7
Р Е Ш Е Н И Е
№.54
София,10.09.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря София С.
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 267/2009 година
Производство по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], Холандия срещу решение № 222 от 08.12.2008 г. по гр.д.№ 565/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 341 от 18.05.2007 г. по гр.д.№ 1150/2006 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен иска на Г. Д. А.-В. ден Х., действаща като едноличен търговец с фирма “И. БГ” със седалище и адрес на управление Холандия, Онсеоорт 44 срещу [фирма] за заплащане на възнаграждение по договор за посредничество за разликата над 2 962.19 лв. до предявения му размер от 7 393.04 лв., представляваща левовата равностойност на 3 780 евро поради извършена съдебна компенсация по релевираното от ответника и настоящ касатор възражение за прихващане със сумата 4 430.85 лв., представляваща обезщетение за договорно неизпълнение, както и иска по чл.92 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 7 393.04 лв.
С касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му като неправилно на основание чл.281, т.3 ГПК. Излагат се съображения за незаконосъобразност на направения в противоречие с чл.49 ТЗ извод относно съдържанието на посредническия договор и в частност срещу извода на въззивния съд, че в него е включено и задължението за запознаване на съконтрахента й с изискванията към предлаганата от него стока, установени в законодателството на Г. и на ЕС.
Ответникът по касация [фирма] оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Моли да се остави в сила обжалваната част на решението и присъждане на разноските по делото.
С определение № 579 от 02.09.2009 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на решението по въпроса включва ли се в задължението на посредника изискването да съблюдава интересите на страните, като ги информира относно обстоятелства, които биха могли да повлияят върху техните волеизявления при сключване на сделката и/или на нейното съдържание или задължението му се изчерпва със свързването на двете страни и създаването на условия за сключване на договор между тях.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касатора доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното:
С обжалваното решение е прието за установено, че между страните по спора е сключен договор за посредничество, по който ответникът възложил на ищцата да извърши проучване на пазара в З. Е. за реализация на лавандулово масло и други производи на възложителя, да намери клиенти, да подготви базата за сключване на договори и да осигури връзката на възложителя с трети лица за износ на посочените стоки, като за всяка сделка, сключена с посредничество на ищцата е уговорено да й се заплаща възнаграждение в размер, определяем съобразно реализираната цена на продаденото масло. Прието е за установено, че ищцата посредничила при установяване на търговски правоотношения между ответника и немска фирма по договор за продажба на произвежданите от ответника стоки, но от изпратените от ответника три партиди одобрена била само стоката по последната от тях, а поради констатирано превишаване на допустимата норма на перокиса в лавандуловото масло, тази по първите две партиди била върната обратно от купувача на ответника. Рекламацията от немска страна била извършена поради отклонение в качеството на стоката спрямо установените[населено място] фармакопея изисквания, ратифицирана от българска страна след като процесното масло било произведено. Изложени са съображения, че посредницата не е известила възложителя за изискванията на европейския пазар относно установените[населено място] фармакопея норми и поради това последният не дължи заплащане на възнаграждение за върнатото от немската фирма лавандулово масло поради съществуващите недостатъци, като с оглед неизпълнението на това й договорно задължение отхвърлил иска за заплащане на възнаграждение за доставеното от ответника лавандулово масло по първите две партиди. Счетен е за основателен иска по отношение на реализираната трета продажба на 1 080 кг. масло, но след извършено прихващане на дължимото по тази продажба възнаграждение с вземането на ответника за обезщетение за претърпените вреди, изразяващи се в направените от него митнически и транспортни разходи за връщане на лавандуловото масло по първите две партиди, същият е уважен в размер на по-малката от двете суми.
Обжалваното решение е неправилно.
Изводът на въззивния съд, че връщането на лавандуловото масло поради констатирано превишаване на допустимата норма на перокиса в него е последица от неизпълнението на договорното задължение на ответницата да уведоми ответника за изискванията на европейския пазар относно установените[населено място] фармакопея норми, вкл. по отношение на перокиса е направен в противоречие с разпоредбата на чл.49 ТЗ.
Както вече настоящият състав изложи в определението си по чл.288 ГПК, посредничеството следва да се разглежда като чиста фактическа дейност, която се изразява в съдействието на търговския посредник за сключването на сделки. Основанието за това разбиране е дефинираното в чл.49 ЗЗД понятие за “търговски посредник”, според което той е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Посоченото легално определение не само характеризира престацията на посредника като съдействие за сключване на определени търговски сделки, но позволява да се приеме, че се касае до дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от гражданския оборот. Следователно в задължението му се включва намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на предлагания продукт, вкл. и чрез предоставяне на мостра, както и на друга необходима информация, която дейност се финализира със сключването на договор за продажба на съответния продукт. За разлика от търговския представител, в чиито професионални качества и умения стои основанието за упълномощаването му за осъществяване на пряко, респ. косвено представителство на търговеца, посредникът не участва в сключването на сделката. Именно защото не действа нито като пряк, нито като косвен представител, извън задълженията на посредника е проучването на техническите изисквания на съответния пазар, които той налага към конкретно определена стока поради съобразяване с действащото на този пазар законодателство.
Изложеното позволява да се приеме, че допустимото според нормите на Е. фармакопея съдържание на перокиса в лавандуловото масло е въпрос, който е подлежал на договаряне от страните по сделката при водените от тях преговори. Към него посредникът няма отношение не само по силата на закона, но и по силата на т.1.1 от сключения с ответника договор, клаузата от който е тълкувана от въззивния съд в нарушение на правилото на чл.20 ЗЗД, без оглед целта на договора, който налага задължението за проучване на пазара да се схваща в търговския му аспект, а не във вложения му с решението смисъл.
На второ място съдът не е отчел обстоятелството, че реализираната продажба на лавандулово масло е международна по смисъла на Виенската конвенция на О. относно договорите за международна продажба на стоки. Установено е по делото, че тя е сключена по “мостра” според чл.35, ал.2, б.”с” от Конвенцията, показателите на които са одобрени при изследването й от немска страна. Очевидно последвалата рекламация на първата пратка се дължи на несъответствието й с мострата по посочения показател, обстоятелство, обуславящо извод за договорно неизпълнение на самия ответник, последиците от които незаконосъобразно са възложени в тежест на касаторката.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС, приема, че неправилно с въззивното решение са отхвърлени частичните искове на касаторката поради погасяване на предявените с тях вземания с насрещно предявените такива от ответника до размера на по-малкото от тях, което налага то да бъде отменено в отхвърлителната му част.
Поради отсъствието на необходимост от извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се уважат предявените от касаторката частични искове по чл.51 ТЗ и чл.92 ЗЗД в размерите им съобразно увеличението, допуснато по реда на чл.116 ГПК (отм.) с определение от 05.07.2006 г. от първоинстанционния съд по следните съображения:
Със сключения на 23.09.2004 г. договор за посредничество страните по него са уговорили възнаграждение за ищцата за всяка сключена с нейно посредничество сделка, определено в размер на 10% от цената в евро на реализираното количество лавандулово масло. С т.6.2 от същия е договорена е и еднократна неустойка при забавено плащане на възнаграждението в размер на 10% от цената в евро на сключената сделка, както и на дневна лихва от 0,1% върху тези суми за всеки просрочен ден.
Установено е по делото, че до ответника в резултат на посредничеството на ищцата е отправена рамкова поръчка от “Веледа” АГ Г. за доставка на 3 100 кг. лавандулово масло при цена 34,5 евро за килограм. Предложението е направено след одобряване на предоставената от ответника мостра от процесната стока, чието съответствие с изискванията на купувача е констатирано при направено от последния изследване. С митнически декларации № 5004/04.12.2004г. за 1 080 кг. и № 5004/1-113/20.01.2005 г. за 2 020 кг. ответникът е изпратил заявеното количество общо от 3 100 кг. лавандулово масло на продавача “Веледа” АГ Г..
От основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, прието от първоинстанционния съд е видно, че цената на процесното масло по двете доставки възлиза общо на 108 500 евро, възнаграждението за които съгласно сключения договор възлиза на 10 850 евро с левова равностойност 21 220.76. лв. Не е спорно по делото, че ищцата не е получила договорения размер на възнаграждението за всяка от така сключените с нейно посредничество сделки, което налага извод за основателност на предявения от нея частичен иск по чл.51 ТЗ. Ирелевантно по отношение на дължимостта му е обстоятелството, че на ответното дружество е заплатена цената само на доставеното по първата партида масло. Касае се до договор за посредничество, при който правилата на комисионния договор относно изискуемостта на вземането за възнаграждение са неприложими. Ирелевантно е и обстоятелството, че сключените с посредничеството на ищцата сделки са развалени, след като основанието за това стои във виновното поведение на ответника, доставил несъответстващо на одобрената мостра лавандулово масло по посочения показател. Ето защо частичният иск по чл.51 ТЗ се преценява като основателен в предявения му размер или за сумата 7 393.04 лв. – левовата равностойност на 3 780 евро,. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава в изпълнението на посоченото задължение, възлизаща също в размер на 10 850 евро с левова равностойност 21 220.76. лв. Този иск също е предявен като частичен и следва да се уважи за сумата 7 393.04 лв. – левовата равностойност на 3 780 евро.
При този изход на спора и съобразно уважената част на исковете на касаторката се следват разноски по делото в размер на 1 089.24 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника по жалбата.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 222 от 08.12.2008 г. по гр.д.№ 565/2008 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 341 от 18.05.2007 г. по гр.д.№ 1159/2006 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] частичен иск по чл.51 ТЗ за сумата над 2 926.19 лв. до пълния му предявен размер и изцяло иска по чл.92 ЗЗД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] със седалище[населено място] да заплати на Г. Д. А.-В. ден Х., действаща като едноличен търговец с фирма “И. БГ” със седалище и адрес на управление Холандия, Онсеоорт 44 на основание чл.51 ТЗ още и сумата 4 466.95 лв., представляваща част от дължимото възнаграждение по договор за посредничество от 23.09.2004 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.02.2006 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 ЗЗД сумата 7 393.04 лв., представляваща част от дължимата неустойка за забава в плащането на договореното възнаграждение, както и разноски по делото в размер на 1 089.24 лв.
Решението на въззивния съд в останалата му част е влязло в законна сила.
ПРЕДСДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|