Р Е Ш Е Н И Е № 201 София, 17.05. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 20.11.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 253 /2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 864 от 15. 11. 2010 год., по в.гр.д.№ 655/ 2009 год., в частта, с която при условията на чл. 271, ал.1 ГПК е уважен предявения от В. Р. Г. от [населено място] срещу касатора, в качеството му на ответник, пряк иск по чл. 407, ал.1 ТЗ/ отм./ за разликата над сумата 55 000 лв. до присъдения размер обезщетение от 100 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периода 01. 10.2003 год.- 30. 03.2007 год., причинени му от пътно транспортно произшествие на 02.04.2002 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 02.04.2002 год. до окончателното и изплащане. С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, в посочената по- горе негова част, по съображения за произнасяне на въззивния съд plus petitum- касационно основание по чл.281, т.2 ГПК. Алтернативно е поддържано и оплакване за неправилност на въззивното решение на САпС , по съображения за неправилно приложение на закона и необоснованост- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба са възразила по основателността и с отговорите си, депозирани по реда на чл.287, ал.1 ГПК, като не излагат допълнителни съображения в съдебно заседание. Касационното обжалване е допуснато с определение № 520 от 05.07.2012 год., постановено по настоящето дело от състав на второ търговско отделение на ВКС, поради предположение за евентуална недопустимост на обжалвания съдебен акт в посочената по - горе негова част, обусловена от произнасяне „plus petitum” от решаващия въззивен съд. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, в частта, в която е допуснато касационно обжалване, намира: Разгледна по същество, касационната жалба е основателна. С първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 81 от 30. 12.2008 год., по гр.д.№ 2164/2007 год. са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Р. Г. от [населено място] срещу ЗД [фирма] обективно съединени искове по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, осъществени през периода 01.10.2003 год.- 30.03.2007 год., като ексцес от травматично увреждане, причинено от ПТП на 02.04.2002 год. по вина на Т. А. Х. в размер на сумата 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното и изплащане и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва от 02.04.2002 год. до датата на исковата молба. Със същото решение са уважени изцяло заявените при условията на евентуалност срещу Т. А. Х. обективно съединени искови претенции – деликтна по чл.45 , ал.1 ЗЗД за сумата 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като ексцес от увреждане в резултат на ПТП на 02.04.2002 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода от датата на непозволеното увреждане до датата на исковата молба, съизмеримо със законна лихва за същия период. Недоволен от съдебния акт на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлен прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ срещу първия предпочетен ответник ЗД [фирма] е останал ищецът, който го е обжалвал пред Софийски апелативен съд, посочвайки изрично, че предмет на подадената от него въззивна жалба е решението на СГС в отхвърлителната му част, но само до размера на сумата 55 000 лв. Визирайки отново същата тази сума от 55 000 лева въззивникът В. Г. е поискал от въззивния съд за нея да бъде осъден застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, като първи предпочетен ответник, но в останалата отхвърлителна част за разликата до 100 000 решението на СГС да бъде оставено в сила. Въззивна жалба срещу горепосоченото решение на СГС, но в частта, с която е уважен евентуалния деликтен иск на пострадалия, основан на чл.45 ЗЗД, е подал и ответникът Т. А. Х.. С въззивно решение № 864 от 15.11.2010 год., по в.гр.д.№ 655/2009 год. Софийски апелативен съд е отменил изцяло обжалваното първоинстанционно решение на СГС и като е приел, че в случая са налице предпоставките на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ е уважил предявената от пострадалото лице В. Г. пряка искова претенция срещу първия предпочетен ответник ЗД [фирма], в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на делинквента Т. А. Х. по застраховка „Гражданска отговорност” за сумата 100 000 лв.. Изложил е съображения, че в този си размер обезщетението за претърпените от увредения болки и страдания, предвид вида и степента на увреждането му, се явява справедлив по см. на чл.52 ЗЗД. С оглед изхода на делото по главния иск за основателен срещу този ответник е счетен и обективно съединения иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД. По съображения, че претенцията срещу предпочетения ответник по предявения главен иск, основан на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ е уважена изцяло, Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане евентуалния иск по чл.45 ЗЗД, предявен срещу прекия причинител на вредата Т. А. Х. за сумата 100 000 лв., както и съединеният с него акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Решението на въззивния съд, в частта, в която е допуснато касационно обжалване е постановено при наличие на поддържаното касационно основание по чл.281, т.2 ГПК и следва да бъде обезсилено. Обстоятелството, че според изрично заявеното от въззивника В. Г. искане, предмет на предприетото въззивно обжалване е постановеното от СГС решение в неговата отхвърлителна част по иска с правно основание чл. 407, ал.1 ТЗ/ отм./, но до размера на сумата 55 000 лв., означава, че в останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила и въззивният съд не е разполагал с правомощия да се произнесе по нея. могъл надлежно да упражни своите правомощия само в очертаните от въззивната жалба рамки. Следователно, като е постановил изцяло отмяна на решението на първоинстанционния съд по прекия иск, основан на чл.407, ал.1 ТЗ / отм./ и при условията на чл.271, ал.1 ГПК е присъдил обезщетение в пълния размер на исковата сума от 100 000 лв. Софийски апелативен съд се е произнесъл извън рамките на търсената от въззивника Г. защита, в нарушение на диспозитивното начало в процеса. Упражнявайки правомощията си извън очертаните от въззивната жалба рамки въззивният съд е постановил съдебен акт ”plus petitum”, което съгласно трайно установената казуална практика на ВКС, изразена в множество решения, между които служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 1350/24.10.2003год, по гр.д.№ 2198/2002 год. на ВКС,ТК води до недопустимост на същия в тази му част, поради което следва да бъде обезсилен, а въззивното производство- прекратено. Касаторът, чрез своя пълномощник адв.Р.Г., е претендирал своевременно деловодни разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото пред касационната инстанция му се следват на осн. чл.78, ал.1 ГПК, но само ако е доказал извършването им. Обстоятелството, че доказателства за извършване на деловодни разходи от жалбоподателя не са ангажирани в касационната инстанция, обуславя правен извод,че искането се явява недоказано и следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС на осн. чл.293, ал.4 ГПК, във вр. с чл.270, ал.3 ГПК Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 864 от 15. 11. 2010 год., по в.гр.д.№ 655/ 2009 год., в частта, с която е уважен предявения от В. Р. Г. от [населено място] срещу ЗД [фирма], [населено място] пряк иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 01. 10.2003 год. - 30. 03. 2007 год., причинени му от пътно транспортно произшествие на 02. 04. 2002 год., за разликата над сумата 55 000 лв. до пълния присъден размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 02. 04.2002 год. до окончателното и изплащане. ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 655/2009 год. на Софийски апелативен съд в тази му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: