РЕШЕНИЕ № 130 София, 19.07.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №4258/2016 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба.,вх.№21059/25.7.2016 г. подадена от адв. Г. З. – процесуален представител на ищците Ж. Н. Ж. и С. Я. Ж., и двамата от [населено място], област В., против въззивно решение №827/21.6.2016 г. по гр.д.№416/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., III състав, с което е отменено решение № 310/02.12.2015 г. по гр.д.№ 1003/2014 г. на Провадийския районен съд и са отхвърлени предявените от Ж. Н. Ж. и С. Я. Ж., и двамата от [населено място], област В., против И. Н. Й. от [населено място], област В., субективно съединени искове с правно основание чл.143, ал.ц1 ЗЗД, за заплащане на всеки от ищците, съобразно дела им в наследството по 1/2 ид.ч. от сумата 10128,80 лева, представляваща погасени вноски от потребителски кредит, с длъжник И. Й., които наследодателят на ищците, в качеството му на поръчител е изплатил на кредитора – [фирма], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 2691,59 лева, считано от датата на всяка удържана вноска до 19.12.2014 г. Въззивната инстанция е приела, че по делото не се спори, че между ответника по исковата молба и [фирма] е бил сключен процесния договор, по който наследодателят на ищците е отговарял солидарно с главния длъжник в качеството си на поръчител. Прието е също така, че по отношение на наведените от ответната страна правопогасяващи възражения: твърденията за заплащане на дължимата сума приживе на наследодателя на ищците от страна на ответника, съдът не е обсъдил допустимостта на свидетелските показания в контекста на приложимостта на нормата на чл.165 ал.1 ГПК, предвид наведеното в отговора на ответника твърдение, че разписките за направените плащания не се съхраняват у него, а са в дома на бившата му съпруга , която ги е унищожила. С оглед допуснатите от въззивната инстанция гласни доказателства съдът е установил, че бившата съпруга не е допускала в къщи ответника, поради което е направен извод , че оригиналите на тези разписки са останали при нея, поради което не се налага изключването им от доказателствата по делото. Същите са заверени за вярност с оригинала. Предвид допуснатата съдебно-графологична експертиза, , неоспорена от страните съдът е стигнал до извод, че подписите положени под разписка от дата 19.08.2012 г. и разписка от дата 22.08.2012 г. са изпълнени от лицето Н. Ж. Н., като вещото лице категорично заявява, че е възможно да се изследва подписа от копие на документ. Прието е също така, че когато експертизата касае почерка е по преценка на експерта дали качеството на подписа позволява почерково изследване, като в случая обектите са два и е констатирана устойчивост в писмено двигателния навик, което е основно свойство на почерка, и са констатирани съществени съвпадения в общите графически признаци и в частните, които като количество и качество са достатъчни за направения извод. Варненският окръжен съд е приел, че съгласно чл.146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението встъпва в правата на удовлетвореният кредитор срещу длъжника, като може да се ползва и от обезпеченията на главното задължение. Заплатилият дълга поръчител може да оспори увреждащото го действие при същите условия, при които е могъл и увредения (вече удовлетворен) кредитор, в чиито права встъпва и тогава той ще се счита кредитор от възникването на главния дълг (а не от момента на първото извършено от него плащане), тъй като упражнява от свое име чуждо право. Вземането на поръчителя против прекия длъжник за сумата, изплатена срещу задължението на последния, възниква в момента на извършеното изплащане от поръчителя. Освен това съдът е стигнал и до извод, че наследодателят на ищците е погасил задължението на ответника и като изпълнил задължението поръчител встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника И. Н. Й., като в тежест на същия е да докаже възражението си, че е извършил плащане и не дължи исковата сума на поръчителя . Именно в тази насока пред въззивната инстанция са събрани доказателства за извършено от страна на ответника по исковата молба плащане. Предвид събраните писмени и гласни доказателства е прието за установено, че И. Н. Й. е заплатил на наследодателя на ищците сумата от 14800 лева , с което претенцията за заплащане на процесните суми се явява неоснователна , поради което решението на Провадийския районен съд е неправилно и следва да се отмени, като вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен. С определение №202/27.02.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №827/21.6.2016 г. по гр.д.№416/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., III състав, по въпроса: „Следва ли съдът при представяне на копия от писмени доказателства, при поискване от другата страна, да задължи страната да представи оригиналите на документите в определен срок и при неизпълнение да изключи от доказателствения материал по делото при изрично искане на страната по делото, за представяне на оригинал на писмен документ, на основание чл.183 ГПК, и с какъв акт на съда се изключват писмените доказателства ?“ Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: По поставения въпрос е налице практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №362/15.7.2010 г. по гр.д.№536/2010 г. по описа на ВКС, II г.о., с което е прието, че „Разпоредбата на чл.183 от ГПК допуска представянето на писмено доказателство, в заверено от страната, която го представя копие. При поискване от участваща в процеса страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Когато документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при поискване от противната страна, с оглед процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на чл.183 от ГПК е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл.183 от ГПК. При всички случаи, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл.183 от ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. При липса, на първо място на изрично искане за представяне на оригинал на документ и на следващо място на определение на съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения материал по делото, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, съдът е длъжен да прецени представените доказателства при преценка на установените обстоятелства.“ В посочения смисъл е и решение №766/03.02.2011 г. по гр.д.№1590/2009 г. по описа на ВКС, I г.о. По съществото на касационната жалба. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че правните изводи на въззивната инстанция се базират изцяло върху обясненията на ответника по исковата молба и процесуалния й представител. Сочи се, че след като с определението си от 01.3.2016 г. окръжният съд не е допуснал поисканите от въззивника доказателства, на 28.3.2016 г., ден преди откритото съдебно заседание, въззивникът е депозирал в деловодството на съда молба, с приложени към него копия на два броя разписки за получени парични суми. Твърди се, че тези копия са изготвени и представени във въззивното производство, единствено и само с цел доказване на наведеното пред първата инстанция противопогасяващо възражение, а именно заплащането на дължимата сума приживе на наследодателя на ищците, след постановяване на решението в районния съд. Изтъква се че е зачетено от въззивния съд възражението за настъпила процесуална преклузия за предоставяне на тези писмени доказателства, както и, че не е съобразено искането за представяне на оригиналите на копията. Освен това касационните жалбоподатели навеждат довод, че при наличие на доказателства за напускане на семейното жилище, в което се твърди, че са били документите, пред 2010-2011 г., самите документи сочат, че са съставени по-късно, а именно на 19 и 22.8.2012 г. Въз основа на това се сочи, че при постановяване на решението си съдът е нарушил разпоредбата на чл.183 ГПК, за изключване. Акцентира се и на противоречие в поведението на ответника по исковата молба и процесуалния му представител в съдебно заседание на 03.5.2016 г., като ответникът е заявил, че оригиналите на разписките са останали у наследодателят на ищците, а процесуалният му представител, че разписките са се намирали в семейното му жилище, което е напуснал през 2010-2011 г. Освен това се сочи и нарушение от страна на въззивния съд по смисъла на чл.164, ал.1, т.3 ГПК., като не е налице произнасяне от страна на окръжния съд по направено искане от страна на ищците, визиращо прилагането на посочените по-горе правни норми. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенциите. За проведеното на 15 май 2017 г. съдебно закседание са постъпили писмени защити от процесуалните представители на страните. Всяка от страните претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК, писмените защити на страните и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Варненския окръжен съд е неправилно. С оглед отговора на поставения въпрос въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая се касае за частен документ. Ответникът по исковата молба нито е представил оригинала на писмените доказателства, нито официално заверен препис от тях. Освен това в нарушение на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК са кредитирани свидетелски показания за суми над 5000 лева, изрично изключени от процесуалния закон. Изложеното налага изключване на представените пред въззивната инстанция писмени документи, както и игнориране на депозираните свидетелски показания. Изложеното налага решаване на спора по същество без представените пред въззивната инстанция документи и като не бъдат взети предвид ангажираните пред окръжния съд свидетелски показания. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че наследодателят на ищците е отговаря солидарно с ответника - длъжник по банков кредит, в качеството на поръчител, което легитимира ищците като ищци в настоящия процес. Съгласно правната норма на чл.143, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението по договор между длъжника и кредитора може да претендира от първия главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения за предявената срещу него претенция. От събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищците е заплатил дължимите по договора за кредит суми на банката. Този факт се установява от назначената и изслушана пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза. Изложеното налага пълна отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. С оглед изхода от спора ответникът по касационната жалба следва да заплати на касационните жалбоподатели направените по делото разноски, които за всеки от тях са по 1345,80 лена, сторени пред първата инстанция. По делото липсват доказателства за извършени разноски пред въззивния и касационния съд. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 предложение последно от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №827/21.6.2016 г. по гр.д.№416/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. Н. Й., ЕГН – [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община], област В., [улица], да заплати на Ж. Н. Ж., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],, област В., сумата от 5064,40 лева (пет хиляди шестдесет и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща погасени вноски по потребителски кредит с длъжник ответника по делото, които наследодателят на ищците, в качеството му на поръчител изплатил на кредитора - [фирма], ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1345,80 лева (хиляда триста четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки) мораторна лихва върху присъдената главница, считано от датата на всяка удържана вноска до 19.12.2014 г., на основание чл.143, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. ОСЪЖДА И. Н. Й., ЕГН – [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община], област В., [улица], да заплати на С. Я. Ж., ЕГН [ЕГН], от [населено място], област В., сумата от 5064,40 лева (пет хиляди шестдесет и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща погасени вноски по потребителски кредит с длъжник ответника по делото, които наследодателят на ищците, в качеството му на поръчител изплатил на кредитора - [фирма], ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1345,80 лева (хиляда триста четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки) мораторна лихва върху присъдената главница, считано от датата на всяка удържана вноска до 19.12.2014 г., на основание чл.143, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: