Р Е Ш Е Н И Е № 361 София, 30 ноември 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1041/15год. Производството пред ВКС е образувано по искане от осъдения Г. В. Й. за възобновяване на наказателното производство по нохд №17754/2006 г. по описа на РС-София и отмяна на постановената по него присъда от 10.02.2009год.. С искането се поддържа, че е налице основанието за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като Й. не е знаел за образуваното наказателно дело и не е налице недобросъвестно процесуално поведение, с което той сам да се е поставил в невъзможност да участва в съдебното производство. Пред ВКС искането се поддържа по основанията и доводите изложени в него. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането на осъдения Й. по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК е допустимо, но неоснователно. След предявяване на обвинението срещу осъдения по досъдебното производство преписи от обвинителните книжа и разпореждането на съдията-докладчик са били връчени и той е бил уведомен за датата за насроченото съдебно заседание, но Й. не се явил, без да сочи уважителна причина за това. При това положение съдът не е допуснал нарушение като е разгледал делото по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, тъй като условията за това са били налице. За да се произнесе, настоящият съдебен състав установи следното: С присъда от 10.02.2009год. по нохд № 17754/2006год. на Софийски районен съд Г. В. Й. е признат за виновен в извършено на 15.09.2003год. в [населено място] престъпление по чл. 206, ал. 3, алт. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1,б.“а“ и „б“НК и предмет- л.а.м.“Фиат Ритмо“, с ДКН [рег.номер на МПС] на стойност хиляда лева и собственост на Р. К. Л.. На посоченото основание и чл. 54 НК той е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 47, ал. 1,б.“б“ от ЗИН/отм./ да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата Й. е осъден да заплати на Р. К. Л. сумата от седемстотин лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди, като за разликата до първоначалния размер от хиляда лева, искът е отхвърлен като недоказан. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и е осъден да заплати на държавата следващата се такса върху размера на уважения иск. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила след изтичането на 15-дневния срок от обявяването й. На 22.10.2014год. РП-Перник издала Европейска заповед за арест на Г. В. Й., с цел изтърпяването на общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ от три години и шест месеца, определено с влязло в сила на 06.08.2011год. определение на СРС, с което е извършено групиране на наложени по влезли в сила спрямо Й. присъди, включително и присъдата по нохд № 17754/2006год. на СРС. Във връзка с издадената ЕЗА, Й. бил задържан от властите на Обединено кралство Великобритания, а след това екстрадиран в Р.България и на 27.02.2015год. е настанен в затвора-гр. Бобов дол. Касационният съд констатира, че посоченото в искането основание за възобновяване-това по чл. 423, ал. 1 от НПК, поддържано и в съдебно заседание, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. С искането се твърди, че без да са налице условията за това, съдът е разгледал в отсъствие на осъдения и по този начин са били ограничени процесуалните му права да прави възражения срещу обвинението и да участва в процеса на събиране на доказателствата. Допуснатите нарушения, според защитата, са съществени, защото не е била дадена възможност на осъдения да развие в пълнота защитната си теза срещу обвинението по оспореното от него авторство в инкриминираното престъпление. В резултат на процесуалното нарушение е последвало неправилно приложение на закона. Съобразно оплакването се моли, касационната инстанция да упражни правомощията си и да уважи искането. Действително, провеждането на по-голямата част от разглеждането на нохд № 17754/2006 год. на Софийския районен съд, включително постановяването на присъдата на 10.02.2009год., е станало в отсъствието на подсъдимия, но такава е била волята на самия Й., поради което той не може да черпи права от собственото си поведение, осуетило задължителното му присъствие на делото. Изводът произтича от книжата в самото дело, от които е видно, че на 25.03.2007год. член на семейството- майка му М. К. е получила препис от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик, както и уведомление, че делото е насрочено за разглеждане на 03.04.2007год. от 14.30ч. Предаването на книжата на подсъдимия от майка му се удостоверява от приложената на л. 15 от съдебното дело молба, написана саморъчно от Й., с която той е помолил съда, поради заболяване, разглеждането на делото да се отстрочи за друга дата. Молбата е била удовлетворена и съдът е пренасрочил разглеждането на делото за 27.06.2007год., на която дата, редовно призован, подсъдимият не се явил, което наложило за пореден път съдът да пренасрочи делото за 09.10.2007год. Отново редовно призован, Й. не се явил, без да сочи уважителни причини, поради което мярката му за неотклонение била изменена в „Задържане под стража“. Съдът е изпълнил всички свои задължения по осигуряване на неговото присъствие при разглеждането на делото, но впоследствие, подсъдимият нито е бил намерен на известния съдебен адрес, нито е дало резултат щателното му издирване от органите на полицията след обявяването му за общодържавно издирване, като се установило, че през ГКПП „Кулата“ Й. е напуснал пределите на страната. На 13.04.2008год. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3,б.“а“ и „б“ от НПК, в присъствието на служебно назначения на Й. защитник, съдът е пристъпил към разглеждането на делото и при същите условия го приключил на 10.02.2009год., когато постановил присъдата си. С оглед изложената по-горе хронология и приложените към делото документи е видно, че осъденият е знаел, не само за воденото срещу него наказателно производство, но и във фазата на съдебното производство първоначално е участвал в него лично, т.е., знаел е за същността на обвинението и му е била осигурена възможността да осъществи предоставеното му от закона право на защита. От обстоятелството, че осъденият не се е явил в поредните съдебни заседания без уважителна причина, правно неиздържана е изложената в искането позиция, че съдът е нарушил правото му на защита, защото това му право е било осигурено, но той сам се е лишил от него като се укрил от правораздавателните органи. Ето защо, касационният състав намира, че оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия е неоснователно и искането на осъдения за възобновяването на делото, следва да се остави без уважение. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. В. Й. за отменяване по реда на възобновяването на присъдата от 10.02.2009год., постановена по нохд № 17754/2006год. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: