Р Е Ш Е Н И Е № 281 А София,16.04.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав: Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Т., изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 281 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 954 от 30.07.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение решение № 271 от 30.09.2008 година по гр.д. № 322/2008 година на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от М. С. А. от [населено място] против [фирма], [населено място] за заплащане на 1562 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 2437,50 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени от пътнотраспортно произшествие, настъпило на 13.06.2006 г. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 114, ал.3 ГПК (отм.) и чл. 128, ал. 2 ГПК (отм.), В обжалваното въззивно решение на Хасковски окръжен съд е прието, че когато страната не се е явила или е отказала да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото, без да е била предупредена за последиците от неизпълнението на това задължение, съдът не може да приложи последиците по чл. 114, ал.3 ГПК (отм.) – да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които са били поставени въпросите. В противоречие с това становище, в решение № 187 от 15.02.1954 г. по гр.д. № 5485/1953 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд; решение № 502 от 23.06.1954 г. по гр.д. № 1813 от 1954 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд и решение № 3043 от 17.12.1974 г. по гр.д. № 2505 от 1974 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд е прието, че неявяването на страната, за да отговори на поставените и въпроси може да бъде основание да се приемат за доказани твърденията на противната страна, както и че когато не са изпълнени всички изисквания за съобщаване на въпросите, неявяването в съда може да има последиците по чл. 128, ал. 2 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно първото становище. Както вече е посочено решение № 876 от 27.11.2009 г. по гр.д. № 2879/2009 г., с което Върховният касационен съд се е произнесъл в производство по чл. 290 ГПК по въпроса за точното приложение на чл. 176 ГПК (чл. 114 ГПК отм.), обясненията на страната могат да бъдат ползвани като доказателство само, когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти. За да бъдат ползвани като доказателствено средство обясненията на страната, законът въвежда специален ред за събирането им, при неспазване на който ред отказът да се дадат обяснения не може да бъде ценен като доказателство. Така, поставените въпроси трябва да бъдат ясни, точно формулирани по начин, изключващ страната да отговори неправилно поради неразбиране на въпроса, което би накърнило интересите и. Въпросите трябва да бъдат вписани в съобщението до страната, с което съдът я уведомява за задължението и да се яви лично. Едновременно с това, страната следва да бъде уведомена и за последиците от неявяването или отказа да даде отговор - за последиците от поведението и, когато не се е явила, за да отговори на поставените въпроси, без да има основателна причина за това. Уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани, в случай, че страната създава пречки за проверката им, е условие и за прилагане на чл. 128, ал.2 ГПК. Само след изричното и уведомяване, в случай, че страната без основателни причини, създаде пречки за събиране и проверка на доказателства, съдът може да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства. Така, ако за страната съществува задължение да представи намиращ се в нея документ, имащ значение за спора (чл. 190, ал.1 ГПК); задължение за осигуряване на достъп до предмет на оглед или за освидетелстване (чл. 205 и чл. 206 ГПК); задължение да се яви пред съда лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото (чл. 176 ГПК), съдът следва да я уведоми, за последиците от поведението и, в случай, че създава пречки за събиране на съответното доказателство – кои факти, имащи значение за спорното право ще приеме за доказани. В обжалваното въззивно решение на Хасковски окръжен съд по гр.д. № 322/2008г. е прието за установено, че в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.06.2006 г. по вина на лицето Д. Д., водач на товарен микробус “М.” 210Д, собственост на ответното дружество “Т.”, ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в щети на лекия му автомобил “О. В.” и болки и страдания, поради причинени прорезни рани на лявата ръка и бедро. Приел е, че настъпилите за ищеца вреди са резултат от противоправното поведение на водача на товарния микробус, но с оглед липсата на доказателства, че водачът на товарния автомобил е изпълнявал работа, възложена му от ответното дружество е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че последиците на чл. 114, ал.3 ГПК (отм.) не могат да бъдат приложени, независимо, че законният представител на ответното дружество не се е явил, за да отговори на поставените въпроси относно възложената работа на шофьора на товарния микробус, тъй като страната не е била предупредена за неизпълнението на последиците от това задължение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 176 ГПК (чл. 114 ГПК отм.), изводът на въззивния съд, че последиците на чл. 176, ал.3 ГПК (чл. 114, ал.3 ГПК) не могат да бъдат приложени, когато страната не е била уведомена за тях е правилен. Действително, в съобщението с въпросите по чл. 114, ал.1 ГПК (отм.), връчено на 21.01.2008 г., законният представител на ответника [фирма], [населено място] не е уведомен за последиците по чл. 114, ал.3 ГПК (отм.). Формирайки изводите си обаче, въззивният съд не е съобразил, че задължението за уведомяване на страната за последиците от неявяването и или отказа да даде отговор на поставени въпроси е на съда. Когато съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила не е изпълнил това си задължение, процесуалната тежест от неустановяване на факта не е върху страната, която е заявила искането за разпит по чл. 176 ГПК. При своевременно направено искане, отговарящо на изискванията за поставяне на точни, конкретни въпроси от значение за изхода на делото, съдът е следвало да изпълни задължението си за съобщаване на въпросите на насрещната страна и за уведомяването и за последиците по чл. 176, ал.3 ГПК. Въззивният съд е следвало да констатира допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила и да отстрани това нарушение в проведеното производството по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.), едва след което да извърши преценка за приложението на чл. 114, ал. 3 ГПК (отм.). Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на иска след изпълнение на изискванията на чл. 114, ал.3 ГПК (отм.) за съобщаване на страната на последиците от неизпълнение на задължението да отговори на въпроси, имащи значение за правилното решаване на делото. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 271 от 30.09.2008 година по гр.д. № 322/2008 година на Хасковски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1