Р Е Ш Е Н И Е № 137 гр. София, 15 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 210 /2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационна жалба на адвокат Е. В., защитник на подсъдимия П. Г., против присъда № 28 от 06.12.2011 г. по внчхд №115/2011 г.по описа на Кюстендилския окръжен съд. В жалбата се сочи, че присъдата в частта й, с която П. Г. е признат за виновен, е „незаконосъобразна, неправилна и необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения”. Изтъква се, че събраните по делото доказателства не подкрепят безспорния извод за виновно извършено от жалбоподателя престъпление. С тези лаконични твърдения се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Частните тъжители и граждански ищци чрез техния повереник адвокат С. се противопоставят на жалбата. Прокурорът пледира атакуваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. Дупница с присъда № 78 от 15.11.2010 г. по нчхд№ 1724/2008 г. признал А. Х. Х. за виновен в извършването на престъпления по чл. 148, ал.1, т.2 във връзка с чл. 146, ал.1 от НК и при условията на чл.23, ал.1 от НК му наложил наказание глоба в размер на 3 500 лева, което увеличил на основание чл.24, ал.1 от НК с 1000 лева, като го оправдал по обвинението по чл. 20, ал.2 от НК. Подсъдимият А. Х. Х. бил осъден да заплати на гражданските ищци М. Т. П. и М. К. С. по 2000 лева, представляващи обезщетение за причинените им от санкционираните престъпления неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите такси. Със същата присъда подсъдимият П. Б. Г. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал.1, т.2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК във връзка с чл. 20, ал.2 и чл. 23, ал.1 от НК, а предявените срещу него граждански искове били отхвърлени. Окръжният съд в гр. Кюстендил с присъда № 28 от 06.12.2011 г. по внчхд №115/2011 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея · признал подсъдимия П. Б. Г. за виновен в това, че на 25.11.2008 г.в унизил честта и достойнството на М. С. и М. П., като обидата е разпространена чрез електронна медия – престъпление по чл.148, ал.1, т.2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и на основание чл. 305, ал.5 във вр. с чл. 289, ал.2, чл.24,ал.1, т.3 във връзка с чл. 81,ал.3 и чл. 80, ал.1, т.5/ДВ бр.26/68 г./ и чл. 2, ал.1 от НК не му наложил наказание. · осъдил П. Б. Г. да заплати на всеки от частните тъжители по 2000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на главницата. В тежест на подсъдимия били възложени и дължимите такси и сторените деловодни разноски. · прекратил наказателното производство против А. Х. Х. поради изтекла абсолютна давност В останалата атакувана част присъдата била потвърдена. Касационната жалба на защитника на подсъдимия П. Г. е процесуално допустима въпреки обратното становище, изразено във въззивната присъда. Според Кюстендилския окръжен съд подсъдимият не може да бъде санкциониран поради изтекла абсолютна давност, но ако би съществувала такава възможност, то би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, което поставя съдебния акт в категорията на неподлежащите на касационен контрол по силата на чл.346, т.2 пр.2 от НПК. Настоящият съдебен състав не споделя това разширително тълкуване на процесуална норма, която се отличава с пределна яснота и категоричност. Не подлежат на касационно обжалване само новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция , с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.Обсъжданият казус е различен. Въззивният съд не е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и не е наложил административна санкция, но се е произнесъл по неговата виновност. Ето защо по отношение на постановената въззивна присъда не действа „филтърът” на чл. 346, т.2 от НПК и тя е годен предмет на касационно обжалване. Макар да е допустима, жалбата на касатора е неоснователна. Трафаретното заявление, че събраните доказателства не подкрепят изводите на съда, не е подкрепено с доводи, които да разколебаят тълкуването му като оплакване за необоснованост. Ето защо то не подлежи на коментар в рамките на развиващата се процедура по глава двадесет и трета от НПК. В ограничения текст на касационната жалба се съзира твърдение за съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение, което, според касатора, не е формирало извод за виновността на подсъдимия Г. по безспорен и категоричен начин. Касационната проверка отхвърля тези упреци към атакувания съдебен акт. Въззивното производство протекло при спазване на всички правила на НПК, гарантиращи правото на защита на подсъдимия. Събраните доказателства са внимателно проверени и обективно анализирани. Няма признаци за едностранчивост или превратност при обсъждането на доказателствения материал. Фактическата обстановка по делото не се отличава със сложност и установяването й не е поставило доказателствени или логически затруднения пред съда. Установено е , че жалбоподателят, участвайки в телевизионно предаване, подкрепил изказаните към тъжителите квалификации „циркаджии и идиоти”. Това станало в диалог с останалите участници в емисията, развил се по начин, категорично обвързващ репликите на подсъдимия с обидните изрази. Така изяснените факти правилно са субсумирани под текста на чл. чл.148, ал.1, т.2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК като обида, разпространена чрез електронна медия, поради което следва да се отхвърли и твърдението за незаконосъобразност на въззивната присъда. Водим от горното и на основание чл.354 , ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 28 от 06.12.2011 г. по внчхд №115/2011 г.по описа на Кюстендилския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.