О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 747

гр. София, 21 октомври 2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1610 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ответниците по делото Пловдивския окръжен съд (ПдОС) и Върховния касационен съд (ВКС) срещу решение № 496/28.12.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 731/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд (ПзОС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 648/23.05.2018 г. по гр. дело № 4741/2017 г. на Пазарджишкия районен съд (ПзРС), двамата жалбоподатели са осъдени, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплатят солидарно на всеки един от ищците Ц. А.Д., М. А. С., Н. А. П., Н. Н. Р. и М. Н. Т. сумата от по 6 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.04.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № 3258/2002 г. на Пловдивския районен съд (ПдРС) в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС; в тежест на касаторите-ответници са възложени и разноските по делото.
На настоящия съдебен състав е служебно известно (докладвано е съгласно разпореждане № 240/26.09.2019 г.), че е висящо гр. дело № 3491/2019 г. по описа на ВКС, III-то гр. отд. Последното е образувано също по касационни жалби на ответниците и по това дело ПдОС и ВКС срещу решение № 176/17.05.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 164/2019 г. на ПзОС. С обжалваното въззивно решение по това дело, като е потвърдено първоинстанционното решение № 1321/15.11.2018 г. по гр. дело № 1073/2018 г. на ПзРС, двамата жалбоподатели са осъдени, също на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплатят солидарно на всеки един от ищците по това дело Р. К. К. и М. Д., също сумата от по 6 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.04.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на същото гр. дело № 3258/2002 г. на ПдРС в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС; в тежест на касаторите-ответници са възложени разноските и по това дело.
Видно от горното, а и от изложеното по-долу, налице са предпоставките по чл. 213 от ГПК за съединяване на двете дела за общо разглеждане в едно производство и за постановяване на общи съдебни актове по тях; респ. – основателно е искането за това на жалбоподателя ПдОС, направено с касационната му жалба по гр. дело № 3491/2019 г.
Касационните жалби на двамата жалбоподатели и по двете дела са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащи на касационно обжалване въззивни решения. В жалбите си двамата касатори излагат оплаквания и доводи за процесуална недопустимост на обжалваните въззивни решения, поради недопустимост на исковете и по двете дела; при условията на евентуалност жалбоподателите поддържат оплаквания и съображения, и за неправилност на обжалваните решения, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В отговорите на касационните жалби ищците и по двете дела излагат доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационните жалби.
Основното оплакване на двамата жалбоподатели за недопустимост на обжалваните въззивни решения по двете дела се свързва с възражението им, поддържано още пред първата инстанция, че макар в случая да е била изчерпана административната процедура по гл. III-„а“ от ЗСВ и по нея да няма постигнато споразумение, то предявените искове по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ са недопустими, тъй като ищците не са спазили шестмесечния срок за подаване на заявлението си за обезщетяване по реда на тази административна процедура – във втората хипотеза, уредена в § 8, ал. 2, предл. 2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.), когато този срок тече от уведомяването им от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), че жалбата им пред него е отхвърлена поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита. В тази връзка в изложенията към касационните си жалби двамата касатори са формулирали множество правни въпроси, които – обобщени и уточнени от настоящия съдебен състав (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), се свеждат до следния процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 2б, ал. 1, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ и във вр. с § 8, ал. 2, предл. 2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.), а именно: относно правното значение на шестмесечния срок по § 8, ал. 2, предл. 2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.) за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и кои са допустимите доказателствени средства за установяване на началния момент на този срок.
В двете обжалвани въззивни решения окръжният съд е дал разрешение на този процесуалноправен въпрос. Намерил е за допустими предявените и по двете дела искове по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като е приел, че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е била проведена административна процедура по гл. III-„а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, както и че заявлението на ищците за обезщетяване по реда на тази административна процедура е подадено в рамките на шестмесечния срок по § 8, ал. 2, предл. 2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.). Изводът за спазването на този срок въззивният съд е направил въз основа на показанията на разпитания и по двете дела един и същи свидетел, който е представлявал ищците в производството по жалбата им пред ЕСПЧ, и който е дал сведения за датата, на която е получил по пощата писмото, с което те са били уведомени за решението на ЕСПЧ, че жалбата им е недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, а именно – производството по гл. III-„а“ от ЗСВ.
Видно от гореизложеното, така разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос, несъмнено е от значение за допустимостта на предявените искове по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, респ. – от значение е и за служебната проверка относно процесуалната допустимост на обжалваните въззивни решения, която може и следва да бъде извършена, не с настоящото определение по чл. 288 от ГПК, а с решение по чл. 290 от ГПК (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Разрешение на този процесуалноправен въпрос не е дадено с посочената от страните практика на ВКС, като такава не е и служебно известна на настоящия съдебен състав. От друга страна, създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос, би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на ЗОДОВ от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 2 от ГПК – с оглед служебната проверка относно процесуалната допустимост на двете въззивни решения, по следния процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 2б, ал. 1, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ и във вр. с § 8, ал. 2, предл. 2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.), а именно: относно правното значение на шестмесечния срок по § 8, ал. 2, предл. 2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.) за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и кои са допустимите доказателствени средства за установяване на началния момент на този срок.
Двамата касатори-ответници не дължат заплащане на държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИСЪЕДИНЯВА гр. дело № 3491/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, към настоящото гр. дело № 1610/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение – за общото им разглеждане в едно производство под номера на последното дело и за постановяване на общи съдебни актове по тях.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 496/28.12.2018 г. по възз. гр. дело № 731/2018 г. и на решение № 176/17.05.2019 г. по възз. гр. дело № 164/2019 г., двете по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: