3 Р Е Ш Е Н И Е № 332 Гр.София, 9септември 2011 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 1568/2011 г. Частният обвинител и граждански ищец М. С. С. чрез своя повереник е подал касационна жалба срещу въззивната (нова) оправдателна присъда на Монтанския окръжен съд, с която преди това е отменена осъдителната присъда на районния съд в същия град, издадена срещу подсъдимия П. И. Т.. С първоинстанционната присъда от 29 юни 2009 г. по нохд 30340/08, МРС е признал подсъдимия Т. за отговорен в извършването на 1 май 2007 г. на престъпление по транспорта с пострадал от него С. – по чл.343, ал.1, б.”б” (за причинените му по непредпазливост множество различни по вид телесни увреждания - тежка и четири средни), за което е наказан с една година пробация и с лишаване от право да управлява МПС за същия срок. Уважени са гражданските искове на пострадалия за причинените му вреди, неимуществени – 30 000 лв., имуществени – 56 800 лв. Второинстанционната (въззивна, нова) оправдателна присъда е от 28 февруари 2011 г. по внохд № 233/10 и е постановена по жалба от подсъдимия. Второинстанционната присъда е и втора поред в окръжния съд; първата – също оправдателна – е отменена по касационен ред от друг състав на ВКС – І н.о., по жалба от същата страна, обжалвала и сега. В сега подадената касационна жалба новото оправдаване на подсъдимия се определя като постановено отново при съществени нарушения на процесуалните правила, но след посочване на доводите за това, се настоява вече не за ново разглеждане на делото, а за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на присъдата, издадена в районния съд. В съдебното заседание на касационната инстанция участие е взел единствено прокурорът и според него жалбата е неоснователна. ВКС намери, че жалбата е основателна, макар и не във всичко. Така например-дори основателна-тя не би могла да доведе до потвърждаване на първоинстанционната присъда – с такова правомощие ВКС не разполага, включително когато „признаването на подсъдимия за невиновен е явно несправедливо”. Не само, неприемливи, но не съвсем ясни са някои от доводите в подкрепа на претендираните процесуални нарушения, като например неотчетената действителна мощност на мотоциклета на пострадалия (164, а не 152 к.с., както и производството му – „американско”, а не „европейско”). Обжалваната присъда е обаче наистина засегната от процесуални недостатъци по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК: указанията на предходния състав на ВКС са останали неизпълнени, въпреки разпоредбата на чл.355, ал.1, т. 3 НПК. Неизпълнението на задължителните указания е очевидно по отношение на дължимото по силата и на чл.305, ал. 3 НПК излагане на съображения за противоречията в обясненията на подсъдимия, навлизал ли е или не в лявата лента на посока на движението им с пострадалия; въпросните обяснения при това са били противоречиви както сами по себе си, така и след съпоставката им с показанията на С. и на Г.Г.. Неизпълнението на задължителните указания е по-трудно устовимо по отношение на използваните експертни знания, след като при новото разглеждане на делото е била назначена и нова тричленна експертиза. Още назначаването й обаче само като „автотехническа” е в отклонение от казаното тя да бъде „комплексна медицинско-автотехническа и физична” (за изясняването на механизма на пътно-транспортното произшествие и „съобразно… законите на физиката”), както се отклонява от него и липсващото към вещите лица изискване да използват „възможностите за възпроизвеждане на ПТП с компютърна програма”. При посоченото отношение на МОС към отменителното решение неяснотите по делото не само са останали, но са и задълбочени. Ако въззивният съд беше например решил да повярва на С., че последният е реагирал на промяна в движението на Т., а не само на включен пътепоказател от него, вероятно нямаше да отрази в мотивите към присъдата своето недоумение, защо пострадалият не е продължил предприетото изпреварване. Оставането на съда в доказателствените противоречия, вместо разрешаването им, неизбежно е намерило отражение и в експертните изводи, които пък са останали неубедителни не само поради неизползването на специалните знания, които е препоръчал ВКС. Нито предложените от вещите лица изчисления, нито казаното от тях в съдебното заседание убеждават например като възможно „прелитането” на моториста над лекия автомобил след оттласкването му при скорост на мотоциклета между 133 и 154 км/ч, и при дефицит на време и отстояние между двете превозни средства. Друг съществен недостатък на експертното заключение е и липсата на варианти за механизма на ПТП с оглед на казаното и от двамата участници в него: от С. и първоначално от Т. – от променените по-късно обяснения на Т.. За ВКС няма съмнение ,че даже само поради изложеното (а то би могло да бъде илюстрирано с още примери или обсъдено от гледна точка на правото на защита на пострадалия – вж. напр. оставените без внимание възражения срещу даденото експертно заключение на неговия повереник в съдебното заседание на 28 февруари 2011 г.), обжалваната присъда няма как да бъде оставена в сила. Ето защо и съобразно още с чл.354, ал. 3, т. 2 НПК, съставът на І н.о. Р Е Ш И : Отменя въззивна (нова) присъда на Монтанския окръжен съд, издадена на 28 февруари 2011 г. по внохд 233/10 и връща делото за ново разглеждане в тази съдебна инстанция от стадия на заседанието по реда на чл.327 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: