Р Е Ш Е Н И Е № 580 София, 22 май 2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Пламен Томов Пламен Петков при секретар Даниела Околийска ........................ и с участието на прокурора Кирил Иванов ........... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 2132/2013 год. Подсъдимият П. В. П. обжалва по касационен ред въззивно решение № 243 от 27.VІ.2013 г. по внохд № 540/2013 г. на АС-София с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание по съображения, че е необосновано завишено и липсва проява на снизхождение към него. Прокурорът от ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК, ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: Жалбата е неоснователна. С присъда № 99/20.ІІІ.2013 г. по нохд № 1225/2012 г. на ГС-София подсъдимият П. В. П. е признат за виновен и осъден по чл. 199, ал.1, т.4, във вр. с чл. 198, ал.1, чл. 29, ал.1, б.„а” и б.„б” и чл.54 от НК на 7(седем) години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим за това, че на 29.ІІІ.2011 г. в София отнел със сила чужди движими вещи на обща стойност 248,70 лв. от владението на непълнолетния Н.Кр. З. с намерение противозаконно да присвои, като грабежът е извършен в условията на опасен рецидив. Правилно въззивният съд е приел, че наложеното наказание не е явно несправедливо, като се е позовал на липса на нарушения на правилата за индивидуализация на същото от страна на първата инстанция; на съобразяването с всички значими за това обстоятелства – висока степен на обществена опасност на деянието, а тя определя и тази на личността на дееца, със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства; категорично проявена престъпна упоритост – шест присъди в миналото, като преобладават за грабежи. Вярно е, че първоинстанционният съд е изложил твърде пестеливи мотиви в присъдата си, но допълнени с въззивното решение, те дават възможност за преценка на справедливостта на наложеното наказание – за поправяне и превъзпитание на П.В.Петров той следва да изтърпи по-продължителен срок на наказанието лишаване от свобода. Доводите на защитата на жалбоподателя, че спрямо него не е проявено снизхождение са правно ирелевантни. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 243/27.VІ.2013 г. по внохд № 540/2013 г. на АС-София. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: