О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
С. 13.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 38 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от А. Д. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. с вх.№ 5278 от 3.11.2016г. против въззивно определение № 414 от 20.10.2016г. по в.ч.гр.д. № 464 по описа за 2016г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която са потвърдени определение № 1844 от 12.07.2016г. по гр.д.№ 1329/2010г. на Ш. за прекратяване производството по делото и определение № 2136 от 18.08.2016г. по гр.д. № 1329/2010г. на Районен съд Шумен, постановено по реда на чл.248 ГПК. /В останалата част, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната въззивна жалба на А. Х. срещу определение № 1844 от 12.07.2016г. по гр.д.№ 1329/2010г. на Ш. за отхвърляне на искането му за изменение на предявените искове чрез замяна на ответника и прекратяване на производството по в.ч.гр.д. № 464/2016г. на Ш., вече е налице произнасяне от Апелативен съд В., който с определение № 779 от 29.12.2016г. по в.ч.гр.д.638/2016г. е потвърдил в тази част постановеното определение № 414 на Ш./.
Според частния касатор обжалваният въззивен акт е нищожен, недопустим и неправилен, постановен в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Отделно, желае подадената частна жалба да се счита и като молба по чл.248 ГПК досежно присъдените от Ш. за въззивната инстанция разноски за юрисконсулско възнаграждение в размера на 587.07лв.
Доколкото настоящето производство е касационно и съгласно препращането на чл.274 ал.3 ГПК, за да се стигне до разглеждане по същество на подадената частна касационна жалба, се изисква наличието на поставен материално или процесуално– правен въпрос, за който да е налице някое от трите изчерпателно предвидени в чл.280 ал.1 ГПК специални основания, касаторът в представено нарочно изложение се позовава на всички основания, поставяйки няколко въпроса, които могат да се обобщят по следния начин:
1. Има ли правен интерес да обжалва прекратителното определение лицето, което неправилно е посочено за ответник и спрямо което, според касатора, е налице поправяне на исковата молба със своевременно посочване на надлежен ответник, както и допустимо ли е неговото участие във въззивното производство?
2. Обстоятелството, че в противоречие с изискването на чл.130 ал.2 ГПК, съдът е предприел връчване на препис на частната жалба, а ответника е извършил разноски за отговор, без да е страна по делото, поражда ли за последния право да претендира направените разноски?
3. Поправката на исковата молба по реда на чл.129 ГПК, съставлява ли изменение на иска? Същата смята ли се за редовна от деня на нейното поправяне, на основание чл.129 ал.5 ГПК?
4. Кой е надлежна страна се определя от буквалния текст на молбата, от нейния смисъл или от правоотношението, предмет на иска?
5. Допусната от ищеца грешка при посочване на действителния ответник, може ли да бъде поправена, без това да съставлява изменение на иска?
6.Представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл.6 Е. обстоятелството, че съдът изпраща препис от нередовна искова молба на неправилно посочен ответник, която нередовност е констатирана след повече от пет години, а когато ищецът отстрани нередовността и посочи надлежния ответник, се оказва че погасителната давност по чл.110 ЗЗД е изтекла?
7. Дължи ли се адвокатско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК, когато юрисконсултът не се е явил в съдебно заседание?
Частният касатор се позовава на две окончателни определения на ОС Враца, съгласно които юрисконсулско възнаграждение се присъжда за реална защита и то при реално явяване в съдебно заседание. Позовава се и актове на ВАС, които не следва да се обсъждат с оглед приетото по т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която същите не съставляват задължителна практика за гражданските съдилища.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от ОДМВР Шумен, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски в размер на 500лв. за юрисконсулско възнаграждение, определено съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима съгласно чл. чл.78 ал.8 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да постанови акта си съобрази следните установени по делото факти:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от настоящия жалбоподател на 5.03.2010г., пред Административен съд Шумен, срещу Областна дирекция на МВР Шумен /ОДМВР/. Предявен е частичен иск за 1лв. /от общо 3 000лв./, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се във незаплатено възнаграждение за извънреден труд за периода 5.03.2005г.-20.10.2006г., ведно със лихва за забава, считано от 1.12.2009г. до предявяване на иска. С оглед предметът на спора, съдът е прекратил производството и го е изпратил на Районен съд Шумен.
Последвала е препирня за подсъдност, разрешена от петчленен състав на ВКС и ВАС /определение № 20 от 1.07.2010г. по гр.д.№ 16/2010г./, който като е квалифицирал предявените искове по чл.125 З. и чл.86 ЗЗД, е преценил, че е компетентен Районен съд Шумен.Последният е оставил исковата молба без движение за внасяне на държавна такса.
С нарочна молба от 9.08.2010г. ищецът е заявил, че претенцията му е по чл.1 ал.1 З.. Съдът е дал възможност да заяви дали прави изменение на иска. След потвърждение /молба от 14.06.2011г./, РС Шумен с определение № 38 от 22.07.2011г. е допуснал изменение на иска от такъв за заплащане на обезщетение за извънреден труд, на иск за заплащане на имуществени вреди, вследствие действие на административен орган и е прекратил производството и го е изпратил по компетентност на Административен съд Шумен.
Последвала е нова препирня за подсъдност, разрешена от петчленен състав на ВКС и ВАС /определение № 20 от 1.07.2010г. по гр.д.№ 16/2010г./, който е определил РС Шумен като компетентен, приемайки че с молбата за изменение – не са променени фактическите обстоятелства и че се касае до имуществен спор, произтичащ от служебно правоотношение
РС Шумен е постановил връчване на препис от исковата молба и на 16.07.2013г., ОДМВР Шумен е представил отговор на исковата молба.
С последвала молба от 9.09.2013г. ищецът е изменил размера на исковете от 1лв. на 5 001лв., предявен като част от пълния размер от 6 000лв. и от 0.17лв. на 100лв.- лихва за забава.
С друга молба от 13.01.2014г. е поискал изменение на иска от такъв за заплащане на обезщетение за извънреден труд, на иск за заплащане на имуществени вреди /пропуснати ползи/, вследствие действие или бездействие на административен орган.
С определение № 161 от 16.01.2015г. РС Шумен е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради недопустимост, с мотив за наличие на формирана сила на присъдено нещо по заявената претенция по приключил друг спор, между същите страни. Същото е отменено от ОС Шумен с определение № 209 от 28.04.2015г. поради липса на субективно тъждество на страните по двете производства, а делото върнато на РС Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия.
С определение от 31.07.2015г. РС Шумен е оставил без движение исковата молба, като на основание чл.129 ал.2, във вр.с чл.127 ал.1 т.2, вр.с чл.128 т.3 ГПК на ищеца е указано „да посочи ответник по делото, пред вид постановеното от ВКС решение № 14 от 17.12.2011г. по гр.д.№ 625/2011г.”, в което е прието, че „пасивно легитимиран да отговаря по искове на държавен служител в МВР за обезщетения при прекратяване на служебно правоотношение” е МВР /а не ОДМВР, което е различно ЮЛ/.
С молба от 12.08.2015г. ищецът е уточнил, че надлежният ответник е МВР и е представил корегирана искова молба с ответник МВР.
Без да се произнесе по искането за конституиране на надлежен ответник, с определение № 2645 от 18.09.2015г., РС Шумен отново е прекратил производството по делото поради наличие на формирана сила на присъдено нещо по заявената претенция, между същите страни, с оглед приключил друг спор /по гр.д.№ 601/2008г. на Ш./. Определението е потвърдено от ОС Шумен.
Двете определения са отменени от състав на І г.о. ВКС, който в постановеното определение № 110 от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№ 1078/2016г. е приел, че е налице липса както на субективно тъждество като предпоставка за приложението на чл.299 ал.2 ГПК, така и на влязло в сила решение относно възражението за прихващане /по цитираното гр.д.№ 601/2008г. на Ш./, което да съставлява процесуална пречка за разглеждане на настоящия иск. Върнал е делото на РС Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия.
След връщането на делото, РС Шумен е разпоредил препис от молбата за изменение на иска да се връчи на ответника ОДМВР Шумен и на МВР за „изразяване на съгласие или несъгласие с исканата замяна на ответника”. Последвала е писмена молба от ОДМВР Шумен с изразено несъгласие.
С определение № 1844 от 12.07.2016г. по гр.д.№ 1329/2010г.,РС Шумен е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради предявяване на иска срещу ненадлежна страна, тъй като легитимиран да отговаря по предявените искове е МВР, а не ОДМВР. Съдът се е позовал на липса на абсолютна процесуална предпоставка.
В. съд е потвърдил постановения акт с мотив за недопустимост на предявения иск поради ненадлежна пасивна процесуална легитимация.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по четвъртия от поставените от касатора въпроси, касаещ определянето на надлежния ответник, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика, по следните съображения:
В правната теория няма спор, че легитимирани /надлежни/ страни в исковия процес са тези, които претендират че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора. Правното твърдение на ищеца, заявено в предявената искова молба определя процесуалната легитимация на ответника. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка и при липсата й /не е налице право на иск/, съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Да се разглежда и решава делото, при участие на ненадлежна страна, е безцелно /решението ще има сила на присъдено нещо спрямо ненадлежен ответник и спорът няма да е разрешен/. Когато съдът проверява – дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато при служебната си проверка, съдът констатира, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, той следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок констатираната нередовност чрез предприемане на действия по конституиране на надлежния ответник и само при неизпълнение на указанието, производството следва да бъде прекратено /аргумент от ТР № 1 от 30.03.2010г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС/. След като веднъж съдът е указал на ищеца, че искът му е предявен срещу ненадлежен ответник и ищецът, в съответствие с дадените указания е посочил материално легитимирания да отговаря по предявения иск ответник, съдът не може да прекрати производството поради липса на надлежна страна, а следва да се съобрази с направеното от страната искане.
Имайки пред вид така даденият отговор на поставения от жалбоподателя въпрос, настоящият съдебен състав намира постановеният съдебен акт за неправилен.След като, с определение от 31.07.2015г., РС Шумен е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца „да посочи ответник по делото, пред вид постановеното от ВКС решение № 14 от 17.12.2011г. по гр.д.№ 625/2011г.” и след като в предоставения му срок, с молбата си от 12.08.2015г. ищецът е уточнил, че надлежният ответник е МВР, като е представил корегирана искова молба в този смисъл, съдът е следвало да счете, че е сезиран с иск предявен срещу МВР /а не срещу ОДМВР/, а не да прекратява производството по делото на посоченото от него основание – липса на надлежна легитимация. Основание за друг извод не дава и постановеното по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 110 от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№ 1078/2016г. на ВКС по въпрос - дали допусната от ищеца грешка при определяне на действителния ответник, може ли да бъде поправена без това да съставлява изменение на иска. В същото е налице произнасяне относно хипотеза, при която в хода на висящото производство се установи, че искът е предявен срещу ответник, който не притежава материална легитимация да отговаря по него,а в случая – съгласно горецитираното решение № 14 от 17.12.2011г. – пасивно легитимиран да отговаря по искове на държавен служител в МВР за обезщетения за прекратяване на служебно правоотношение е именно – МВР, който е ответникът, посочен от ищеца в нарочната молба от 12.08.2015г. Противното означава ищецът да бъде поставен в ситуация на невъзможност /пред вид посочения период на иска/ законността на претенцията му за неизплатено възнаграждение за извънреден труд да бъде разгледана от съд /вж.решение от 6.10.2016г. на Е., Ч.-И. срещу България, по жалба № 53071/2008г./.
С оглед изхода на спора и изводът, че надлежният ответник след 12.08.2015г. е МВР, а не ОДМВР, неправилно е присъждането на разноските с определение № 2136 от 18.08.2016г. Безпредметно е произнасянето по останалите искания досежно разноските, които следва да бъдат определени след произнасяне по съществото на спора.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от А. Д. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. с вх.№ 5278 от 3.11.2016г. против въззивно определение № 414 от 20.10.2016г. по в.ч.гр.д. № 464 по описа за 2016г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 1844 от 12.07.2016г. по гр.д.№ 1329/2010г. на Ш. за прекратяване производството по делото и определение № 2136 от 18.08.2016г. по гр.д. № 1329/2010г. на Районен съд Шумен.
ОТМЕНЯ определение № 414 от 20.10.2016г. по в.ч.гр.д. № 464 по описа за 2016г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 1844 от 12.07.2016г. по гр.д.№ 1329/2010г. на Ш. за прекратяване производството по делото и определение № 2136 от 18.08.2016г. по гр.д. № 1329/2010г. на Районен съд Шумен, като ВРЪЩА делото на Районния съд Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия при ответник МВР.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :