РЕШЕНИЕ                                                               N 420 София, 26.05.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 11 май две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 412/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. , В. М. , З. И. , В. У. , И. И. , Р. И. , Р. Ц. , С. И. , М. И. и Р. И. , всички наследници на С. Т. , срещу решение от 20.10.2008 г. по гр. д. № 1653/07 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 05.03.2007 г. по гр. д. № 2490/05 г. на Софийски районен съд. С решението е отхвърлен предявения от касаторите срещу В. М. В. и Г. Д. В. ревандикационен иск за недвижим имот ливада с площ от 500 кв. м., съставляваща имот № 0* в м. “Грамаге”, в землището на с. Ж.. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните доказателствата. С определение от 11.05.2010 г. постановено по гр. д. № 412/2009 г., тричленен състав на ВКС, І г. о., след като е намерил касационната жалба за допустима, е допуснал до касационна проверка въззивното решение по разрешения с него процесуален въпрос – преценка на събраните доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери същата за основателна. От фактическа страна е установено, че касаторите, като наследници на С. И. Т. , са заявили за възстановяване земеделска земя, притежавана от наследодателя им преди образуване на ТКЗС през 1958 г. общо с площ от 33,8 дка, между които и ливада с площ от 5.300 дка в м. “К”. За установяване права на наследодателя им върху внесената в ТКЗС земеделска земя пред поземлената комисия са представили издадено от кметството на с. Ж. удостоверение въз основа на книгата за отчитане на инвентар и внесена в ТКЗС земя. С решение № 2* от 13.05.1993 г. им е признато право на възстановяване на заявената земя с план за земеразделяне. С решение № 1* от 07.01.2995 г. им е признато право на възстановяване в стари реални граници на: пасище от 1.833 дка в м. “Г”, съставляващо имот № 5* по картата на землището, описан с граници както и на нива с площ от 1944 дка в същата местност, съставляваща имот № 5* по картата на землището. С решение № 1* от 06.08.1999 г.- им е признато право на възстановяване във възстановими граници и на ливада с площ от 0.500 дка в м. “Г”, съставляваща имот № 0* всички в землището на с. Ж.. С приета техническа експертиза е установено, че последният имот № 0* е съседен на имот пл. № 725 и е ограден заедно с него като един имот и се владее от ответниците по иска В. В. и Г. В. Не се спори между страните, а това се установява и с писмени доказателства, че при образуване на ТКЗС наследодателят С не е внесъл в част от земеделски имот, която е била с площ от 1 дка и построената в нея жилищна сграда, тъй като този имот е признат за жилищен, като намиращ се до селищната част на селото и необходим за задоволяване жилищните нужди на собственика. След неговата смърт наследницата К. С. К. е продала този имот по реда на чл. 15 ЗСГ и за купувач е бил определен ответника В. Продаденият имот е индивидуализиран с местонахождение: м. “Г”, махала “Ч” и съседи: път и от три страни ТКЗС, както и с площ – 1000 кв. м. От представена скица копие от неодобрен кадастрален план се установява, че закупеният от ответника имот е бил заснет в проекта за кадастрален план от 1979 г. с пл. № 643 и по графични данни е имал площ от 1270 кв. м. и е бил извън регулацията на селото. В одобрения регулационен план от 1990 г. имотът е заснет отново с пл. № 6* издадената въз основа на този план скица е отразено, че този имот е идентичен със закупения по н. а. № 149 от 1978 г. и че по графични данни съдържа 1250 кв. м. През 2000 г. ответниците са се позовали на давностно владение за 270 кв. м. от имот пл. № 6* тази част, която не е била предмет на продажба през 1978 г., и по реда на обстоятелствената проверка е съставен н. а. № 90, т. ІІ от 02.06.2000 г. за собственост на по ½ ид. ч. от 270/1270 кв. м. от имота. С приета техническа експертиза е установено, че фактически владяният от тях имот, който са оградили с ограда от колове и мрежа, е с площ от 1532 кв. м. Закупеният от ответниците имот не е отразен в действащия кадастрален план. През 1992 г. е изработена карта на землището на с. Ж., по която се извършва възстановяване на собствеността. В тази карта заграденият имот е нанесен като имоти №№ 0* и 053735. Имот № 0* е възстановен на ищците, но се владее от ответниците и попада в площта, която са оградили. При така установените факти съдът е приел, че ищците не са доказали наследодателят им да е бил собственик на възстановения имот, тъй като не са установили правното основание, на което е придобил вещни права върху него. За неоснователно е намерил и позоваването на давностно владение, тъй като не са установили всички елементи от фактическия състав на този придобивен способ. С тези мотиви искът е отхвърлен като неоснователен. В нарушение на изискването за основаване на правните изводи на приетите за установените факти, съдът не е обсъдил това, че ответниците владеят имот с площ по-голяма от закупения от тях. При направено позоваване на придобивния способ давностно владение съдът не е изложил мотиви дали този способ е бил приложим по отношение на имот, който е извън регулацията на населеното място и внесен в ТКЗС, независимо от това, че кооперативното стопанство не е упражнявало правата си върху него чрез включването му в кооперативен блок. При неправилно прилагане на материалния закон съдът е намерил за основателно възражението на ответниците, че ищците не установяват наследодателя им да е собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Ответниците нямат правен интерес от този довод, тъй като те не заявяват свои права върху имота към този минал момент. Те са придобили права върху него след коопериране на земеделските имоти – през 1978 г. за площ от 1000 кв. м., а за площ от 270 кв. м. са се позовали на давностно владение. Решението е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон - основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. Неоснователно е позоваването ответниците по иска на оригинерния способ давностно владение, тъй като от приложното му поле са били изключени имотите, внесени в кооперативното стопанство, а такава е частта от имота, над закупените от тях 1000 кв. м. Неправилен е изводът на съда, че ищците не се легитимират като собственици на имота и на тази част, която е площта над 1270 кв. м. до 1532 кв. м. Тази площ е част от имот № 0* целият с площ от 500 кв. м. и възстановен на ищците. Тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия следва да се постанови решение по съществото на спора. Предявеният иск е основателен. Ищците се легитимират като собственици на имота на основание земеделска реституция. Ответниците не са придобили право на собственост върху 270 кв. м. от имота на основание давностно владение, тъй като този част е била внесена в кооперативното стопанство, а по отношение на тези земи давността не е намирала приложение по разпореждане на закона – чл. 86 ЗС в първоначална редакция във вр. с чл. 2 ЗС отм. Останалата част от имот имот № 0* представляваща разликата между 270 до 500 кв. м. ответниците също не са придобили по давност по изложените по-горе съображения. При този изход на спора ответниците по иска и по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото, които възлизат на 500.40 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 20.10.2008 г. по гр. д. № 1653/07 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН ********** и Г. Д. В., ЕГН **********, двамата от с. Ж., община П. да предадат на К. С. К., В. С. М. , В. Х. У., И. Х. И., Р. Х. И., Р. Д. Ц., С. Д. И. , Р. С. И., В. М. И., С. З. Б. и М. З. С., представлявани от адв. К от САК, гр. С., ул. “. № 45, ап. 1, собствения им недвижим имот № 0* в м. “Г” в землището на с. Ж., по плана за земеразделяне, при съседи: ивот № 0* ливада на насл. Н татарски, имот № 0* ливада на насл. Н, емат № 0* ливада на насл. Н татарски и имот № 0* др. селищни територии на кметство с. Ж., както и да им заплатят сумата 500.40 (петстотин и 0.40 лева) разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: