Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * недопустим съдебен акт * нередовност на исковата молба


4
РЕШЕНИЕ


N 80

София, 25,06,2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

при секретар: Наталия Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева
т.дело N 156/2012 година.

Производството е по чл.290 ГПК.
С. Н. И. и К. И. С. са подали касационна жалба против решение №510 от 12.11.2010. по т.д. №1066/09 на Плевенски окръжен съд.
Касаторите са изложили оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение №128 от 15.02.2013г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на Т. Д. Х./ починал в хода на производството/,С. Н. И. и К. И. С. против К. „И.- М” – [населено място] бряг, с обстоятелствената част, на която ищците са заявили, че са член- кооператори, изложили са непоследователно обстоятелства, свързани с разбирането им за това че общото събрание на К. от 12.08.2000г. не е проведено съобразно изискванията на закона, като и са твърдяли, че заседанието на управителния съвет от 10.04.2007г. било незаконосъобразно проведено, тъй като П. Ц. бил починал, а заседанията на управителния съвет били „ легитимни” когато са присъствали 2/3 от членовете, които били 7. Посочили са, че представят протокол от 02.06.2007г., подписан от „ лицето Д. П.” / за която са поддържали, че няма юридическо образование/ и практика на ВКС за тълкуването на чл.124 ГПК. При тази обстоятелствена част петитумът е съдържал искане за обявяване на „ решението взето само от 4-ма членове на УС и документирано в протокол от 10.04.2007г. за незаконосъобразно и противоречащо на ЗК” и да бъде обявен същия протокол за неистински документ.
В частта, с която ищците са искали отмяна на решение на орган на кооперацията по реда на чл.58, ал.1 ЗК, приетото от въззивният съд като резултат е правилно, постановено е, с оглед очертаната обстоятелствена част/ уточнена с допълнителни молби/ – с оглед това, че ищците са искали да се отмени взетото от управителния съвет на кооперацията решение на 10.04.2007г., с което е прието участие с дялова вноска в дружество с ограничена отговорност със съдружник Д. Д., поради неговата незаконосъобразност-решението е взето от некомпетентен орган, извън правомощията му, тъй като такова решение следва да бъде взето само от общото събрание на кооперацията, както и че решението не е взето с изискуемия кворум – не са присъствали 2/3 от членовете на управителния съвет. Освен това иска е бил уточняван от ищците и правилно приет за редовно заявен и квалифициран по чл.58, ал.1 ЗК от съдилищата. Въззивният решаващ състав е извършил и законосъобразната преценка, че дори и да се установи активната материалноправна легитимация на ищците/ единствено във връзка с легитимацията са и изложените в жалбата оплаквания/, то същите са предявили иска по чл.58, ал.1 ЗК извън тримесечния преклузивен срок- исковата молба е подадена на 16.09.2009г., а решението чиято отмяна се иска е от 10.04.2007г. поради което е обоснована и неговата недопустимост. Или решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касаторите също не са развили оплаквания свързани със спазване на преклузивния срок.
В частта, с която е заявено искане за обявяване на протокола от 10.04.2007г. за неистински документ, исковата молба е била нередовна,поради противоречието между обстоятелствена част и петитум. Това противоречие се извежда от заявената претенция, за която не са посочени съществени обосноваващи този петитум факти - липсва фактическото обосноваване на предявения иск, както по отношение на активната процесуална легитимация, за която не са били налице изложени фактически обстоятелства, свързани с възникването на членственото правоотношение на ищците, съобразно действащите норми на ЗК и Устава на кооперацията към същия момент, така и по отношение на зависимостта между фактическото засягане на правата на ищците и избиране на съответната му, предвидена от закона защита на тези права, както и ефективността й спрямо правните последици на установяване недействителност на документ, обвързващ кооперацията и трето лице. Яснота по очертаването на твърдяните от страната факти, определящи обстоятелствата, на които се основава иска не е постигната и с оглед многократно подаваните молби – уточнения, с които са били въвеждани нови искания и обстоятелства. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона и се извежда от исковата молба- нейната обстоятелствена част и петитум, но само редовна искова молба може да обуслови валидното осъществяване на тази дейност. Следователно, решаващият състав е следвало, в качеството си на въззивен съд да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед това, че претенцията следва да се основава на ясни и конкретни обстоятелства, които съдът следва да подведе под конкретна правна норма. Като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят съдебен акт по нередовна искова молба в обсъжданата част в противоречие с разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГК №1 /2001г.на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действуващия ГПК. С оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да проведе производство по чл.129, ал.2 от ГПК, със задължителни указания за привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Едва след това и в зависимост от процесуалното поведение на ищците, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба следва да бъде определена и правната квалификация на иска, по който се дължи произнасяне по същество.
Проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на жалбата и след констатация за това, че постановения съдебен акт е недопустим, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените от касатора оплаквания.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №510 от 12.11.2010. по т.д. №1066/09 на Плевенски окръжен съд, в частта, с която е обезсилено решение №97/28.10.2009г. по гр.д. 133/09г. на КРС и е прекратено производство по иск по чл.124, ал.4 ГПК и ВРЪША делото за ново разглеждане от същия съд при друг съдебен състав в същата част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №510 от 12.11.2010. по т.д. №1066/09 на Плевенски окръжен съд в останалата обжалвана част, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.58, ал.1 ЗК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: