Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е


№ 80


гр. София, 14.04.2015 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 5732 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.307 от ГПК във връзка с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК.
Образувано е по молба на М. К. К. за отмяна на влязло в сила решение № 812 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 688 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 5295 от 25.11.2013 г. по гр. д. № 4027 по описа за 2013 г. на Варненския районен съд за осъждане на молителката да заплати на Н. П. С. 1620 лв. наемни вноски за периода от 1.06.2012 г. до 28.02.2013 г. Молителката излага, че за насроченото за 14 май 2013 г. публично съдебно заседание тя е била болна, поради което подала молба за отлагане. Два дни преди това тя е прекратила пълномощията на адвоката си Г. Т. и съдът в нарушение на чл.142, ал.2 от ГПК не е отложил делото, а е постановил решение по съществото на спора. В уточнителна молба от 3.9.2014 г. молителката вече твърди, че въобще не е упълномощавала адвокат Г. Т. за второинстанционното производство. Моли настоящата инстанция да отмени решението на Варненския окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК.
Ответницата по молбата Н. П. С. я оспорва и желае тя да бъде оставена без уважение.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното:
Молителката М. К. е подала въззивна жалба срещу осъдителното първоинстанционно решение, в която като съдебен адресат е посочена адвокат Г. Т., упълномощена да я представлява пред първата инстанция. На този адрес тя е била призована на 14.04.2014 г. чрез адвокат Г. Т. за публичното съдебно заседание пред въззивния съд, което е следвало да се проведе на 14.05.2014 г. С молба от 9.05.2014 г. молителката е уведомила въззивния съд, че прекратява действието на упълномощаването на адвокат Г. Т. и е заявила, че ще ангажира друг адвокат. Вместо да осъществи намерението си да упълномощи друг съдебен защитник, с молба от 13.05.2014 г. молителката е посочила, че внезапно е заболяла, поради което е поискала отлагане на делото. Към молбата си тя е представила етапна епикриза, според която си е навехнала глезена и не може да се яви пред съда. Въззивният съд е отказал да удовлетвори молбата и, дал е ход на делото по същество и е потвърдил първоинстанционното решение. Съдът е дал срок на молителката да представи писмени бележки, спазил е този срок при постановяване на решението си, но молителката не се е възползвала от предоставената и възможност.
При тази фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че не е доказано твърдяното от молителката основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение по чл.303, ал.1, т.5, последен фактически състав. Молителката е била редовно призована за публичното съдебно заседание на 14 май 2014 г. чрез посочения от нея съдебен адресат. Когато на 9 май 2014 г. тя е оттеглила упълномощаването на адвокат Г. Т., молителката е имала достатъчно време до датата на съдебното заседание да осъществи заявеното пред съда намерение да упълномощи друг адвокат. Затова внезапното и заболяване е възпрепятствало само възможността да се яви лично, но не и да упълномощи повереник, който да се яви вместо нея в публичното съдебно заседание. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК изисква от съда да отложи делото само когато невъзможността за явяване се отнася както лично до страната, така и до нейния повереник. Следователно, отказвайки да отложи делото, съдът не е допуснал нарушение на тази разпоредба, поради което няма основание за отмяна на решението по т.5 на чл.303, ал.1 от ГПК. Налице е недобре организирана защита от страна на молителката, а не основание за отмяна/решение № 57 от 27.03.2014 г. по т. д. № 27/2013 г. на І ТО на ВКС/.
В случая следва да се вземе предвид също на какъв етап се е намирало производството по делото. Въззивният съд вече е отказал на молителката да събере поисканите от нея свидетелски показания и нови доказателства не е предстояло да бъдат събирани. Повдигнатият от молителката въпрос дали отказът на въззивния съд да разпита свидетели е законосъобразен не може да се обсъжда, тъй като не е предмет на настоящото производство. Следователно личното явяване на молителката или на нейния повереник би дало възможност само на участие в устните състезания. Съгласно чл.149, ал.3 от ГПК устните пледоарии могат да бъдат заменени от писмени защити. Въззивният съд е дал на молителката подходящ срок да представи писмена защита, с което пълноценно е заместил процесуалното и право на участие в устните прения.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение трябва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. К. К. за отмяна на влязло в сила решение № 812 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 688 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: