Р Е Ш Е Н И Е № 41 София, 05.03.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2679 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на ТП Държавно горско стопанство „Доспат“ чрез адвокат В. Р. от АК - С. и насрещна касационна жалба на А. З. К. чрез адвокат Д. Н. от АК – Л. срещу решение № 61/15.02.2019 г. по в.гр.д. № 274/2018 г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която е отменено решение № 80 от 22.05.2018 г. по гр.д. № 53/2017 г. на Районен съд Девин и вместо това са уважени предявените искове на А. З. К. против ТП ДГС Доспат, на основание чл.200, ал.1 КТ, за общо 81 227 лева, като обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015 г., ведно със законната лихва от същата дата до изплащането на сумата. С определение № 463/16.04.2019 г. на Окръжен съд Смолян е уважена молбата на А. З. К. по чл.248 ГПК и са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на адвокат Д. Н. от АК – Л., след което е постановено и определение № 533/08.05.2019 г. за допълване на решението в частта му за разноските на ТП ДГС Доспат. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси: Може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за имуществените и неимуществените вреди при трудовата злополука и да приспадне получени суми като обезщетение, както и длъжен ли е съдът да изследва приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност, преди да определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат. Отговор на първия въпрос се дава в решение № 190 от 26.07.2013 г. по гр.д. № 20/2013 г. на ВКС, ІV г.о., според което при доказаност на елементите от фактическия състав на чл.200, ал.1 КТ, съдът трябва да определели размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, от което да приспадне платеното застрахователно обезщетение, установено със съответните писмени доказателства. Прихващане на дължимото обезщетение с размера на получените суми по сключения договор за застраховане на работника е в съответствие с принципа на чл.51, ал.1 ЗЗД, че обезщетението следва да е равностойно на действително причинените вреди на пострадалия. С решение № 977/14.01.2010 г. по гр.д. № 298/2009 г. на ВКС, ІV г.о. се дава отговор на втория въпрос, като се възпроизвежда съдебната практика на ВС и ВКС, че щом като пострадалият работник е предприел действията в интерес на работата, не е имало груба небрежност, а неправилните действия в подобни случаи се отчитат като обикновена небрежност, както и че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда мотивира приложението на чл.201 ал.2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие. Тези съображения са доразвити в съдебната практика на ВКС, с която се приема, че при обичайната практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа, пострадалият работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност, защото не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижата, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя цитираната съдебна практика и в допълнение приема, че когато е настъпил инцидент, който е признат за трудова злополука в резултат на нарушаване на правилата за безопасност на труда, непрофесионалното поведение или лекомислие от страна на пострадалия, както и игнорирането на изрични указания на работодателя за спазване на трудовата дисциплина от пострадалия, следва да се преценяват като проява на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса налице ли е допусната груба небрежност от работника или служителя, но при направено в срок искане за намаляване на обезщетението на това основание, той следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да обоснове наличието или липсата на груба небрежност. Предвид дадения отговор, доводите в касационните жалби са частично основателни. Въззивният съд правилно е приел, че работодателят отговаря за причинените вреди от злополуката на 10.04.2015 г., призната за трудова с разпореждане № 38/15.05.2015 г. на НОИ, ТП–С., тъй като е настъпила във връзка с извършвана от ищеца работа по трудов договор при ответника. Правилно също така, съдът е приел, че ищецът е лицето, което е било длъжно да провери основните връзки и части на машината, преди да се започне работа с нея, а в случая той е подменил липсващия щифт с болт, който се е скъсал, заради което е бил затиснат при падането на мачтата и правилно му е определил 25% съпричиняване на вредоносния резултат. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за причинените в резултат на злополуката вреди е общо 81 257 лева, без да посочи размера на обезщетението за неимуществените вреди, които се дължат по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, респ. имуществените вреди на пострадалия. Отделно, въззивният съд не е определил правилно дължимото от работодателя обезщетение, като разлика между причинената вреда – неимуществена и имуществена, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, от които да се приспаднат получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Тези обстоятелства налагат касиране на решението и решаване на правния спор по същество. От данните по делото е видно, след уточненията на исковата молба, че ищецът е предявил за съвместно разглеждане искове за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 101 438 лева и сумата от 6903,87 лева – причинени имуществени вреди от трудова злополуката на 10.04.2015 г. В хода на производството, ищецът признава, че е получил застрахователно обезщетение в размер на 23 562 лева, за трайно намалена неработоспособност (счупване на гръбначния стълб и таза), а от съдебно-икономическата експертиза се установява, че разноските за лечение на пострадалия са общо 7306,87 лева. Според вещото лице, получените суми от обезщетения и/или пенсията по общественото осигуряване са по Закона за интеграция на хора с увреждания - 403 лева, за обезщетения за временна неработоспособност от Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ - 3412,57 лева и 2529 лева по чл.78 КСО, заедно със 120 лева добавка към личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Касационната жалба съдържа доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд, при определяне размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на пострадалия, които са основателни. При анализа на събрания по делото доказателствения материал се установява безспорно, че пострадалият е работил по трудово правоотношение на длъжност, без да притежава изискуемата се за работата с този тип машини правоспособност и без да му е извършен инструктаж за безопасност, за което отговорността е на неговия работодател. От друга страна, независимо че действията му са в интерес на предприятието, ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е проявил непрофесионалното поведение и е нарушил правилата за безопасност на труда. Неизпълнението на установените правила и норми в предприятието, създадени във връзка с изискванията към работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, в т.ч. като отстрани и ограничи опасността за живота и здравето на работника или служителя /чл.275, ал.1 КТ/, само по себе си е основание за ангажиране на отговорност за вреди. При така установените обстоятелства, следва да се приеме, че пострадалият е допуснал груба небрежност, поради което съдът определя неговия принос за настъпване на трудовата злополука на 25 %. С оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпил инцидента на 10.04.2015 г. и неблагоприятните последици от травматичните увреждания на работника, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД е в размер на 100 000 лева. При определяне на този размер, съдът взема предвид възрастта на пострадалия, множеството увреждания с траен характер и невъзможността за пълно възстановяване на ищеца от злополуката. Няма спор по делото, че ищецът е получил застрахователно обезщетение в размер на 23562 лева. По отношение на иска за имуществените вреди, ищецът е претендирал обезщетение в размер на 6903,87 лева – направени разходи за лечение от трудовата злополука. След приспадане на сумата от 403 лева, която е била изплатена на пострадалия, въззивната инстанция е уважила претенцията в останалата част: 3512,57 лева обезщетения за временна нетрудоспособност, изплатени в периода от 10.04.2015 г. до 24.03.2007 г.; сумата 2529 лева - лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл.78 КСО, получена в периода от м.април 2015г. до м.март 2017 г., заедно с добавки от 120 лева към личната пенсия за инвалидност, получени за месеците март, април и декември 2016 г. Според разпоредбата на чл.200, ал.3 и 4 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда–неимуществена и имуществена, вкл. пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване и се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, т.е. дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя въз основа на всички имуществени и неимуществени вреди на пострадалия. Без значение е дали претенциите обхващат претърпени загуби, пропуснати ползи и неимуществени вреди или само част от тях. Имуществените вреди следва да бъдат установени по вид и размер, а неимуществените вреди се определят от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. При определяне на дължимото обезщетение по чл.200 КТ, цитираните разпоредби на закона не предвиждат намаляването да се извърши само при предявен иск за имуществени вреди и/или претенция за пропуснати ползи. Получаването на обезщетение за временна нетрудоспособност има за цел да обезщети работника за времето, в което не е в състояние да полага труд и не получава трудово възнаграждение, а лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се дължи на осигуреното лице заради загуба на работоспособността, т.е. пропусната полза за временна или трайна нетрудоспособност се изразява в разликата между трудовото възнаграждение, ако работникът е полагал труд и получените по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна нетрудоспособност или загуба на работоспособността. Ето защо, общата сума определена от съда като обезщетение по чл.52 ЗЗД и имуществените вреди на работника, независимо дали се претендират само за извършени разходи и/или пропуснати ползи, следва да се намали с полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, т.е. получените обезщетения за временна нетрудоспособност и личните пенсии за инвалидност с добавките към тях също се приспадат на основание чл.200, ал.3 КТ. Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда–неимуществена в размер на 100 000 лева и имуществена - разходи за лечение в размер на 7306,87 лева, и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване (за временна нетрудоспособност и личната пенсия за инвалидност с добавките към нея), като се приспадне и полученото застрахователно обезщетение по сключения договор за застраховка на работниците и служителите. Следователно, от причинената вреда за сумата 107 306,87 лева, следва да се приспадне получените обезщетения за временна нетрудоспособност и лична пенсия за инвалидност с добавки към нея, както и полученото застрахователно обезщетение, т.е. сумата 30 126,57 лева, според изводите на вещото лице по гр.д. № 53/2017 г. на РС Девин (стр.171). Воден от изложеното, възраженията за допусната груба небрежност от пострадалия и искане за намаляване на дължимото обезщетение с полученото обезщетение и пенсията по общественото осигуряване, са основателни. Ето защо, от общия размер на дължимото обезщетение за 107 306,87 лева, следва да се приспадне сумата 30 126,57 лева, съгласно чл.200, ал.3 и 4 КТ, а полученият резултат да се намали с процента на съпричиняване - 25 %, т.е. дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца в резултат на трудовата злополука на 10.04.2015 г. е в размер на 57 885,22 лева, а претенцията за имуществените вреди е неоснователна,, тъй като разходите за лечението на ищеца се компенсират с полученото от него обезщетение и пенсия по общественото осигуряване. Срещу определение № 463/16.04.2019 г. на Окръжен съд Смолян, с което е уважена молбата на А. З. К. по чл.248 ГПК и са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на адвокат Д. Н. от АК–Л., е подадена частна жалба вх.№ 1945/30.04.2019 г. с доводи за неправилност, тъй като липсва договор за правна защита и съдействие, в което да е посочено, че защитата се осъществява безплатно. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следното: В представения към исковата молба договор за правна защита и съдействие от 24.09.2016 г. на адвокат Д. Н. е посочено, че процесуалното представителство е безплатно на основание чл.38, ал.2, вр.с ал.1, т.2 ЗА „пред всички инстанции до окончателното приключване на процеса“. Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд, основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка, но възнаграждение за процесуално представителство на адвоката се дължи винаги и дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд - чл.36, ал.1 ЗАдв. Правото на разноски е признато на страната по делото, която е постигнала желания за нея правен резултат при разглеждане на спора по същество, респ. при позитивен за нея резултат от обжалване на постановения съдебен акт, тъй като съгласно чл.81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Ето защо, при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът също има право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв. В случая, процесуалният представител на ищеца иска присъждането на разноски в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. - за оказаната безплатна правна помощ. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че защитата на ищеца се осъществява безплатно по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., поради което адвокатското възнаграждение се определя на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед уважената част на предявения иск за неимуществени вреди - 57 885,22 лева /за имуществените вреди е изцяло неоснователен/, адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в размер на 2266,56 лева. На ответника по делото също се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част на исковете - за сумата 49 421,65 лева, поради което му се дължи адвокатско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 309,04 лева /пред окръжния съд 1625,79 лева и пред първоинстанционния съд – 1390,90 лева/. Воден от изложеното, обжалваното определение № 463/16.04.2019 г. на Окръжен съд Смолян следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на адвокат Д. Н. от АК–Л. над сумата от 2266,56 лева пред първата инстанция. Направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника пред Върховния касационен съд е неоснователно, тъй като е под минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Предвид гореизложеното, въззивното решение е неправилно в частта за неимуществените вреди над сумата от 57 885,22 лева и изцяло в частта за имуществените вреди, поради което следва да бъде отменено, като на ищеца се присъдят разноски по компенсация пред настоящата инстанция в размер на 287,98 лева (2266,56 - 1978,58 – разноски на ответника). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 61/15.02.2019 г. по в.гр.д. № 274/2018 г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която са присъдени неимуществени вреди над сумата от 57 885,22 лева и изцяло за имуществените вреди, и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявения иск на А. З. К. срещу ТП ДГС „Доспат“ за неимуществени вреди от трудовата злополука на 10.04.2015 г. над сумата от 57 885,22 (петдесет и седем хиляди осемстотин осемдесет и пет лева, двадесет и две стотинки) лева, на основание чл.200, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 10.04.2015 г. до изплащането на сумата. ОТХВЪРЛЯ предявения иск на А. З. К. срещу ТП ДГС „Доспат“ за имуществени вреди от трудовата злополука на 10.04.2015 г., на основание чл.200, ал.1 КТ. ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/15.02.2019 г. по в.гр.д. № 274/2018 г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 57 885,22 лева. ОСЪЖДА ТП ДГС „Доспат“ да заплати на А. З. К. разноски по компенсация пред настоящата инстанция в размер на 287,98 лева. ОСЪЖДА ТП ДГС „Доспат“ да заплати на адвокат Д. Н. от АК–Л. разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция на основание чл.38 ЗАдв. в размер на 2266,56 (две хиляди двеста шестдесет и шест лева, петдесет и шест стотинки) лева. ОСЪЖДА ТП ДГС „Доспат“ да заплати дължимата държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България в размер на 1157,70 (хиляда сто петдесет и седем лева, седемдесет стотинки) лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК. ОТМЕНЯ определение № 463/16.04.2019 г. по в.гр.д. № 274/2018 г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която ТП ДГС „Доспат“ е осъдено да заплати на адвокат Д. Н. разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция на основание чл.38 ЗАдв. над сумата от 2266,56 (две хиляди двеста шестдесет и шест лева, петдесет и шест стотинки) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.