3 Р е ш е н и е № 121 гр.София, 14.03.2011г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи март, две хиляди и единадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 977 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 04.03.2010г. по гр.д.№585 / 2009г., с което Старозагорски ОС, като е отменил решение от 06.07.2009г. по гр.д.№ 1169/2007г. на РС- Казанлък, е отхвърлил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. С определние от 17.11.2010г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за преценка допустимостта на постановения съдебен акт съобразно даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС и ТР№1/2001г. на ОСГК и ТК на ВКС-т.10. Жалбоподателят “МЗ-2. И. Е.” ЕООД моли да се обезсили решението на въззивния съд като недопустимо. Ответникът К. К. К. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 06.07.2009г. по гр.д.№ 1169/2007г. на РС- Казанлък, е отхвърлил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, предявен от “МЗ-2. И. Е.” ЕООД, за обявяване на окончателен на предварителен договор от 20.11.2006г., по силата на който К. К. е обещал да продаде на дружеството дворно място със жилищна сграда в[населено място], ул.”М.”, №3, за сумата 70 000 евро. Съдът е приел, че произнасянето на районния съд по иск с цена над 10 000 лева не е недопустимо. Изложил е съображения, че договорът е развален на 31.05.2007г. с изпратена до дружеството нотариална покана, както и че не е установено, че е платено капаро в размер на 40 000 евро, независимо че има изрично записване за това в предварителния договор. Прието е че е заплатен само задатък от 10 000евро, който правомерно е задържан от обещателя-продавач по договора. Приети са за неоснователни и евентуално предявените исковете на дружеството за връщате на сумата 55 000 евро платени на отпаднало основание по разваления договор, както и за сумата 40 000 евро неустойка по договора, също като недоказани. Допуснато е касационно обжалване за преценка допустимостта на постановения съдебен акт съобразно даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС и ТР№1/2001г. на ОСГК и ТК на ВКС-т.10. При данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че служебно задължение на съда е да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, която е обусловена и от допустимостта на предявения иск. Съдът е длъжен да следи и за родовата подсъдност на предявените пред него искове и в сручая съгласно чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК/отм., но приложим към настоящия случай с оглед пар.2, ал.1 ПЗР ГПК/, подсъден на окръжния съд като първа инстанция е иск с цена над 10 000 лв, какъвто е конкретния. Родовата подсъдност е абсолютна предпоставка за допустимост на правото на иск, въпросът за нейната липса може да бъде повдигнат във всяко положение на делото до постановяване на съдебното решение и за спазването й съдът следи служебно. Като е постановил решение при липса на родова подсъдност то същото е недопустимо и следва да се обезсили. Налице е хипотезата на чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, пр.2 ГПК и делото следва да се върне за ново разглеждане от фаза искова молба от Старозагорски ОС, който е компетентен да разгледа предявените искове като първа инстанция с оглед правилата на родовата подсъдност. Предвид изложените съображения, съдът Р е ш и : ОБЕЗСИЛВА решение от 04.03.2010г. по гр.д.№585 / 2009г. на Старозагорски ОС. в р ъ щ а делото на Старозагорски ОС за ново разглеждане от друг състав от фаза “искова молба”. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: