Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
С., 21.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на десети февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
При секретаря Р. С. изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3034/2008 г.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез юрисконсулт С. К., срещу въззивно решение № 74 от 7.04.2008 г. по гр. дело № 1086/2007 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 137 от 6.08.2007 г. на Русенския районен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на В. К. К. сумата 2443 евро и 158 щатски долара, представляващи неизплатен остатък от командировъчни пари за периода 17.05.2004 г. до 31.03.2006 г., на основание чл.215 КТ. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл.281, т.З ГПК.Ответникът В. К. К., чрез пълномощника си адв. К.Д. изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. С определение № 164 от 20.02.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.З ГПК по въпроса: водач на автомобил, извършващ превоз на товари зад граница, попада ли в кръга на лицата, част от "персонал", съгласно легалното определение, дефинирано в § 1, т.З от ДР на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004 г., с оглед приложението на чл. 31 от същата, препращащ към приложение № 3.
По поставения въпрос съдът в настоящия състав приема следното:
Според разпоредбата на §1,т.З от ДР на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, "Персонал" са лицата, включени в състава на екипажа на въздухоплавателните средства, екипажа на морски и речни кораби, учащи се, преподаватели или стажанти, когато провеждат учебна и производствена практика на кораби зад граница, екипажът и стюардесите при извършване на автомобилни превози на товари и пътници зад граница, локомотивните машинисти, помощник-машинисти, кондуктори, персоналът на ресторант-вагоните, салон-вагоните, специалните международни пътнически влакове, контролни органи по експлоатационната дейност и друг експлоатационен състав. "Персонал" съгласно Български тълковен речник означава хората, които се занимават с известен вид работа, т.е. има се предвид работата, задачата която се изпълнява, а не броя, числеността на лицата. Вложеният от законодателя смисъл в даденото в § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ определение на термина „Персонал", макар и да се говори за лица в множествено число, за екипаж при извършване на автомобилни превози на товари и пътници зад граница е с оглед функцията, работата която се изпълнява. Същността на изпълняваната работа по време на командироването, а не числеността- състав от хора или един човек е в основата на термина "персонал", и в този смисъл "персоналът" на транспортното средство може да се състои и от един човек, чиято работа при командироването е именно осъществяването на превоза. Обратното тълкуване на сочената разпоредба би означавало в зависимост от броя на хората, извършващи превоз на товари и пътници зад граница, в конкретния случай водачи на сухоземни транспортни средства да се определя и реда по който ще се изчислява размера на командировъчните пари- по чл.15 и по чл.31, каквото съдържание законодателят не е вложил в наредбата. Съгласно разпоредбата на чл.31 НСКСЧ персоналът на сухоземните _.. L. иинавения въпрос по жалбата
на [фирма], [населено място] настоящият съдебен състав намира следното:
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е оставил
в сила решението на първоинстанционния съд, с което "О."
АД, [населено място] е осъдено да заплати на В. К. неизплатени
командировъчни пари за периода 17.05.2004 г. до 31.03.2006 г. в
размер на 2443 евро и 158 щ.д. За да постанови този резултат
въззивният съд е приел, че на ищеца се изплатените от работодателя
командировъчни пари в по-нисък размер от установения с приетата
от Министерския съвет Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина /ДВ, бр. 50/2004 г./. Изложил е
съображения, че основната част от трудова функция на заеманата от
ищеца длъжност "шофьор" е извършването на превоз на суровини и
готова продукция ня трпт-гггч-*""'™ и о чужоина, което не
го определя като част от персонала на сухоземно транспортно средство по смисъла на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина. Затова според въззивният съл чя лъпчгммнтр ,^»«а.хД1,Роии-ити пари следва да намери приложение
чл.15 от Наредбата, препращащ към приложение № 2 от същата, а не чл. 31, ал.1, препращащ към приложение № 3. Изработените в съответствие с приложение № 3 към Н. *я n^^^.r.^^ x.oi..~*wxf^divw и специализации в чужбина и утвърдени от
работодателя Вътрешни правила за допълнително възнаграждение на водачите на автомобили при извършване на международни превози не следвало да нямепят Прт.пл„;01,»в о« должимиге командировъчни пари на ищеца.
По делото е безспорно, че в процесния период от време ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност "ттюгЪкпп" т, п-^— -~г — - *о*хишш основно в превоз на стока. Безспорно е, а и от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза е установено, че за процесния период на ищеца са били начислени и заплатени командировъчни пари съобразно Вътрешните правила на дружеството и заповед № 95 от 1.04.2005 г. Безспорно е също така, че за процесния период ищецът е бил командирован със задача- превоз на стока извън страната - Румъния и Турция.
При тези данни йъти командировъчните пари на ищеца следва да бъдат изплатени
съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а не съобразно Вътрешните прави на дружеството и заповедта от 1.04.2005 г. е правилен, но неправилно е определена приложимата в случая правна норма, което е довело и до неправилно определяне на дължимия размер. Приел е, че размерът трябва да се изчисли по реда определен в раздел III от наредбата, а не по реда определен в раздел IV от същата, тъй като ищецът не е част от персонала по см. на §1, т.З от ДР на НСКСЧ. Като е счел, че размерите на командировъчните пари следва да се определят според чл.15 от наредбата, а не според чл.31 от същата въззивният съд е постановил решението в нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.215 КТ при командироване работникът или служителят има право на дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет. Приложимият нормативен акт относно начина на изчисляване на дължимите командировъчни пари на ищеца при задгранични автомобилни превози, а оттам и наличието на разлика между изплатените и действително дължимите в случая е Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004 г. Приложимата норма по отношение на персонала на сухоземни транспортни средства е чл.31 от НСКСЧ, като размера на командировъчните пари се изчислява по правилата на приложение № 3 към което препраща същата норма. Ищецът като шофьор на товарен автомобил е осъществявал през процесния период превоз на стока извън граница и в този смисъл като на персонал на сухоземно транспортно средство размерът на дължимите командировъчни суми следва да се изчисли по правилата на приложение № 3, а не на приложение № 2. Персоналът на транспортното средство може да се състои и от един човек, чиято работа при командироването е именно осъществяването на превоза. Ето защо във всички случаи, в които командироването е с цел превоз на товари и хора командировъчните пари се изчисляват съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3.
Предвид изложеното, решението на въззивния съд като неправилно ще следва да се отмени. Тъй като е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се постави допълнителна задача на вещото лице икономист, за изчисляване размера на командировъчните пари за претендирания от ищеца период по правилата на приложение № 3, към което препраща чл.31 от Наредба за служебни командировки и специализации в чужбина.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 74 от 7.04.2008 г. по гр. дело № 1086/2007 г. на Русенския окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |