Р Е Ш Е Н И Е № 404 София, 8 октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА....................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........П. МАРИНОВА.............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1245/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника и на подсъдимата А. И. А. срещу въззивно решение № 174, постановено на 21.05.2012 г. от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 356/2012 г. , с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото, като наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода”е било намалена от седем на шест години.. С първоинстанционна присъда № 70, постановена от Софийски градски съд на 13.03.2012 г. по НОХД № 4054/2011 г., подс. А. e била призната за виновна за това, че на 15.10.2008 г. в [населено място], е отнела чужди движими вещи на обща стойност 3384,47 лв., от владението на И. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като го привела в безсъзнание и грабежът представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б от НК е било осъдена на седем години лишаване от свобода. Касационната жалба на защитника на подсъдимата релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, реализиран с отказа на първоинстанционния съд да проведе съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимата, както и такъв по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК – явна несправедливост на наказанието, тъй като размерът не бил съобразен със здравословното състояние на подсъдимата и с демонстрираното съжаление от нея. Иска се отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд за провеждане на съкратено съдебно следствие. В саморъчната жалба на подс. А. се сочи наличието на същите касационни основания, като съществените нарушения на процесуалните правила се свеждат до твърдения за нарушено право на защита на подсъдимата с оглед на това, че не е била проведена очна ставка между нея и пострадалия, че не е могла да участва лично в неговия разпит, както и че е било извършено разпознаване по снимки. С оглед на това се твърди, че обстоятелствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно, че не е разкрита обективната истина, а производството е било водено едностранно. Касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК се аргументира с неправилна оценка на доказателствата за нейните предходни осъждания, надценяване на отегчаващите отговорността й обстоятелства и подценяване на смекчаващите. Иска се отмяна на постановените съдебни актове, без да се сочи каква да е съдбата на наказателното производство, или алтернативно-намаляване на наказанието. Пред касационната инстанция защитата на подс. А. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения и направени искания. Подсъдимата поддържа жалбата си и моли за намаляване на наказанието. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като не са били налице основания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК предвид на това, че подсъдимата не е направила признание на фактите по делото. Счита, че наложеното наказание не се явява явно несправедливо предвид предходните многобройни осъждания на А.. Предлага на съда въззивното решение да бъде потвърдено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбите на подсъдимата и на нейния защитник са неоснователни. Касационната инстанция не намира да е допуснато каквото и да е нарушение на процесуалноправни разпоредби, водещо до констатация за наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Отказът на първоинстанционния съд да допусне провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК е обосноват както с нормите на процесуалния закон, така и със задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 1/2009 г. по тълк. дело №1/2008 г. По същество подсъдимата с молба от 24.01.2012 г. е поискала делото да бъде „гледано по съкратеното производство, а да не бъде отлагано повече” /л.166 от първоинстанционното дело/. Тази молба е депозирана по делото след като е даден ход на съдебното следствие в съдебно заседание на 19.01.2012г., в което в присъствие на защитник са били разяснени правата на подсъдимата и нито тя, нито защитникът й са направили искания за провеждане на съкратено съдебно следствие в която и да е от двете хипотези. Направеното с молбата от 24.01.2012 г. искане за това при вече започнато съдебно следствие по общия ред е закъсняло, тъй като е пропуснат стадият, до който би могло да се направи такова искане- даване ход на съдебното следствие при първоинстанционното производство. Противното би обезсмислило приложението на тази диференцирана процедура с цел спестяване на време и процесуални усилия на страните в доказателствения процес, а би довело и до злоупотреба с права, доколкото с оглед започналото събиране на доказателства подсъдимото лице би могло да избира процесуално изгодно за него поведение. В този смисъл отказът на съда да допусне провеждане на съкратено съдебно следствие при вече започнало такова по общия ред е бил напълно процесуалноиздържан с оглед указанията, дадени в ТР № 1/2009 г.на ОСНК на ВКС. Направените частични признания на подс. А. биха могли да бъдат преценявани от съдилищата като смекчаващо отговорността й обстоятелство, но те правилно са били оценени като недаващи възможност за провеждане на съкратено съдебно следствие. Последното изисква признание изцяло на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, което в конкретния случай е изисквало подс. А. да не оспорва начина на осъществяването му – чрез привеждане на пострадалия М. в безсъзнание, както и размера на предмета на престъплението. В обясненията си /л.188/, дадени след депозиране на молбата за провеждане на съкратено съдебно следствие, А. изрично е заявила, че „не се признава за виновна в извършения грабеж”, което правилно е дало основание на първостепенния съд да приеме, че тя не признава фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което не са били налице предпоставките за допускане на диференцирана процедура по чл. 371 т.2 от НПК. Не се констатира наличие и на друго процесуално нарушение, твърдяно от подсъдимата – нарушение на правилата за извършено разпознаване. Въззивният съд не е имал причина за изключи от доказателствената съвкупност протокола за разпознаване на лице по снимки, приложен на л. 17 от дос. производство. Той удостоверява извършването на процесуално-следственото действие „разпознаване”, което е проведено съобразно изискуемите за това правила на НПК – чл. 169-171, поради което липсват основания да се приеме, че този протокол не може да бъде годно доказателствено средство. Налице са критериите на чл. 131 от НПК, поради което правилно протоколът е ценен като доказателствено средство в подкрепа на обвинението. Доводът за това, че са нарушени правата на подсъдимата да участва в извършването на това следствено действие, тъй като разпознаването е извършено по снимки, а не чрез съпоставянето на лица, не може да бъде споделен с доказателства, изводими от приложените по делото материали. От приложените на л. 64, л.75, л.80-83, л.85 и л. 87 от ДП докладни записки и отрязъци от призовки за А. е видно, че тя е била призовавана за извършване на действия по разследването с нейно участие. Тя не е била намерена на известните адреси, проведено е местно издирване и е била обявена за общодържавно издирване. Налице са били данни от родствениците й, че е заминала за чужбина, без за нея да е имало известен адрес. При невъзможност за намирането и призоваването на А. за лично явяване пред органа по разследването последният с основание е предприел действие по установяване на личността на извършителя на деянието спрямо пострадалия чрез провеждане на разпознаване по снимки. Такова е било изцяло допустимо съобразно чл. 171 ал.4 от НПК, тъй като „не е било възможно да се покаже самото лице”. Съобразени са изискванията на ал.2 на законовия текст, тъй като от приложения албум със снимки е безспорно видно, че снимката на А. е била представена за разпознаване с още пет снимки на сходни с нея по външност лица, предвид описанието, което пострадалият М. е дал преди това /л.6 и л.15-16/ на извършителя. Все по същите причини не е основателно и възражението на подсъдимата относно неосигурената й възможност да участва лично и непосредствено в разпита на пострадалия, както и да бъде проведена очна ставка между тях. Невъзможността да бъде осигурено личното явяване на пострадалия И. М. – турски гражданин от български произход, който от години живее и работи в Турция, а естеството на професията му – шофьор на автомобил за международен превоз, предполага преимуществено пътуване и пребиваване в различни държави, не е пречка за направата на изводи в подкрепа на обвинението, изводими от приобщените му показания, дадени на досъдебното производство пред съдия /л.15-16/. Вярно е, че подсъдимата не е имала възможността да участва в личен разпит на пострадалия, включително и в провеждане на очна ставка с него, но това не е резултат от лишаването й от това право, а от невъзможността да бъде осигурен този свидетел, въпреки проведените съдебни поръчки. През периода от време, през което той е бил в България и с него са били извършвани действия на досъдебното производство, подсъдимата се е укривала и не е била намерена, за да бъде привлечена като обвиняема и да присъства в провеждането на исканите от нея процесуално-следствени действия /видно от докладна записка на л. 13 от ДП/. По този начин подсъдимата сама се е поставила в невъзможност да участва в събирането на доказателства на досъдебното производство, поради което не може да черпи права от това свое недобросъвестно поведение. В съдебната фаза доказателствата от досъдебното производство са били приобщени, като нито обвинението, нито подсъдимата са имали възможност да разпитват лично и непосредствено пострадалия, поради което не е нарушена равнопоставеността на страните в процеса, нито е ограничено правото на защита на подсъдимата. Фактите, въведени в процеса от пострадалия, относно начина, времето, мястото на деянието, както и на вида на отнетите вещи при грабежа, са били предмет на анализ от инстанциите по фактите. И двете съдебни инстанции обосновано са приели, че следва да се кредитират показанията на пострадалото лице, което има ясен и непосредствен спомен за обстоятелствата по осъщественото деяние, предмет на доказване в процеса съгласно чл. 102 от НПК. Не почива на доказателствата по делото аргументът на подсъдимата, че не бил изяснен размерът на сумата, отнета от св. М., както и че той е приел наркотик, който го е привел в състояние на безсъзнание, а не тя е извършвала такива действия. Съдебните инстанции са изследвали подробно тези възражения, както и са извършили обстоен доказателствен анализ и обосновано са дали отговор на доводите на подсъдимата относно тези елементи от предмета на доказване. Твърдението в жалбата на подсъдимата за допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, е неоснователно. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те обективират неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на което са били изведени фактите по делото. В конкретната хипотеза и двете съдебни инстанции законосъобразно са интерпретирали всички доказателствени източници, като не са игнорирали никое оправдателно доказателство. Доводът на подсъдимата и на нейната защита за липса на безспорност и несъмненост на размера на предмета на престъплението и на начина на привеждане на пострадалия в безсъзнание е бил подробно обсъден както от първоинстанционния, така и от въззивния съд и е получил свой обоснован с доказателствата по делото отговор. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани, а в жалбата не се съдържат каквито и да е други твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, на които ВКС да дължи конкретен отговор. ВКС не констатира необходимост от намеса и с оглед намаляване на размера на наложеното наказание, тъй като не констатира наличие на неговата „явна несправедливост”. Касационната инстанция намира, че и в частта относно наказанието въззивното решение е обосновано и законосъобразно. В случая индивидуалната тежест на конкретното деяние е била съпоставена с изискванията на индивидуалната и генерална превенции и напълно обосновано Софийският апелативен съд е приел, че целите на чл. 36 от НК ще се постигнат с по-леко наказание от това, което е наложил СГС. Отчетени са всички обстоятелства, свързани с предходните осъждания на подсъдимата А., настъпилата абсолютна реабилитация за някои от тях, както и обстоятелството, че останалите са елемент от правната квалификация на престъплението като „опасен рецидив”. Това е дало основание на въззивния съд да намали размера на наложеното на А. наказание с една година. Не са били налице каквито и да е други нови обстоятелства, които да се изтъкват от жалбоподателката, рефлектиращи върху справедливостта на размера на наложеното й наказание. Отчетени са частичните самопризнания, изразеното съжаление от подсъдимата, както и изтеклия период от време от датата на деянието, който не е неразумно дълъг с оглед тежестта на обвинението и укоримото процесуално поведение на самата подсъдима. Не е констатирано влошено здравословно състояние на същата, доколкото единствената медицинска документация за нея са две епикризи с давност 2001 г./от престоя й в клиника по повод промяна на пола/. Липсва основание за последващо смекчаване на санкцията „лишаване от свобода”, тъй като това би се оказало проява на немотивирана снизходителност в разрез с всички правила на индивидуализацията на наказанието и целите, които законодателят му е възложил. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 174/21.05.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 356/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.