О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №400 [населено място] 28.07.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№637/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. С определение №399/29.11.2016г. по ч.т.д.№332/16г. Бургаски апелативен съд е потвърдил определение №702/23.06.16г. по т.д.№382/15г. по описа на Бургаски окръжен съд,с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Срещу това определение е подадена частна касационна жалба от [фирма] – ищец в първоинстанционното производство.В същата се твърди неправилност, материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила при постановяването на въззивното определение. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и потвърденото с него определение на В. и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия. Отговор на частната касационна жалба е депозиран от ответника в исковото производство [фирма],в който е направено оспорване наличието на основания за допускане на касационното обжалване на определението на БАС и основателността на изложените по същество доводи в депозираната частна касационна жалба. Останалите участници в производството и ответници по исковата молба – [фирма] и [фирма] не са взели становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК, преди произнасяне по същество на наведените в частната касационна жалба доводи и възражения, следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. За да се произнесе,настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение констатира следното: Производството по делото е образувано по искова молба,предявена от [фирма] срещу [фирма], [фирма] и [фирма],с която са предявени в обективно евентуално и субективно съединяване установителни искове за нищожност на договорна ипотека върху недвижим имот от 2007г., поради учредяването й частично поради протеворечие със закона /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.10 ал.1 от Закона за съхранение и търговия със зърно /отм./ и частично - при заобикаляне на закона /чл.26 ал.1 предл.2 ЗЗД вр. чл.10 ал.1 от Закона за съхранение и търговия със зърно/отм./, евентуално – за прогласяването й за относително недействителна по отношение на ищеца,поради учредяването й в нарушение изискването на чл.10 ал.3 вр. ал.2 от същия закон. Легитимацията си ищецът е обосновал с придобито от него право на собственост върху недвижимия имот по силата на договор за покупко-продажба от 30.06.2015г. ,сключен с [фирма], който от своя страна е придобил през 2014г. правата върху имота въз основа на извършена по реда на ЗОЗ публична продан от заложния кредитор [фирма]; последната - реализирана вследствие учреден същата година в полза на това дружество залог на търговско предприятие от предходния собственик на имота и залогодател [фирма]; последното дружество - придобило правото на собственост върху недвижимия имот през 2009г. по силата на договор за покупко-продажба ,сключен с ответника [фирма].В исковата молба са изложени твърдения,че този ответник,като първоначален собственик на имота,е имал качеството „публичен склад на зърно“ по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗСТЗ/отм./; същият с цел да бъде заобиколена забраната на чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./,е сключил като съкредитополучател с третия ответник [фирма] през 2007г. договор за предоставен от [фирма] банков кредит,без реално да е усвоил средствата по него,като същевременно е обезпечил задължението на третия ответник за връщане на кредита с учредяването на ипотеката върху собствения му имот. Доколкото с ипотеката е обезпечено вземане на банката и по втори договор за банков кредит,сключен конкретно между нея и третия ответник,в тази й част ищецът счита договорната ипотека за нищожна поради директното й противоречие с разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./.Твърдейки,че, като влогодател в публичния склад за зърно [фирма] през периода 2007-2008г.,ищецът се причислява към категорията лица,попадащи под особената закрила на ЗСТЗ/отм./.Тъй като договорната ипотека е учредена в нарушение на задължителните изисквания на чл.10 ал.3 вр. ал.2 ЗСТЗ/отм./ - при липса на изрично разрешение от Националната служба по зърното, тя няма действие по отношение на него . С определение №702/23.06.16г. по т.д.№382/15г. Бургаски окръжен съд е намерил образуваното пред него производство за недопустимо, поради което е прекратил същото. Съображенията си е основал на наличието на влязло в сила през 2013г. съдебно решение №115/07.06.11г. по т.д.№297/10г. на БОС, постановено по предявени от един от предходните приобретатели на имота – залогодателят [фирма] срещу ответници [фирма] и [фирма],а [фирма],привлечен като трето лице, искове с предмет – прогласяване нищожност на договорната ипотека,поради противоречието й със закона по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.10 ал.2 и ал.3 ЗСТЗ/отм./,с което решение исковете са отхвърлени.С това и доколкото ищецът по посоченото дело се явява праводател на ищеца по настоящото,позовавайки се на субективните предели на силата на пресъдено нещо,определени в чл.298 ал.2 ГПК, БОС е приел,че въпросът за нищожността на договора за ипотека е разрешен и не подлежи на пререшаване,съгласно забраната на чл.299 ал.1 ГПК.По отношение недопустимостта на евентуално предявените искове за признаване за установено,че ипотеката няма действие спрямо дружеството – ищец, съдът е изложил мотиви за липса на правен интерес,изхождайки от целта на закона с въвеждането на ал.3 на чл.10 от ЗСТЗ/отм./ - да се гарантира упражняването на конкретните права на влогодателите на зърно в публичните складове по договора за влог.Посочил е,че ищецът , като влогодател, би имал правен интерес от предявяването на такъв иск единствено ако твърди нарушение на тези му права,каквито твърдения той не е заявил с исковата молба,а и не би могъл да изложи такива с оглед изтеклата към момента на предявяването на иска и неподновена поради отмяната на закона лицензия на [фирма]. Възприетият като очевиден интерес на ищеца да защити правото си на собственост,като същевременно осуети принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, съдът е отрекъл да представлява правен такъв,доколкото последният се определя от последиците на предприетия път на защита на конкретното субективно материално право. За да потвърди така постановеното определение, БАС е посочил,че споделя изводите на окръжния съд за наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на повдигнатия спор,с която ищецът, като правоприемник на страна по предходно разрешения спор,е обвързан.В допълнение е съобразил служебно известно му, а и релевирано като факт от ответника по частната жалба [фирма], влязло в законна сила на 07.10.2016г. решение №282/19.07.16г. по т.д.№330/15г. на БОС,с което по предявен от [фирма] иск срещу предходния приобретател [фирма], [фирма] и [фирма] е прогласена нищожността на транслативната сделка по ЗОЗ със страни втория и третия ответници,поради противоречието й със закона и неизвършването й в предписаната от закона форма /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.26 ал.2 изр.2 пр.2 ЗЗД вр. чл.46 ал.1 и ал.2 ЗОЗ и чл.37 ал.3 ЗОЗ/. В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор поставя като такива от значение за изхода на спора следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви и да се произнесе по всеки от предявените искове,както и по всяко от наведените от страните възражения и задължен ли е да извърши цялостна преценка и да изложи свои мотиви по всички,изложени в частната жалба доводи и оплаквания,когато с акта си потвърждава първоинстанционния акт?; 2. Докъде се разпростират обективните предели на силата на пресъдено нещо и преклудират ли се с нея непредявените от ищеца основания за нищожност на договора? и 3. Какви са субективните предели на силата на пресъдено нещо и обвързан ли е приобретателят на спорното право от решението в случаите,в които не е знаел за спора, т.е. когато е придобил имота преди вписването на исковата молба,с която той е повдигнат пред съда и противопоставими ли са му в този случай правата на ищеца? Всички въпроси са релевирани с хипотезата на противоречие със задължителна съдебна практика по допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Доколкото с атакуваното определение въззивният съд не се е произнесъл по наведените в частната жалба на [фирма] оплаквания за липса на мотиви за прекратяването на производството по отношение на предявените главни искове за нищожност на договора за ипотека,поради заобикаляне и противоречие с разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./ и за липса на пресъдено нещо по отношение на тях, първият от поставените в изложението процесуално-правен въпрос се явява релевантен и като такъв – обуславящ допустимост на обжалването пред ВКС.По отношение на него е обоснован и допълнителният критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираната от частния касатор задължителна съдебна практика /която , макар и постановена в искови производства,е приложима и спрямо съдебните определения/,приемаща че при постановяване на въззивния акт съдът следва да обсъди всички доводи и възражения във връзка с оплакванията,очертаващи пределите на въззивната проверка,като направи свои фактически и правни констатации и изводи по съществото на спора. Обоснован с оглед както на общия,така и на допълнителния критерий е и вторият материално-правен въпрос,тъй като е бил въведен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд,който е приел,че обективните предели на решение №115/07.06.11г. по т.д.№297/10г. на БОС се разпростират и спрямо спора по главните искове за нищожност на договора за ипотека поради заобикаляне и противоречие с разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./,въпреки че такъв не е бил разглеждан в това производство. Такова разрешение е в противоречие с възприетото в цитираните от частния касатор решение №64/16.04.15г. по гр.д.№6300/14г. на първо г.о. на ВКС и решение №15/10.03.11г. по гр.д.№357/10г. на трето г.о. на ВКС,приемащи,че когато искът е предявен само на някое от няколкото възможни основания, правото да предяви същия иск на непредявените преди това такива не се преклудира,а отвод за пресъдено нещо може да бъде направен само при пълна идентичност на искането, основанието и страните по двата спора. Третият въпрос е бил въведен в спора с навеждането от ответника по частната жалба [фирма] на факта на постановено неприсъствено окончателно решение /№282/19.07.16г. по т.д.№330/15г. на БОС/, признаващо за нищожна предходна прехвърлителна сделка с имота,на което частният жалбоподател е противопоставил възражение за непротивопоставимост на това решение спрямо него, с оглед това,че е придобил правото на собственост върху имота преди вписването на исковата молба,въз основа на която е образувано посоченото дело. Доколкото този факт е относим към материално- правната легитимация на ищеца като собственик на имота,върху която тежи ипотеката,а оттам – и същият следва да бъде съобразен от решаващия съд при произнасянето му по съществото на спора на основание чл.235 ал.3 ГПК,той не би могъл да обуслови изводи във връзка с допустимостта на исковете. По същество постановеното от Бургаски апелативен съд определение е неправилно в частта по двата главни иска. При произнасянето си съдът не е изложил мотиви по наведените от частния жалбоподател възражения за допустимост на тези искове. По отношение на тези два иска не се разпростира силата на пресъдено нещо на решение №115/07.06.11г. по т.д.№297/10г. на БОС,доколкото в предмета на спора по последното не са били въвеждани като основания за нищожност твърдения за учредяване на ипотеката при заобикаляне /в едната й част/ и при противоречие /на друга/ с разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./. Поради това на основание чл.299 ал.1 ГПК производството по тези искове не е подлежало на прекратяване от първоинстанционния съд.Определението на БАС,потвърждаващо определението на БОС за прекратяване на производството по двата главни иска,както и първоинстанционното определение в тази им част подлежат на отмяна.Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. Правилен е крайният извод на апелативния съд за недопустимост на евентуално предявения специален иск за относителна недействителност на договора за учредяване на ипотеката,предвиден в разпоредбата на чл.10 ал.3 вр. ал.2 ЗСТЗ/отм./. Разпоредбата е въведена в защита субективните права на влогодателите като такива, какъвто и ищецът твърди , че е , но без да извежда от този факт правни доводи за нарушени му с ипотеката субективни права на влогодател,обуславящи искане тя да бъде обявена за недействителна спрямо него. Доколкото при относителната недействителност договорът поражда действие в отношенията с трети лица,а е непротивопоставим само спрямо лицето,посочено от закона, последицата от уважаването на такъв иск,поради наличието на порок, какъвто е нарушаването на изискването на чл.10 ал.2 ЗСТЗ /отм./, се изразява единствено във възможност за влогодателя да поиска изнасянето на имота на публична продан за удовлетворяване на евентуално негово вземане или да се присъедини като взискател в изпълнително производство при предприета по искане на банката публична продан. Правен интерес от такава защита не е обоснован от ищеца,поради което възражението му като частен жалбоподател за неправилно тълкуване от първоинстанционния съд на смисъла на материалната разпоредба на чл.10 ал.3 ЗСТЗ/отм./, е неоснователно и не би могло да обуслови извод за наличие на предпоставки за разглеждането на този иск по същество. В тази му част определението на Бургаски апелативен съд подлежи на потвърждаване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №399/29.11.2016г. по ч.т.д.№332/16г. Бургаски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №399/29.11.2016г. по ч.т.д.№332/16г. Бургаски апелативен съд и потвърденото с него определение №702/23.06.16г. по т.д.№382/15г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта,с която е прекратено като недопустимо производството по предявените от [фирма] срещу [фирма], [фирма] и [фирма] установителни искове за нищожност на договорна ипотека върху недвижим имот от 2007г., поради учредяването й частично поради противоречие със закона /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.10 ал.1 от Закона за съхранение и търговия със зърно /отм./ и частично - при заобикаляне на закона /чл.26 ал.1 предл.2 ЗЗД вр. чл.10 ал.1 от Закона за съхранение и търговия със зърно/отм./. ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за произнасяне по същество по тези искове. ПОТВЪРЖДАВА определение №399/29.11.2016г. по ч.т.д.№332/16г. Бургаски апелативен съд в останалата му част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.