Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 01.03.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1243 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. А. А., чрез адвокат Е. А., против нова присъда № 17 от 29.09.2016 г. по в.н.о.х.д. № 350/ 2016 г. на Кюстендилски окръжен съд с искане за отмяна на присъдата, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на предявения граждански иск. Подсъдимият и неговият защитник навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Твърдят, че постановената осъдителна присъда е неправилна, защото не е съобразена с доказателствата по делото, а наложеното наказание е явно несправедливо като несъответно на обществената опасност на деянието и на дееца. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подновяват възраженията си, че в първоначалния си разпит пострадалият е заявил друго място на удара, а не медицински констатираната травма, както и че санкцията не е съобразена с тежестта на деянието и с личността на дееца. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, деянието за доказано, а фактическите и правни изводи – за верни. Предлага противоречиво определеното наказание да бъде намалено. Повереникът на частния обвинител Е. П. Б. – адвокат Д. Д. изразява становище за потвърждаване на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Присъденото обезщетение преценява за справедливо отмерено и в съгласие с правилата по чл. 52 от ЗЗД, а наказанието на подсъдимия – за справедливо наложено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 17 от 29.09.2016 г. по в.н.о.х.д. № 350/ 2016 г. Кюстендилският окръжен съд отменил изцяло оправдателна присъда № 62 от 09.06.2016 г., по н.о.х.д. № 902/ 2014 г., по описа на Районен съд гр. Дупница, и признал подсъдимия М. А. А. за виновен в това, че на 18.03.2012 г. в [населено място], причинил на Е. П. Б. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на втора дланна (метакарпална) кост на лявта ръка, довела до трайно затруднение на движението на левия горен крайник, поради което и на основание чл. 129 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец Е. П. Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на шест хиляди лева, заедно със законната лихва от 18.03.2012 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото, както и държавната такса върху уважения граждански иск. Касационна жалба на подсъдимия М. А. А. е основателна в частта за явната несправедливост на наказанието. Наведените от касатора доводи за нарушение за материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК са несъстоятелни. Въззивният съд правилно е приложил закона. Съобразно изложените в мотивите на въззивната присъда фактически констатации подсъдимият А. неколкократно е замахнал с автомобилен крик към групата от спорещи млади мъже. С първия замах към свид. Г. не нанесъл удар, с втория – улучил горната част на левия крак на свид. К., а с третия ударил вдигнатата в защита лява ръка на постр. Б., предпазвал така глава си. От удара с металния предмет пострадалият получил фрактура на втора метакарпална (дланна) кост с лека дислокация, което довело до трайно (за повече от два месеца) затруднение в движенията на левия горен крайник. Приетите за доказани факти по делото налагат верния правен извод, че подсъдимият А. е причинил средна телесна повреда на частния обвинител Б.. Деянието е извършено при пряк умисъл. Поведението на касатора правилно е квалифицирано за престъпление по чл. 129 от НК. С новата осъдителна присъда въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, какъвто довод неоснователно се поддържа в касационната жалба. Доводът е аргументиран и с твърдението, че в първите си показания пострадалият посочил различен механизъм на телесното увреждане, друго място на удара и съвсем друг автор на деянието от приетото в мотивите. Несъответствието между първоначалните и последващите показания на свид. Е. Б. е разгледано внимателно и задълбочено от въззивната инстанция. Съдът е изложил своите аргументи за кредитираните с доверие показания на свидетеля, който още на досъдебното производство е коригирал неправилно записаните в болнична обстановка негови първи показания по случая. След поправената грешка частният обвинител неизменно е поддържал по делото, че счупването е причинено от удар с металния автомобилен крик, целенасочено размахан от подсъдимия, а не от захвърлен по-рано от свид. Н. камък, който попаднал в друга област на същата лява длан. Свидетелят ясно е разграничил страданието от двата удара и несъразмерно по-високия интензитет на болката при счупването. Поведението на подсъдимия А. е разгледано при съпоставка на фактите, изложени от останалите свидетели разпитани по делото, които безпротиворечиво разкриват нанесения от подсъдимия удар с метален крик (освен приятелите на подсъдимия, които или не си спомнят за размахвания крик, или не са видели удара). Противоречието между първите и останалите показания на пострадалия Б. е изяснено по делото в подробен и прецизен доказателствен анализ, който по несъмнен и категоричен начин отхвърля версиите за друго авторство на деянието от инкриминираните действия на жалбоподателя М. А.. Окръжният съд правилно е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 129 от НК. Причинените с деянието неимуществени вреди правилно са оценени по справедливост на шест хиляди лева, заедно с лихвите на забава, поради което не са налице законовите основания за намаляване на обезщетението, нито за отхвърляне на уважения граждански иск, каквото неоснователно искане е залегнало в касационната жалба. С въззивната присъда е допусната явна несправедливост на наказанието, тъй като в мотивите не са изложени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Индивидуализацията на санкцията е извършена бегло, без да се съобрази тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца. За смекчаващи обстоятелства на стр. 11 от мотивите са посочени: четиригодишния период между деянието и присъдата и младата възраст на подсъдимия, а като отегчаващо – наличието на минали осъждания. Въззивният съд е пренебрегнал и други значими индивидуализиращи обстоятелства, като например: възникналия от по-рано инцидент, за който подсъд. А. няма принос; повикването му на помощ от други лица, формирали представите му за нуждата от физическа намеса и с това - ограничили възможностите му да се ориентира в обстановката, показателно за което е и незабавното му включване в конфликта още с пристигане на местопрестъплението. Тези обстоятелства налагат занижаване на определената в диспозитива на присъдата санкция на една година лишаване от свобода. С така подбрания размер на наказанието се постига необходимия унисон с мотивите на въззивния съдебен акт и се преодолява допуснатото от окръжния съд досадно противоречие с диспозитива на новата присъда. В останалата част обжалвания съдебен акт подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 17 от 29.09.2016 г., по в.н.о.х.д. № 350/ 2016 г. на Кюстендилски окръжен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия М. А. А. наказание на една година лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата ѝ част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.