Р Е Ш Е Н И Е

№ 105

гр.София, 13.06.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2944 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. И. против решение № 260083 от 14.6.2021 г., постановено по гр. д. № 77 по описа за 2021 г. на Варненския апелативен съд в частите, с които е отменено решение № 260702 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 482 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че договор от 13.12.2019 г., оформен с нотариален акт № ....., т. II, рег. № ........, дело № ............ г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на Нотариалната камара, е недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД като сключен без представителна власт, постановено е друго решение, с което този иск е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за нищожност на този договор поради противоречие с добрите нрави. Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени.
Ответницата по касационната жалба И. Т. В. оспорва жалбата и моли решението на Варненския апелативен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Варненския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена 30 509,10 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №85 от 8.2.2022 г. по настоящото дело. В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане поради липса на представителна власт, основан на обстоятелствата, че поставянето на отпечатък от десен палец вместо подпис под пълномощното и липсата на отбелязване в него, че нотариалното удостоверяване е извършено извън кантората на нотариуса, е подложено на касационен контрол поради вероятност за неговата недопустимост. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави въззивното решение е допуснато по въпроса дали исковете за нищожност поради противоречие с добрите нрави и за нищожност поради липса на съгласие имат една и съща правна квалификация, или се различават. Отговорът на поставения въпрос следва от ясните разпоредби на чл.26 от ЗЗД. Основанието за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави се съдържа в третия фактически състав на първата алинея на чл.26 от ЗЗД, а за нищожност поради липса на съгласие-във втория фактически състав на ал. втора на чл.26 от ЗЗД. Първото основание се характеризира в теорията като противоречие с неписаните и съществуващи като общи принципи морални норми, а второто-като отсъствие на правно валидна воля и съгласие.
При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
В. Е. Г. е посочил в исковата молба, че е син на починалия в пет часа сутринта на 14.12.2019 г. М. Д. И.. Няколко часа преди неговата смърт, на 13.12.2019 г. е подписан договор, оформен с нотариален акт № .........., т. II, рег. № .........., дело № .............. г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на Нотариалната камара, по силата на който М. Д. И. прехвърля на своята племенница И. В. недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът е сключен вероятно в късния следобед на 13.12.2019 г. , вписан е на 16.12.2019 г. и е извършен въз основа на пълномощно с рег.№9039/13.12.2019 г. Ищецът е изтъкнал, че баща му е изписан от болница на 13.12.2019 г. след прекаран мозъчен инсулт и не е бил способен да разбира свойството и значението на сделката и да ръководи действията си. Предявил е иск срещу приобретателката за нищожност на договора поради липса на основание, тъй като страните са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя/чл.26, ал.2, изречение първо, предложение четвърто от ЗЗД/, иск за нищожност поради накърняване на добрите нрави, понеже не е морално най-близките хора да се възползват от състоянието на прехвърлителя, за да прехвърлят на себе си имотите му няколко часа преди смъртта му/чл.26, ал.1, изречение първо предложение трето от ЗЗД/, за нищожност поради липса на съгласие/чл.26, ал.2, изречение първо, предложение второ от ЗЗД/, за унищожаемост на упълномощителната сделка поради неспособност на упълномощителя да ръководи действията си/чл.31 от ЗЗД/ и за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение/чл.87, ал.3 от ЗЗД/. В пледоарията си в хода на делото по същество пълномощникът на ищеца е добавил, че договорът е нищожен, тъй като е опорочена формата на упълномощаване-упълномощителят е поставил палеца си, въпреки че може да се подписва, а в пълномощното липсва отбелязване, че е извършено извън кантората на нотариуса. Застъпил е становището, че съдът следва да се произнесе и служебно по тези пороци, понеже касаят формата на сделката.
Варненският окръжен съд е приел, че правната квалификация на твърденията за нееквивалентност и възползване е липса на съгласие. Въпросът за липса на еквивалентност може да се постави само за комутативни договори, но не и за договора за издръжка и гледане. Счел за недоказано знанието на ответницата за предстоящата смърт на прехвърлителя, както и че прехвърлителят е очевидно неспособен. Затова е отхвърлил исковете за нищожност на договора на основан на твърдение, че упълномощителят е бил очевидно неспособен, евентуално за прогласяване нищожността на договора поради нееквивалентност на престациите, за нищожност поради липса на основание поради знанието за предстоящата смърт на прехвърлителя, както и за унищожаване на пълномощното. Според съда обаче пропускът да се посочи, че заверката на подписа под пълномощното е извършена извън кантората, опорочава удостоверяването на подписа и води до нищожност на договора поради липса на представителна власт. Ето защо Варненският окръжен съд е прогласил нищожността на сделката на това основание.
Въз основа на приети пред въззивната инстанция доказателства Варненският апелативен съд е констатирал, че има отбелязване за обстоятелството къде е извършена нотариалната заверка на подписа, а поставянето на отпечатък от десния палец е засвидетелствало волеизявлението в нужната форма. Ето защо е отменил първоинстанционното решение за прогласяване нищожността на договора поради липса на представителна власт и е отхвърлил този иск.
В пледоарията си пред първоинстанционния съд пълномощникът на ищеца е посочил нови факти, водещи според него до нищожност на упълномощаването поради липса на форма- упълномощителят е поставил палеца си, въпреки че може да се подписва, а в пълномощното липсва отбелязване, че е извършено извън кантората на нотариуса. Тези факти са нови основания за нищожност на сделката, които не са посочени в исковата молба. Затова те могат да бъдат въведени като предмет на спора само посредством допуснато изменение на иска до края на първото по делото заседание съгласно чл.214, ал.1, изречение първо от ГПК. След като срокът не е спазен и първоинстанционният съд не е допуснал такова изменение в обстоятелствената част на предявените искове, тези основания са останали извън предмета на спора и произнасянето по тях е недопустимо поради липса на валидно формулирано искане до съда. В случая не се прилага разрешението, дадено в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Според това тълкувателно решение съдът в някои случаи може да следи служебно за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор. Това разрешение се отнася обаче само за нищожност на сделка, от която ищецът черпи правата си, които са предмет на спора. Тогава съдът може и служебно, без да има възражение от ответната страна, да констатира порока на сделката, който следва пряко от нейното съдържание и форма. Противоречи на диспозитивното начало обаче съдът да прогласи нищожност на сделката на друго невъведено от ищеца фактическо основание. Например, при заведен от ответницата И. В. ревандикационен иск за апартамента срещу Д. И., когато правото и на собственост се основава на договора за издръжка и гледане, съдът би могъл служебно да констатира порока във формата на упълномощаване за сключване на този договор, ако се установява от доказателствата по делото. По предявените от касатора срещу И. В. искове за нищожност обаче съдът не може да се произнесе на нередовно въведено основание.
Ето защо решението на Варненския апелативен съд в частта, с която отменено решение № 260702 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 482 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че договор от 13.12.2019 г., оформен с нотариален акт № ....., т. II, рег. № ......, дело № ....... г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на Нотариалната камара, е недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД като сключен без представителна власт и е постановено друго решение за отхвърляне на този иск, основан на обстоятелствата, че упълномощителят е поставил палеца си, въпреки че може да се подписва, а в пълномощното липсва отбелязване, че е извършено извън кантората на нотариуса, трябва да бъде обезсилено. Първоинстанционното решение в отменената част също подлежи на обезсилване.
От съдържанието на исковата молба е видно, че касаторът е предявил иск за прогласяване нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави. Посочил е, че не е морално най-близките хора на даден човек, каквито са неговите сестра и племенница, да се възползват от състоянието на прехвърлителя и да направят всичко възможно, за да придобият имотите няколко часа преди смъртта му. Изрично е заявил, че макар договорът да е алеаторен, тоест-не може да се претендира за еквивалентност на престациите, приобретателката е съзнавала, че няма да изпълни нищо, което противоречи на добрите нрави. Въпреки това първоинстанционният съд е разгледал този иск като основан единствено на твърдение за липса на еквивалентност на престациите. От своя страна въззивният съд изобщо не се е произнесъл в мотивите си дали престациите са били еквивалентни, дали тяхната евентуална неравностойност може да доведе до нищожност поради противоречие с добрите нрави и дали това е единственото обстоятелство, на което ищецът се е позовал, претендирайки да се прогласи тази нищожност. В диспозитива обаче въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за нищожност на договора, основано на твърдение, че престациите не са равностойни, като е посочил за правно основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД. Следователно въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави, приравнявайки го на иск за нищожност поради липса на съгласие. Това разрешение на Варненския апелативен съд противоречи на дадения отговор на втория въпрос. Тъй като липсват съображения за отхвърляне на иска за нищожност на сделката поради противоречието и с добрите нрави, не може да се приеме, че порокът на въззивното решение в случая се дължи на явна фактическа грешка. Ето защо в тази част решението на въззивния съд трябва да бъде отменено и спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция. За да се произнесе по това основание за нищожност, съдът взе предвид неговите особености, очертани в практиката на ВКС. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се извършва от съда за всеки конкретен случай/решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV ГО/. Най-често в практиката на ВКС такава нищожност се прогласява поради значителна нееквивалентност на престациите, но с това не се изчерпват случаите на противоречие на сделките с добрите нрави. Съдът е длъжен да вземе предвид твърденията на страните и да анализира установените по делото факти в тяхната съвкупност и хронологична последователност. Отделно взетите действия и бездействия на страните могат сами по себе си да не са осъдителни от морална гледна точка, но в съчетание да сочат наличие на неетично поведение при сключване на договора, както е видно в случая. Прехвърлителят М. Д. И. е бил на 72 години и с множество хронични заболявания. След посещение при личния си лекар, който е констатирал лошото му здравословно състояние, на 5.11.2019 г. той е постъпил в МБАЛ „Света М.“ АД с диагноза за прекаран исхемичен мозъчен инсулт. На следващия ден в болницата е било нотариално заверено негово пълномощно в полза на ответницата, с което тя е била овластена да се разпорежда с цялото му имущество. На 13.11.2019 г. в 13 часа следобед М. Д. И. е бил изписан от болницата и отведен у дома си. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р./свидетел и на нотариалната заверка на пълномощното от 13.11.2019 г./ и П. относно доброто здравословно състояние на прехвърлителя в този момент/следобед на 13.11.2019 г./. Свидетелят П. всъщност признава в показанията си, че М. И. имал изкривяване на лицето, не произнасял ясно думите и имал проблеми с подвижността. Обективното медицинско заключение, както и обстоятелството, че ръцете на прехвърлителя са треперели, което е наложило вместо да се подпише, да постави отпечатък от палец, водят до противоположен извод, който се потвърждава от показанията на свидетеля А.. Според този свидетел М. И. бил на легло, бил е отслабнал, лицето му било изкривено и нямал нищо общо с човека, който бил едно време. Всъщност прехвърлителят е бил много тежко болен човек според изявлението на вещото лице В. в публичното съдебно заседание на 2.10.2020 г. През този период, непосредствено след изписването от болница, в ранния следобед на 13.11.2019 г. до края на работното време, у дома му го е посетил нотариусът, който е заверил пълномощното, под което прехвърлителят е поставил палец вместо подпис заради треперенето на ръцете. Въз основа на пълномощното е бил подписан на същата дата договорът за издръжка и гледане. Съгласно комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза сделката е сключена от М. И. в период на влошено общо здравословно състояние и нарушено ежедневно функциониране, затруднения да се справя с ежедневните дейности, да се придвижва и да се самообслужва до степен да не може пълноценно да се грижи сам за себе си. Това го е поставило в зависима роля, която би могла да повлияе върху неговата критичност, преценка и вземане на решения. Няколко часа след сключване на договора за издръжка и гледане-в 5 часа на 14.11.2019 г. прехвърлителят е починал от дихателна и сърдечна недостатъчност. Така описаните действия на ответницата непосредствено преди и по време на сключване на договора за издръжка и гледане влизат в противоречие с добрите нрави, като се изхожда от твърдението и, че между нея и прехвърлителя са съществували отношения, подобни на тези между баща и дъщеря. Такъв вид изключително близки отношения предполагат, че непосредствено след изписването от болница ответницата би следвало да полага засилени грижи за здравето на прехвърлителя и поне да му осигури спокойствие и почивка. Вместо това тя е извикала у дома му в петък следобед нотариус, с цел да сключи договора за издръжка и гледане в момент, когато прехвърлителят е бил зависим, уязвим и с понижена критичност. В резултат от тези действия ответницата е придобила собственост върху недвижим имот, без изобщо срещу това да полага грижи или да дава издръжка. Макар договорът да е алеаторен, този резултат, както и действията, с които е постигнат, са напълно неприемливи от морална гледна точка. Ето защо първоинстанционното и въззивното решение, с които искът за прогласяване на нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави е бил отхвърлен, трябва да бъдат отменени. Вместо това трябва да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че този договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
При този изход на спора ответницата дължи на касатора 9165,70 лв. разноски по делото
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 260083 от 14.6.2021 г., постановено по гр. д. № 77 по описа за 2021 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 260702 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 482 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че договор от 13.12.2019 г., оформен с нотариален акт № ...., т. II, рег. № ...., дело № ....... г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на Нотариалната камара, е недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД като сключен без представителна власт, основан на обстоятелствата, че поставянето на отпечатък от десен палец вместо подпис под пълномощното и липсата на отбелязване в него, че нотариалното удостоверяване е извършено извън кантората на нотариуса, като е постановено друго решение за отхвърляне на този иск.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260702 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 482 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че договор от 13.12.2019 г., оформен с нотариален акт № ......, т. II, рег. № ......., дело № ............ г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на Нотариалната камара, е недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД като сключен без представителна власт, основан на обстоятелствата, че поставянето на отпечатък от десен палец вместо подпис под пълномощното и липсата на отбелязване в него, че нотариалното удостоверяване е извършено извън кантората на нотариуса.
ОТМЕНЯ решение № 260083 от 14.6.2021 г., постановено по гр. д. № 77 по описа за 2021 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260702 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 482 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от Д. М. И. против И. Т. В. иск за прогласяване нищожността на договор за издръжка и гледане поради противоречие с добрите нрави, сключен на 13.12.2019 г. с нотариален акт № ......., т. II, рег. № ........., дело №......... г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК., както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. М. И. против И. Т. В. иск, че договорът за издръжка и гледане, сключен на 13.12.2019 г. с нотариален акт № .........., т. II, рег. № ........., дело № ........... г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК, по силата на който М. Д. И. прехвърля на И. Т. В. самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта .................... по кадастралната карта и кадастралните регистри на район Приморски в [населено място], одобрени със заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], район „Младост“,[жк], [жилищен адрес] вх......, ет........, представляващ апартамент № 76, срещу задължението на И. Т. В. да поеме гледането и издръжката на М. Д. И., е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА И. Т. В.-ЕГН: [ЕГН], да заплати на Д. М. И.-ЕГН: [ЕГН], сумата 9165,70/девет хиляди сто шестдесет и пет лева и седемдесет ст./ лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: