Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства


Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 222

София, 12.11. 2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ:
Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Анета Иванова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 4431 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.

Образувано е по молба на Н. Е. Ю. за отмяна на влязло в сила решение № 45 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1910 /2010 г. на Районен съд Кърджали, потвърдено с решение № 232 от 13.07.2011 г. по възз. гр.д. № 205 /2011 г. на окръжен съд К., с което е отхвърлен иск на Н. Е. Ю. срещу Ф. М. Е. и Г. М. Е. с правно основание чл.108 ЗС за недвижим имот –дворно място в [населено място], [община], заедно с 1 /2 ид.ч. от построената в имота паянтова жилищна сграда.

Посоченото основание за отмяна е чл.303,ал.1,т.1 ГПК – нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които молителят не е могла да се снабди преди 21.05.2015 г..

Молителят твърди, че се е снабдил с нови писмени доказателства, установяващи обстоятелства от съществено значение за делото – нотариално заверени на 21.05.2015 г. декларации от М. Х. О. и Т. К. Ю., че твърдените от всеки един от тях пред нотариуса обстоятелства по време на извършване на обстоятелствена проверка от 15.11.2006 г. от нотариус К. Д., че собственик на процесния имот е Ф. М. Е. не отговарят на истината, защото деклараторите са били подведени и че собственик на процесния имот е Н. Е. Ю..

Насрещните страни Ф. М. Е. и Г. (Г.) М. Е. в писмен отговор поддържат, че молбата за отмяна е неоснователна.

По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 264 /17.09. 2015 г. , с което е допусната до разглеждане.

По основателността на молбата настоящият състав намира следното :

В. решение е влязло в сила на основание чл.269,т.1 ГПК с влизането в сила на определение № 410 /08.11.2011 г. по гр.д. № 1071 /2011 г. на ВКС, ІІ г.о., с което касационната жалба на Н. Е. Ю. против въззивното решение № 232 от 13.07.2011 г. по възз. гр.д. № 205 /2011 г. на окръжен съд К. е оставена без разглеждане. Определението е съобщено на Н. Е. Ю. на 14.11.2011 г., не е обжалвано и е влязло в сила след изтичане на една седмица.

Представените от молителя доказателства представляват нотариално заверени писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съд вписаното в декларациите като свидетели.

Съгласно приетото с т.4. от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д. № 1 /1977 г. на Пленума на ВС не е допустима отмяна по реда на чл.231,б.„а” ГПК от 1952 г. (отм.) въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съд вписаното в декларациите като свидетели.

Видно от мотивите на постановлението на ВС : писмените декларации не са новооткрити доказателства по смисъла на чл.231,б.„а” ГПК (от 1952 г., понастоящем отм.); По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани;. чл.231,б.„а” ГПК (от 1952 г., отм.) не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица; Още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица.

Разпоредбата на чл.303,ал.1,т.1 от действащия ГПК от 2007 установява същото правило като разпоредбата на чл.231,б.„а” ГПК от 1952 г. (отм.), поради което приетото с постановлението на ВС правило запазва значението си.

От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1 т.1 ГПК.

С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещните страни претендират заплащането на направените разноски за процесуално представителство в размер на 480 лева, уговарянето и заплащането на тази сума се установява от представения договор за процесуално представителство. С оглед изхода от това производство искането им е основателно.

Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Е. Ю. за отмяна на влязло в сила решение № 45 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1910 /2010 г. на Районен съд Кърджали, потвърдено с решение № 232 от 13.07.2011 г. по възз. гр.д. № 205 /2011 г. на окръжен съд К., на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК.

Осъжда Н. Е. Ю. да да заплати на Ф. М. Е. и Г. (Г.) М. Е. 480 (четиристотин и осемдесет) лева за процесуално представителство.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.