5 Р Е Ш Е Н И Е №166 гр. София, 05 септември2017 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря.....Марияна Петрова..........и в присъствието на прокурора...........................Кирил ИВАНОВ........................изслуша докладваното от съдията Топузова дело № 605 по описа за 2017 година. Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 145 от 28.03.2017г., постановено по внохд № 1215/16г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда по нохд № 3417/15 г. на Софийски градски съд. В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че фактите, приети за установени от въззивния съд за вида и характера на извършваната от подсъдимия дейност не са били оценени съобразно действителното им съдържание и смисъл, което е довело до невярна оценка и оттам до неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни аргументи, че изпълнението на договора не е приключило с подаване на заявка за плащане, а инвестицията е подлежала на текущ и последващ контрол, което е създавало задължение за подсъдимия да уведоми своевременно ДФЗ за състоянието на подлежащите на подпомагане площи. Предлага се решението да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане. Пред касационния съд прокурорът от ВКП поддържа протеста със същите доводи и искане. Защитникът на подсъдимия В. С. – адвокат М. Х. моли протестът да се остави без уважение. Излага доводи, че не се сочат факти и обстоятелства, които да са останали неизяснени, поради което упрекът към съдилищата, че не положили достатъчно усилия за изясняване на обективната истина, е неоснователен. Счита, че не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като споделя изводите на съдилищата, че договорът бил изпълнен още на 12.02.2011г. В лична защита подсъдимият С. се присъединява към изложените от защитника си доводи, като заявява, че пълната бройка насаждения са налични към днешна дата. В последната си дума моли да се потвърди решението на апелативния съд. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 20.09.2016 г. по нохд № 3417/2015 г. Софийски градски съд – НО, 7 с-в признал подсъдимия В. П. С. за невинен в това, че за периода от 21.03.2011г. до 10.05.2011г. в [населено място], като лице, което управлява и представлява юридическо лице - едноличен собственик на капитала на [фирма], затаил сведения пред Държавен фонд „Земеделие”, като не уведомил ДФЗ за констатирано на 18.03.2011г. от Комисия в състав – В. С., М. Г. и П. К. състояние на подлежащи за подпомагане площи /насаждение от казанлъшка Р. Д. Мил на площ от 134,50 декара в землището на [населено място], общ. М., отглеждано по биологичен начин/ - че площите от насаждението са нападнати от агрилус – agrilus mokrzzecki Obend, като в различните участъци от насаждението нападението е между 10% и 40%; че следва да се извърши презасаждане на празни места с вкоренени розички; че следва да се извърши резитба на нападнатите от агрилус клонки; че предстои установяване на % /броя/ на пропадналите растения от насаждението и тяхното презасаждане, в периода октомври - декември 2011г. в нарушение на задължение да предостави такива: по чл. 4.19 от Договор № 23/121/03302 от 05.11.2010г. сключен между ДФЗ и [фирма] за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект № 23/121/03302 от 16.09.2009г. на [фирма] за „Създаване на насаждение от казанлъшка Р. Д. М. на площ от 134,50 декара в землището на [населено място], [община], отглеждано по биологичен начин и закупуване на техника за обработката му”; по чл. 4.22 от Договор № 23/121/03302 от 05.11.2010 г. сключен между ДФЗ и [фирма], за да получи юридическото лице - [фирма] средства, от фонд, принадлежащ на Европейския съюз - от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - по Заявка за плащане от 15.02.2011г. от [фирма], като разходи за закупуване на 80 700 броя посадъчен материал „Роза Д. Мил” и за механизирани услуги за създаване на 134,50 декара насаждение от „Р. Д. М. “, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за по престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1 вр. ал.2, пр.2 от НК. По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура било образувано внохд № 1215/16г. на Софийски апелативен съд. С решение № 145 от 28.03.2017г., въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 247, ал. 1 от НПК, намери следното: Оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила е неоснователно. В самия протест не се сочат обстоятелства, които да са останали неизяснени или искания за събиране на доказателства, които да не са били удовлетворени. Приетите за установени факти също не се оспорват. Правилността по същество на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, основана на извършения от тях доказателствен анализ, не може да бъде проверена по касационен ред, тъй като обосноваността на съдебните актове е извън предмета на касационния контрол. Оценката на установените фактически обстоятелства в контекста на повдигнатото обвинение по чл. 248а, ал.3 от НК е въпрос по приложението на правото, поради което се отнася към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. За да оправдае подсъдимия С., първоинстанционният съд е приел, че договорът, сключен между ДФЗ и [фирма] с предмет „Създаване на насаждение от Казанлъшка маслодайна роза – Д. от 134.50 дка в землището на [населено място], [община], отглеждано по биологичен начин и закупуването на земеделска техника за обработката му” е бил изпълнен със засаждането на розите и закупуването на техниката, за което подсъдимият подал заявка за плащане до ДФЗ. За появилия се впоследствие вредител по розовите насаждения съдът е приел, че подсъдимият не е имал задължение да уведоми Фонда, тъй като договорът бил вече изпълнен. Като допълнителен аргумент за несъставомерност е изтъкнато обстоятелството, че в посочения от обвинението инкриминиран период не било възможно да се извърши плащане, тъй като още на 21.03.2011г. подсъдимият бил уведомен с писмо от Фонда за непълноти в документите, свързани с обработката на заявлението за плащане, а във времевия период до приключване на проверките С. уведомил ДФЗ за нападението от агрилус по розовите насаждения. Въззивният съд се е съгласил с така изложените аргументи, които е преповторил в решението си. Така изложените съображения не могат да бъдат споделени. Видно от съдържанието на договора (л.2, т.4 от ДП), се предвижда предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г.” при условие, че ползвателят е извършил инвестиция, съобразно одобрения проект. В т.4.1 от договора е установено право за Фонда да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията. Предвидените в т. 4.23 от договора задължения за ползвателя за период от пет години след сключването на договора да използва създадените активи по предназначение; да не прехвърля право на собственост и отстъпва право на ползване върху активите, предмет на подпомагане; да не променя местоположението на подпомогнатите активи, които са трайно прикрепени към земята и да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство; налагат извод, че изпълнението на договора не е приключило със засаждането на рози и закупуването на техника за обработването им. Именно защото предметът на договора не се изчерпва със създаването на инвестицията, с т.4.22 от същия договор ползвателят е бил задължен да уведоми фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението му. В този смисъл отправеното писмено уведомление от подсъдимия към Фонда за нападението от агрилус на 11.05.2011г. не е израз на стремеж от негова страна да се презастрахова, както е приел въззивният съд, а представлява закъсняло изпълнение на произтичащото от т.4.22 от договора негово задължение да уведоми незабавно Фонда за увреждане на част от насажденията, които са предмет на подпомогнатата инвестиция. В същият смисъл са и показанията на свидетелите П. (л. 111 - 114 от нохд) и Г. (л.132 от нохд). В показанията си св. Г. е заявил, че бенефициентът е длъжен да уведомява Фонда за всяко настъпило събитие, водещо до промяна в инвестицията, за което му се отпуска срок за възстановяване на актива или обекта на инвестиции, а св. П. е потвърдила, че това задължение е валидно и за пет годишния мониторингов период след изплащане на заявката. Престъплението по чл. 248а, ал.2 от НК е такова на формално извършване. С факта на неизпълнение на задължението от страна на подсъдимия да уведоми незабавно Фонда за състоянието на инвестицията (след констатираното от него на 18.03.2011г. унищожаване на част от насажденията вследствие на нападение от агрилус), престъплението е било осъществено, поради което е правно ирелевантно обстоятелството дали е могло или не да се извърши плащане по подадената заявка. Като са приели, че престъплението по чл.248а от НК не е било осъществено от подсъдимия, съдилищата са нарушили закона, което сочи на принципна основателност на протеста досежно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касационната инстанция обаче счита, че престъпният състав по чл. 248а, ал.3, пр.1 вр. ал.2, пр.2 от НК е реализиран само от формална страна. Съгласно приетите за установени факти, подсъдимият е уведомил ДФЗ за нападението от агрилус устно в хода на осъществяване на проверката, а впоследствие и писмено. Установено е също, че със собствени средства е възстановил погиналите растения, не е преустановил извършването на подпомогнатата дейност и до настоящия момент отглежда рози на същия парцел (л.16 от мотивите на въззивния съд). Това налага извод, че обществените отношения, предмет на наказателно правна защита от цитираната норма от НК, не са били увредени дори и в малка степен, което сочи на липса на обществена опасност на деянието поради неговата малозначителност. Липсата на един от елементите на престъплението от обективна страна - обществената опасност, води до несъставомерност на осъщественото от подсъдимия деяние съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НК. С оглед изложеното касационният съд намери, че решението на Софийския апелативен съд за потвърждаване на първоинстанционната присъда, с която подсъдимият С. е оправдан по обвинението по чл. 248а, ал.3, пр.1 вр. ал.2, пр.2 от НК, е законосъобразно, макар и не по изложените в него мотиви и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 145 от 28.03.2017г., по внохд № 1215/16г. на Софийски апелативен съд, НО - 2 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.