РЕШЕНИЕ № 228 София, 10. септември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 311 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 02.11.2010 г. по гр.д. № 10505/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 06.08.2007 г. по гр.д. № 18039/2006, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 55 и чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за възможността консумацията на неотчетена електроенергия да бъде установена не по съответния административноправен ред, а и с други допустими по ГПК доказателствени средства и по материалноправния въпрос за определянето на количеството консумирана неотчетена електроенергия според възможностите за установяване на действителния размер. По поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че държавното правораздаване изключва конвенционалния процес. Договорно регулиран процес е допустим само по дела, които спорещите страни може да възложат на създаден или избран от тях арбитраж. Гражданското процесуално право не признава процесуалните договори, с изключение на договора за арбитраж (чл. 19 ГПК) и договора за местна подсъдност (чл. 17 ГПК). С договор не може да бъдат дерогирани правилата за доказване, уредени в ГПК. Тези правила може да бъдат дерогирани само с нормативен акт с ранг на закон или с по-висок ранг. Съществува практика в общи или други условия на договор да бъдат уреждани правила за определяне на качеството и количеството на стоки, които не са пряко измерени, в т.ч. на неотчетена електроенергия. Това не са правила за доказване. Това са правила за определяне на количество или качество, приети от равнопоставени страни (в стриктен смисъл те не съставляват процедура, ред; а начин, способ), които не са административни (отсъстват власт и подчинение), а договорни. Страните по договора са свободни да определят начина на изследване на качеството (напр. чрез вземането на извадка за изследване, вместо да подложат на иследване цялото количество) или начина на определяне на количеството, когато по различни причини (повреда или манипулиране на измерителните уреди, прекъсване на работата им и др. под.) измерването не е осъществено въобще или през определен период от време, или не е извършено точно. Приетият от страните начин за определяне на неизмереното пряко количесто на доставената стока ги обвързва, доколкото е валидна съответната договорна клауза и доколкото е възможно и заинтересованата страна поеме разноските по измерването –установяване на действителното количество. Доказването на фактите, които имат значение за определяне на действително предоставеното и прието количество стока (правнорелевантните факти) може да се проведе с всички допустими по ГПК доказателствени средства, а когато приетият от страните начин за определянето на количеството е неприложим, то се определя от съда според възможностите за установяване на действителния размер във веки отделен случай при условията на чл. 162 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че потребител на електроенергия е само първият ищец, който е приел консумирането на неотчетена електроенергия и определянето на нейното количество да става по реда на НППРЕМПП, поради което последвалото отменяване на тази наредба е без значение в отношенията между страните. Правилно въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за връщане на недължимо платено по чл. 55 ЗЗД. Също правилно съдът е приел, че плащането на чуждо задължение е надлежно и платилият чуждото задължение може да претендира връщане от кредитора само доколкото задължението на длъжника не е съществувало. Съдът е установил правилно и фактите по делото. Ищецът е потребител на електроенергия и е допуснал консумацията на непълно отчетени количества електроенергия, което е констатирано от ответника на 11.11.2004 г. и се признава от ищеца. За да продължи електроподаването, ответникът е претендирал да му се заплати сумата 5.691,32 лева, която ищците (бащата за себе си, а синът му в изпълнение на чуждо задължение) са заплатили с лихви за забава в размер на 178,60 лева. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че сумата 5.691,32 лева е надлежно определена на основата на ежедневно 10-часово ползване на електрическа енергия от консумиращите електрическа енергия устройства на потребителя при коефициент на едновременна работа 0,7 и по по-високата от цените за тарифните зони, валидни за потребителя съгласно чл. 49, ал. 4, т. 3 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители (Обн. ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., изм. ДВ, бр. 67 от 31.07.2001 г., изм. ДВ, бр.27 от 15.03.2002 г., отм. ДВ, бр. 34 от 19.04.2005 г.). С отменяването на закона губят сила и подзаконовите актове по приложението му, освен ако законодателят е постановил друго. В § 34, ал. 2 ПЗР ЗЕ е уредено изрично продължаването на действието на подзаконовата уреба, приета по ЗЕЕЕ, но само доколкото тя не противаречи на новия закон, а той не урежда правомощие на министерския съвет да определя размера на обезщетения. В нарушение на съдопроизводствените правила, при направен довод във въззивната жалба, че размерът на претенидраното от доставчика и изплатено от ищците обезщетение не отговаря на действително потребеното неотчетено количество електроенергия, въззивният съд не е допуснал служебно на разноски на ищците техническа експертиза със задача „да определи количеството на действително ползваната електроенергия според количеството на неправилно отчетената в резултат на функционирането на двата броя мостове между входящиге и изходящите предпазители на електромера в продължение на една година назад, доколкото в този период няма данни за рязко снижение на регистрираното ротребление (което би съответствало на времето на поставяне на мостовете)”. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизноственоте правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 02.11.2010 г. по гр.д. № 10505/2009. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.