Р Е Ш Е Н И Е № 115 София 05.04.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 593/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. а. п. срещу решение №256 от 11.02.2011 г. по гр. дело №657/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 12.07.2010 г. по гр. дело №2375/2009 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение П. на Р. Б. е осъдена да заплати на А. Б. П. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 968 лв. деловодни разноски. Въззивният съд е приел, че наказателното производство е водено срещу ищеца в продължение на дванадесет години по обвинения за три умишлени престъпления. По отношение на едното обвинение производството е прекратено през 2004 г., а по останалите две е бил оправдан с влязла в сила присъда. Ищецът е бил задържан под стража за срок от седем дни и му е било забранено да напуска страната за срок от един месец. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 35 000 лв. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд не е изложил мотиви защо е необходимо съобразно принципа на справедливостта искът за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата 35 000 лв. Присъденото обезщетение необосновано е завишено и не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Не е взето предвид обстоятелството, че спрямо ищеца не е приложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане по стража”. Ответникът по касационната жалба А. Б. П., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1553 от 12.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №256 от 11.02.2011 г. по гр. дело №657/2010 г. на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правния въпрос относно прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБ по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, тъй като наказателното производство е водено срещу ищеца в продължение на дванадесет години по обвинения за три умишлени престъпления по чл.323, ал.5 НК и чл.143 НК. По отношение на едното обвинение производството е прекратено през 2004 г., а по останалите две е бил оправдан с влязла в сила присъда. Съобразно изложеното по-горе обаче неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Наказателното производство срещу ищеца действително не е приключило в разумен срок. Продължило е около дванадесет години. Бил е с принудителна мярка забрана за напускане на страната за период от един месец и с мярка за неотклонение „задържане по стража” за срок от седем дни, след което тя е заменена с парична гаранция. От показанията на единствения разпитан по делото свидетел /дъщеря на ищеца/ се установява, че по време на наказателното производство ищецът е изпаднал в депресия и е изпитвал неудобство пред близките си. По делото не са събрани доказателства за увреждания, имащи трайни последици за психичното и физическото му състояние. С оглед на това, а и при съобразяване тежестта на обвиненията, приложените мерки на процесуална принуда и продължителността на наказателното производство следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 15 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 15 000 лв. до 35 000 лв. и са присъдени деловодни разноски над 417.25 лв. като искът трябва да се отхвърли за сумата 20 000 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №256 от 11.02.2011 г. по гр. дело №657/2010 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 12.07.2010 г. по гр. дело №2375/2009 г. на Софийския градски съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на А. Б. П. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 35 000 лв. и деловодни разноски за разликата над 417.25 лв. до 968 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. П., [населено място], срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 20 000 лв., представляваща разликата над 15 000 лв. до 35 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършени престъпления, като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решение №256 от 11.02.2011 г. по гр. дело №657/2010 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.