Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
София, 17 февруари 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 794/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е образувано по жалба на адв.М., защитник на подсъдимите К. Ч., И. Х. и Д. М., срещу въззивна присъда от № 15 от 26.02.2014г., постановена по внохд № 794/13г. по описа на Окръжен съд-Плевен.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Исканията, които се правят са в условията на алтернативност, а именно за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимите, или за връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване размера на наказанията, наложени за престъплението по чл.198, ал.1 от НК, с приложението на чл.66 от НК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата на тримата подсъдими за неоснователна. Изразява становище, че въззивната присъда е съобразена със закона и доказателствата по делото, а наложените наказания са съответни на извършеното и личността на тримата извършители. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител пледира за неоснователност на жалбата. Твърди, че окръжният съд правилно е установил фактическата обстановка, след вярна оценка на доказателствата.Също така намира, че поддържаната защитна версия от подсъдимите е изградена след като те са депозирали обяснения.По отношение на наказанията и гражданските искове, намира същите за справедливо определени.Моли да бъде потвърдена присъдата на въззивната инстанция.
Адвокат М., защитник на подсъдимите, поддържа касационната жалба. Оспорва правилността на доказателствения анализ, направен от ОС-Плевен.Твърди, че нанесеният побой не е във връзка с дейността на пострадалия по доставка на дърва за огрев, а с връщането на негово задължение от 600лева. Счита, че по отношение на грабежа не е доказана субективната страна, която изисква умисъл, който следва да предхожда насилието. Моли подсъдимите Ч. и М. изцяло да бъдат оправдани по инкриминираните им обвинения, а подсъдимият Х. по обвинението по чл.143 от НК. Досежно обвинението по чл.198 от НК, моли на подсъдимия Х. да се наложи наказание, което да изпълни целите по чл.36 от НК.
Тримата подсъдими-И. Х., К. Ч. и Д. М. пледират за оставяне в сила на първоинстанционната присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
С присъда № 35 от 09.09.2013г., постановена по нохд №268/13г., РС-Левски е признал подсъдимия К. Ч. за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпление по чл.143, ал.1, вдр. чл.20, ал.3 от НК и на основание чл.304 от НК го е оправдал. Подсъдимият Д. М. е бил признат за невиновен и оправдан по обвиненията по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.Подсъдимият И. Х. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а по обвинението по чл.198, ал.1 от НК е признат за виновен, като на основание чл.55 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е било отложено за срок от три години. Уважен е гражданският иск само относно подсъдимият И. Х. за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.198, ал.1 от НК.
С въззивна присъда № 15 от 26.02.2014г., постановена по внохд № 798/13г., Окръжен съд-Плевен е отменил първоинстанционната присъда в оправдателните й части, в гражданско отхвърлителната част, както и досежно разноските, като е постановил следното:
Признал е подсъдимия К. Ч. за виновен в това, че на неустановен ден, за времето от 25.08.2012г. до 27.08.2012г., в [населено място], обл. /област/, в съучастие, като подбудител, умишлено склонил действалите като съизвършители лица - Д. М. и И. Х., да принудят другиго – М. В., да пропусне нещо - да се откаже да доставя дърва за огрев в района на доставки, извършвани от Ч., противно на волята му, като употребяват за това сила - да му нанесат побой, поради което и на основание чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 от НК във вр.чл.54 от НК го е осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от четири години.
Признал е подсъдимия И. Х. за виновен в това, че на 27.08.2012г., около 16:20 часа, в [населено място], в дворно място на дом на [улица], в съучастие, като съизвършител, с действалия като подбудител К. Ч. и Д. М.-извършител, принудил другиго – М. В., да пропусне нещо - да се откаже да доставя на клиенти дърва за огрев в района на доставки, извършвани от Ч., противно на волята му, като употребил за това сила - нанесъл му побой с метална бухалка, поради което и на основание по чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК вр.чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.
Признал е подсъдимия Д. М. за виновен в това, че на 27.08.2012г., около 16:20 часа, в [населено място], в дворно място на дом на [улица], в съучастие, като съизвършител, с действалия като подбудител К. Ч. и действалия като съизвършител И. Х., принудил другиго – М. В., да пропусне нещо - да се откаже да доставя на клиенти дърва за огрев в района на доставки, извършвани от Ч., противно на волята му, като употребил за това заплашване - насочил към него газов пистолет „Е. Б.” модел „модел”, калибър 9 мм. и като употребил за това сила - нанасял му удари с крак, поради което и на основание чл.143, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК във вр.чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.
Признал е подсъдимия Д. М. за виновен в това, че на 27.08.2012г., около 16:20 часа, в [населено място], обл./област/, в дворно място на [улица], в съучастие, като съизвършител с И. Х., отнел от владението на М. В., чужди движими вещи - сумата от 80 лева и мобилен телефон „марка”, на стойност 123.95 лв., негова собственост, като употребил за това заплашване - заплашил го с газов пистолет „марка” модел „модел”, калибър 9 мм., поради което и на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК във вр.чл.54 от НК го е осъдил три години и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. М. е определено едно общо, най-тежкото наказание от наложените му, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, затворническо общежитие от открит тип.
Признал е подсъдимия И. Х. за виновен в това, че е извършил деянието по чл.198,ал.1 от НК в съучастие, като съизвършител с Д. М..
Всеки един от тримата подсъдими е осъден да заплати на гражданския ищец М. В. сумата от по 2 500лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.143, ал.1 от НК.
В тежест на подсъдимите са възложени деловодните разноски, държавната такса и разноските направени от гражданския ищец и частен обвинител.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства: 1бр. бухалка и 1бр. газов пистолет „марка“, колибър 9мм.
Изменил е първоинстанционната присъда, в частта, с която подсъдимия И. Х. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с три годишен изпитателен срок, като при условията на чл.54 от НК е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия И. Х. от една година на три години и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия И. Х. е било определено едно общо, най-тежкото наказание от наложените му с настоящата присъда, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.61, т.3 вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС определя „първоначален общ режим“ както и наказанието да бъде търпяно в затворническо общежитие от открит тип.
Потвърдил е присъдата в частта, с която подсъдимият И. Х. е бил осъден на основание чл.52 вр чл.45 от ЗЗД да заплати на М. В. сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.198, ал.1от НК.
Касационната жалба е частично основателна.
Съдържанието на жалбата е в границите на бланкетност, като липсват конкретни доводи, в подкрепа на поддържаните касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Б. са и аргументите, устно развити от защитата в подкрепа на заявените касационни основания. Независимо, че се поддържат всички касационни основания, кратките доводите в тяхна подкрепа, са декларативно заявени, което ограничава извършването на надлежна касационна проверка.
Доколкото все пак се твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с аналитичната си дейност, както и, че е нарушил разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК следва да се даде отговор в настоящия съдебен акт.
Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Въззивният съд е изпълнил тези си задължения и постановената въззивна присъда отговаря на законоустановените изисквания за съдържание.
Неоснователно е възражението и за невярна оценка на доказателствената съвкупност. Въззивният съд в рамките на събрания от първата инстанция възможен доказателствен обем е извършил самостоятелен, обстоен анализ на доказателствената съвкупност, което е обусловило и приемането на различна фактическа обстановка от тази, установена от първата инстанция. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от апелативния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. При доказателствената си дейност ОС-Плевен не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване.
С оглед на изложеното, неоснователни са твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения от окръжния съд при постановяване на съдебния му акт.
Касаторите възразяват и относно неправилно приложение на материалния закон, като се твърди несъставомерност, тъй като подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна страна съставите на инкриминираните им престъпления. В тази връзка следва да се посочи, че при вярно установени фактически положения, резултат от обективния анализ на доказателствата, окръжният съд частично не е приложил правилно материалния закон и по-точно неправилни са изводите за това, че двамата подсъдими Х. и М. са осъществили с действията си съвкупност от две престъпления- принуда и грабеж. За това е необходимо да бъдат посочени няколко принципни положения, приети еднозначно, както в теорията, така и в практиката. Принудата е престъпление против личността и се отличава от грабежа по груповия обект. При грабежа посегателството срещу личността е необходима предпоставка за увреждане на собствеността. Винаги когато принудата е включена в даден престъпен състав, сме изправени пред отношения между общ и специален състав на престъпление и следва да се прилага специалният. В тези случаи грабежът ще погълне принудата като престъпление против личността. При грабежа упражнената принуда е функционално подчинена на отнемането. Ето защо, когато деецът упражнява принуда с някаква друга цел, а не с цел отнемане на вещ, ако такава последва без връзка с използваната сила или заплашване, няма да бъде налице грабеж, а съвкупност между принуда и кражба. Преценявайки хронологическата последователност на обективно установените, релевантни факти, настоящият състав намира, че в случая подсъдимите Х. и М. не могат да носят наказателна отговорност за реализиране в съвкупност на двете инкриминирани им престъпления, при идентичност на действията по принуда. Последната в случая се поглъща от специалния състав на престъплението грабеж. Това е така независимо, че двамата извършители са били подбудени от подс.Ч. единствено да извършат по отношение на пострадалия действия по принуда. Този подсъдим следва да носи наказателна отговорност по квалификацията, която му е възведена. Без значение е обстоятелството, че първоначалната цел на подсъдимите Х. и М. с отиването в [населено място] е била именно да изпълнят уговореното с подс.Ч.. Всички последвали обективни техни действия сочат в промяна в намеренията им, която е в насока за отнемане на вещи от М. В., което те са реализирали. След първоначално нанесените удар с бухалка от подс.Х. и насочване към гърдите на пострадалия на пистолет от подс.М., Х. наредил на пострадалия да му даде телефона си, което последният сторил. Действията по принуда на двамата подсъдими продължили-нанесени са нови удари на пострадалия, М. дори е заредил насочения пистолет. Събитията продължават с искане от страна на подсъдимия Х., пострадалият да му даде парите, които има, като В. първоначално отказвал, но след продължаващия побой и заплаха, с настояването за предаваните им, той им дал портфейла си. Всички тези действия, установени по несъмнен начин от събраната доказателствена съвкупност сочат, че след първоначалните действия по принуда, реализирани съобразно целта на уговореното с подс.Ч., действията по принуда/сила и заплашване/ прерастат в насоченост към отнемането от владението на пострадалия на вещи негова собственост, като престъплението грабеж двамата подсъдими са осъществили при ексцес на умисъла, изводим както от техните обективни действия, така и от тези на подс.Ч.. Ето защо, подсъдимите Х. и М. следва да носят наказателна отговорност само за престъплението грабеж в условията на съизвършителство, като бъдат оправдани по обвинението по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Гражданските искове, касателно обезщетяването на вредите от престъплението принуда, предвид техния акцесорен характер следва да бъдат отхвърлени изцяло. Въззивният съд де факто е присъдил обезщетение за неимуществени вреди два пъти за едни и същи вреди, произтичащи от един и същи деликт. В рамките на фактическите констатации, настоящата инстанция има правомощието да оправдае подсъдимите Х. и М. по обвинението по чл.143 от НК, да отмени приложението на чл.23 от НК и отхвърли изцяло, предявените граждански искове, за вреди от това престъпление, както и да редуцира дължимата се държавна такса.
Оплакването за явна несправедливост е по отношение на наказанията на подс.Х. и М., като в случая същата следва да се преценява само на плоскостта санкцията за престъплението по чл.198, ал.1 от НК, предвид изложеното по-горе.Отмереното наказание по отношение и на двамата подсъдими от по три години и шест месеца лишаване от свобода е при значителен превес на смекчаващите обстоятелства, към минимума на предвиденото в закона. Настоящият състав не констатира смекчаващи обстоятелства, които следва да цени и да обуславят необходимост от намаляване размера на наказанията до законовия минимум от три години. Също така наличните смекчаващи обстоятелства не сочат на многобройност или изключителност, както не е налице и втората кумулативна предпоставка за приложението на чл.55 от НК, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Ето защо не може да приеме, че е налице явна несправедливост на наложените на подсъдимите Х. и М. наказания за извършеното от тях престъпление грабеж. Безпредметно е обсъждането на разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като не е налице една от юридическите предпоставки за това.
Изложеното позволява да се направи извод да липсата на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което да налага ревизия на атакувания съдебен акт относно наложените санкции.
Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител в хода на пренията пред настоящата инстанция прави искане за присъждане на направените разноски, които видно от представения договор за правна защита са в размер на 500лева.С оглед на изложеното по-горе по същество на казуса и предвид направеното искане, тримата подсъдими следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител сумата от 500лева, представляваща направените от него разноски пред касационния съд.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 15 от 26.02.2014г., постановена по внохд № 798/13г., Окръжен съд-Плевен, в частта, с която подсъдимите И. М. Х. и Д. И. М. са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като ги ОПРАВДАВА по това обвинение.
ОТМЕНЯВА въззивната присъда и в частта, относно приложението на чл.23 от НК по отношение на подсъдимите И. Х. и Д. М..
ОТМЕНЯВА горепосочената присъда и в частта, с която подсъдимите И. Х. и Д. М. са били осъдени да заплатят на гражданския ищец М. В. сумата от по 2 500лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неумуществени вреди от престъплението по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като исковете до пълният им размер от по 5 000лева са били отхвърлени.
ОТХВЪРЛЯ предявените срещу подсъдимите И. Х. и Д. М. от М. В. граждански искове за неимуществени вреди от престъплението по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК в размер на по 5 000лева, за всеки едни от тях.
ИЗМЕНЯВА въззивната присъда в частта относно присъдената държавна такса върху уважените граждански искове, дължима от подсъдимите И. Х. и Д. М., като намалява същата от по двеста лева за всеки един от тях на по сто лева за всеки един от тях.
ОСЪЖДА подсъдимите И. Х., К. Ч. и Д. М., солидарно да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител М. В. сумата от 500лева, разноски пред настоящата инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: |