказано нито правото на собственост на наследодателите им с нот. акт от 1937г. и записката за вписване от 1943г. нито идентичност на описаните в тези актове имоти и процесните Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: Ищците са наследници на С. С. П. /техен дядо/ починал на 30.08.1955г. Той е признат за собственик на нива от 2 дка в м. Нови кър” при съседи: Ц. П. М., Б. И., Б. А. и Ц. шосе с н.а. № 317/01.12.1937г., а с договор от 02.05.1929г., вписан със записка от 30.04.1943г. е купил нива от 3 дка в м. “К.” при същите съседи вкл. и С. П.. Тези имоти са заявени за възстановяване по преписки 595,596 и 597 от 1992г от ищците, като наследници на по-преките наследодатели на ищците. С решение 333/05.04.2002г.на наследници на Ц. С. С. е признато правото на възстановяване в съществуващи реални граници върху нива от 1,804 дка, съставляваща имот 61046 и е възстановена собствеността върху 1,612 дка, определени буквено с решението по адм.д.№ 298/2001г. С Р № 334/10.03.2003г. е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на Г. С. С. върху нива от 1,749 в строителните граници на [населено място], съставляваща имот 61047, от които реално са възстановени в съществуващи реални граници 1,416 дка, индивидуализирани с решението и скицата към него по адм.д.№ 304/2001г. С решение № 335/11.02.2002г. на наследници на Т. С. С. /П./ е признато правото на възстановяване върху 1,819 дка, съставляващи имот 61048, от която реално в съществуващи реални граници са възстановени 1,459 дка, индивидуализирани с решение по адм.д.№ 299/2001г. И трите решения са постановени в административни производства по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ по обжалване на заповед за одобряване на плана по чл.11 от ППЗСПЗЗ, определящ застроената и свободната от застрояване земя, по които ответниците не са участвали като заинтересовани лица. Възражението за нищожност на решенията на ОСЗГ е преценено като неоснователно. Ищците са поискали да се подпълни кадастралния план с трите възстановени имота, но поради това, че ответните дружества са отказали, спорът за правото на собственост е отнесен към гражданския съд. Ответникът [фирма] е купил от З. АД с н.а. № 49,т.ІІ/30.07.1999г. УПИ ІІ-392 с площ 3150 кв.м. и УПИ ІІІ-292, а с н.а. № 130,т.І/2000г. то го продава на ответникът [фирма], което въз основа на строително разрешение от 15.06.2001г. е започнало да строи пет етажна сграда с офиси, магазин и склад. Строителната площадка е открита на 23.11.2001г. Теренът на УПИ ІІ-392 е част от терен с 200 дка, който е бил отреден за нуждите на Държавния комитет за наука и технически прогрес. Променен е общия градоустройствен план на [населено място] със заповед № 40408.02.1969г. след решение на ИК на СГНС, взето с протокол 15 от 09.08.1968г. и разпореждане на МС № 858/06.09.1968г.за утвърждаване идеен проект за първия етап на Завод за изчислителна техника. С Решение на МС № 192/25.12.1989г. е създадена ДФ “ЗИД”, а с Разпореждане № 7/25.01.1995г. тя е преобразувана в [фирма], вписана с решение 14.02.1995г. на СГС.. Отчужден е терен от 135 кв.м. срещу атомен център със заповед 20/1969г. но не от собствениците. Съставен е акт за държавна собственост № 3403/09.10.1970г. за тази площ, отстъпен за строеж на Завод за изчислителна техника. Въз основа на решенията по трите административни дела, за трите възстановени имота актуването е отменено от областен управител, Със заповеди № РД-57-228 № от 09.12.2003г. на областен управител е отписан от този акт за държавна собственост част от имот 61046 с площ 1612, със заповед № РД-57-095/24.04.2003г. е отписана част от имот 61048 с площ 1459 и със заповед № РД-57-249/10.12.2003г. е деактувана част от имот 61047 с площ 1416 кв.м. .Актове за общинска собственост не са съставяни. Процесните имоти не са били застроени до 2001г. В н.а. № 130,т.І/15.12.2000г. продадения от [фирма] на [фирма] имот е описан като “празно место”. В трите административни производства също е установено, че възстановената на ищците площ не е застроена. Застрояването е извършено от [фирма] след закупуването на имота – през 2001г., което се установява и от строителното разрешение и протокола за строителна линия, издадени през 2001г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците не са си възстановили по реда на ЗСПЗЗ реални части с площ 1,612 дка от имот 61046, с площ 1,416 дка от имот 61047 и реална част с площ 1,459 дка от имот 61048, тъй като не се установява идентичност между тези имоти и имота, описан в н.а. от 01.12.1937г., договор за продажба от 02.05.1929г., вписан на 30.04.1943г. съответно нива от 2 дка в м.”Нови кър” и нива от 3 дка в м. “К.”. Съдът се е позовал на последната СТЕ, която е посочила, че липсва кадастрален план, а местностите не са отразявани в картите и нямат точни граници, поради което не може да се определи точното местонахождение на имотите на наследодателя на ищците. Първият поставен въпрос - може ли съдът при спор за собственост да извършва отново преценка за наличието на идентичност на имота преди колективизацията и възстановения имот, ако ответникът не противопоставя права към момента на колективизацията е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. С Р № 122/17.03.2006г. по гр.д.№ 2436/2004г.ІV гр.о. ВКС. С Р №595 от 04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ВКС, ІІ гр.о., Р №329 от 27.04.2010г. по гр.д.№927/09г. на І гр.о.; Р №185/28.05.10г. по гр.д.№65/10г. на ІІ гр.о.; Р №540/13.07.10г. по гр.д.№1837/09г. на І гр.о.; Р № 365/15.10.10г. по гр.д.№1493/09г. на ІІ гр.о., Р № 5 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 340/2010г. на ВКС І гр.о. по чл. 290 се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респективно ОСЗГ към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да противопоставя на предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца. С Р № 595/05.07.2010г. по гр.д.№ 1333/2009г. І гр.о. и Р № 254 от 26.05.2010г. по гр.д.№ 1134/2009г. на ІІ гр.о е прието, че когато се възстановява имот от урбанизираната територия по чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, процедурата по възстановяване на собствеността приключва с постановяване на решението на ОСЗГ. Издаването на скица към него не е необходима, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението по чл. 13, ал.5 и скицата по ал.6 от ППЗСПЗЗ, които установяват дали имотът е нанесен в кадастралния план, номера и размеря му според плана, размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, за която се дължи обезщетение е размера на свободната земя, подлежаща на възстановяване. Тези разрешения са относими към предмета на спора и.се споделят от настоящия състав. По касационната жалба: Ищците М. Г. С. и Й. С. Ц. са единствени наследници на С. П. /техен дядо/ починал на 30.08.1955г. и на неговите деца Т. С. П., починал като неженен и без деца през 1971г., Ц. С. С., починал на 20.09.1990г. Г. С. Ц., починал на 02.03.1981г. и по завещание от С. С. Г.. Общият наследодател е признат за собственик на нива от 2 дка в м. Нови кър” при съседи: Ц. П. М., Б. И., Б. А. и Ц. шосе с н.а. № 317/01.12.1937г., а с договор от 02.05.1929г., вписан със записка от 30.04.1943г. е купил нива от 3 дка в м. “К.” при същите съседи вкл. и С. П.. С тези документи се легитимира като собственик на описаните в тях съседни имоти към момента на колективизацията. Тези имоти са заявени за възстановяване по преписки 595,596 и 597 от 1992г от ищците, като наследници на по-преките наследодатели на ищците. С решение 333/05.04.2002г.на наследници на Ц. С. С. е признато правото на възстановяване в съществуващи реални граници върху нива от 1,804 дка, съставляваща имот 61046 и е възстановена собствеността върху 1,612 дка, определени буквено с решението по адм.д.№ 298/2001г. С Р № 334/10.03.2003г. е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на Г. С. С. върху нива от 1,749 в строителните граници на [населено място], съставляваща имот 61047, от които реално са възстановени в съществуващи реални граници 1,416 дка, индивидуализирани с решението и скицата към него по адм.д.№ 304/2001г. С решение № 335/11.02.2002г. на наследници на Т. С. С. /П./ е признато правото на възстановяване върху 1,819 дка, съставляващи имот 61048, от която реално в съществуващи реални граници са възстановени 1,459 дка, индивидуализирани с решение по адм.д.№ 299/2001г. От тези имоти, индивидуализирани по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 50-09-14/15.01.1986г.и заповед № 09-50-631/25.11.1998г в процесния УПИ ІІ-392 от кв..11 по действащия регулационен план на [населено място] м. “Ц. шосе – 7-ми километър” попадат следните площи: 774 кв.м. от имот 61046, 694 кв.м. от имот 61047 и 740 кв.м. от имот 61048. И трите съдедебни решения са постановени в административни производства по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ по обжалване на заповед за одобряване на плана по чл.11 от ППЗСПЗЗ, по които ответниците не са участвали като заинтересовани лица. Въпреки това идентичността на описаните в документите за собственост имоти и възстановените части от тях е доказана в административната процедура пред ОСЗГ и административният съд. Законодателят е предвидил в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури за установяване идентичност на имотите, заявени за възстановяване към настоящия момент в административното производство, включващи издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл. 13, ал.4 и скици по ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове по чл. 13а от ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и е комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище, и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. Предвид това липсата на кадастрален план към момента на колективизацията не е пречка за установяване на старите реални граници. Местностите нямат определени граници и се преливат една в друга, поради което те не са идентификационен признак. Такъв са границите на имотите, но определяни към един и същ момент, или при съпоставяне актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти. Предвид изложеното, изводът на въззивният съд за липса на идентичност поради това, че няма кадастрален план и не може да се установи точното местонахождение на имотите на наследодателя на ищците е незаконосъобразен, тъй като противоречи на задължителната съдебна практика и необоснован. Индивидуализацията на процесните имоти е извършена в производството по издаване на удостоверенията по чл. 13, ал. 5 и 6 от ЗСПЗЗ, в което се определя застроената и свободната от застрояване площ. Ответникът не оспорва, че процесните части, възстановени по трите преписки до 2001г. са съставлявали свободно, незастроено место. Това се установява и от нот. акт, с който това место е купено, в който то е описано като “празно место” и от издаденото строително разрешение и протокол за строителна линия за сградата, чието изграждане е започнало през 2001г. Площите по трите съдебни решения по административните дела са подлежали на възстановяване, тъй като за тях не са били налице пречките на чл. 10, ал.7 и чл. 10б от ЗСПЗЗ. Общественото мероприятие за което е отчужден терен не обхваща цялата площ. Наличието на свободна незастроена площ е основание за реституция, т.е. чл. 10б от ЗСПЗЗ не е пречка за възстановяване на такава площ. Ищците са заявили реституционните си претенции пред областен управител. Ответните дружества – преобредатели по частно правоприемство на преобразуваното дружество [фирма] не могат да противопоставят права, които да препятстват реституцията, поради което предявеният иск е основателен. Решението, с което той е отхвърлен е неправилно и следва да бъде отменено. Поради това, че не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като уважи предявените искове до размера, до който производството е висящо, т.е. за частите от възстановените имоти, които са идентични с УПИ ІІ-392 от кв. 11. По искането за отмяна на н.а. № 49 т.ІІ/30.07.1999г. и н.а. № 130,т.І/2000г. на нотариус М. Н., мнозинството от състава счита, че тъй като с тях са оформени сделки, те не подлежат на отмяна по чл. 537, ал.2 от ГПК, поради което в тази част не се отменя решението на СГС. Съобразно този резултат, на ищците следва да се присъдят направените от тях деловодни разноски в размер на 11 170 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 25 от 27.07.2010г. по гр.д.№ 4399/2009г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 03.02.2009г. по гр.д.№ 7177/2006г. на Софийски РС в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма] и “Б.” 11ООД, че касаторите са собственици на 2208/3150 ид.ч. от УПИ ІІ-392 от кв.11 по действащия регулационен план на м.“Ц. шосе – 7-ми километър” и в частта за разноските и вместо това постановява: ПРИЗНАВА за установено по отношение на [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] и [фирма] със седалище [населено място], че М. Г. С. ЕГН-[ЕГН] и Й. С. Ц. ЕГН-[ЕГН] са собственици на 2208/3150 ид.ч. от УПИ ІІ-392 от кв.11 по действащия регулационен план на [населено място] м. “Ц. шосе – 7-ми километър”, формирани от 774 кв.м. от имот 61046, 694 кв.м. от имот 61047 и 740 кв.м. от имот 61048 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 50-09-14/15.01.1986г.и заповед № 09-50-631/25.11.1998г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] и [фирма] със седалище [населено място] да заплатят на М. Г. С. и Й. С. Ц. деловодни разноски в размер на 11 170 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: