Р Е Ш Е Н И Е № 192 гр. София, 23 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №535 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Б. Е. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 567/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Враца. С присъда №74, постановена на 29.09.2014 г. по НОХД №888/2014 г. по описа на Районен съд- гр.Враца осъденият А. е признат за виновен в това, че за времето от 23:07 часа на 08.07.2013 г. до 0:13 мин на 09.07.2013 г. в [населено място], от ветеринарен комплекс „Компаньон“ на [улица], при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел сумата от 488, 44 лева от [фирма], с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл194, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ НК и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание три години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С присъдата А. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 488, 44 лева- претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди. С присъдата А. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1 266, 58 лева. С решение №1 от 19.01.2015 г., постановено по ВНОХД 567/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Враца е изцяло потвърдена първоинстанционната присъда. В искането се поддържа, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 НПК, във вр. с чл.348, ал.1, т. 2 и т.3 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. Твърди се, че съдебните състави са постановили неправилно осъдителни съдебни актове, тъй като осъденият не е отнемал вещи от мястото на престъплението. Поддържа се, че единственото доказателство за съществуването на паричните средства- предмет на обвинение е издаден касов бон. С искането се оспорва и размера на наложеното наказание, като се твърди, че то е явно несправедливо и силно завишено. Моли се искането да бъде уважено, а делото преразгледано. В хода на касационното производство защитникът на осъдения поддържа съображенията, отразени в искането. Твърди, че неправилно съдилищата са ценили приложения по делото видеозапис от охранителна камера, като незаконосъобразно са приели, че на него е записан А.. Поддържа, че независимо от направеното признание от осъдения съдът е следвало да събере доказателства за вината му. Моли да бъде отчетено, че незаконосъобразно са постановени осъдителни съдебни актове, тъй като липсват доказателства за съществуването на паричните средства- предмет на престъпление. Алтернативно се предлага да бъде намален размера на наложеното на осъдения наказание, като се преценяват не само предходните осъждания, но и стойността на инкриминираните парични средства, направените самопризнания и тежкото семейно и имуществено състояние на А. Предлага се искането да бъде уважено, приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане. Представителят на държавното обвинение поддържа, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК, като А. правилно е признат за виновен в извършване на престъплението- предмет на приключилото производство и наложеното му наказание не е явно несправедливо. Осъденият А. моли да му бъде намалена присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК. С него се атакува съдебен акт, който не е проверен по касационен ред. Ето защо искането трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Единственото конкретно оплакване, отразено в искането, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е това за допуснато нарушение на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствените материали и конкретно приетото от предходните съдебни състави, че осъденият А. е отнел инкриминираната сума. Касационният съд прие, че настоящото производство се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие, като осъденият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В резултат на развилата се процедура по чл.371, т.2 НПК наказанието на А. е било редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 НК. След като е избрана тази процедура оплакване, свързано с липса на доказателства за извършеното престъпление може да бъде правено само ако не са били налице предпоставките за провеждането на съкратено съдебно следствие. В конкретното производство съдът правилно е преценил, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК, тъй като в хода на досъдебното производство са събрани множество и еднопосочни доказателства, установяващи както факта на извършване на престъплението, така и авторството на А.. Такива доказателства са показанията на свидетелите Х., Д., П. и Д., от които се установява, че е била осъществена кражба от помещенията, стопанисвани от ветеринарната клиника, че в метална кутия в тези помещения са се намирали инкриминираните парични средства и същите са отнети от извършителя на престъплението. Авторството на осъдения Б. А. се установява от направения от поставена в помещението охранителна камера запис и изготвената лицево- идентификационна експертиза, от заключението на която се установява висока степен на вероятност записаното лице да е А.. Анализът на тези доказателства е дало основание решаващият съд да направи верен извод, че същите подкрепят направеното признание и производството правилно се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие. Предвид изложеното, касационният съд прие, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила и не са налице основанията за възобновяване на производството и отмяна на постановения въззивен съдебен акт. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съдебен състав прецени, че правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства на осъдения са ценени тежкото му семейно и материално положение и изразеното съжаление за извършеното престъпление. Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени множеството предходни осъждания на А. и лошите му характеристични данни. Неправилно като смекчаващо отговорността на осъдения обстоятелство е ценено направеното самопризнание, тъй като същото е необходимо условие за провеждане на диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК и редуциране на наказанието по реда на чл.58а, ал.1 НК. Такова признание би могло да бъде ценено при индивидуализация на наказанието, на ако същото бе направено на фазата на досъдебното производство. Видно от материалите по делото там осъденият е депозирал обясненията, в които е твърдял, че той не е автор на престъплението. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, наказанието на А. е определено при превес на смекчаващите като му е наложено между минималния и средния размер, предвидени в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2 НК и след редукцията по чл.58а, ал.1 НК е определено на три години „лишаване от свобода“. Касационната инстанция е категорична, че така отмереното наказание не следва да бъде намалявано, защото не е явно несправедливо. Същото очевидно е определено при проявено в сериозна степен снизхождение, като съдилищата, въпреки че са отчели множеството предходни осъждания на А. (единадесет) са наложили едно минимално за обществената опасност на извършеното престъпление наказание. В подкрепа на извода за липса на основание за неговото редуциране е и обстоятелството, че А. е осъждан за еднородни престъпления против собствеността, които са извършени в непродължителен период от време (част от тях веднага след изтърпяване на поредното наказание „лишаване от свобода“). Това обстоятелство сочи на завишена степен на обществена опасност на осъдения и дава основание на касационния съд да прецени, че намаляването на наложеното наказание категорично би било несъвместимо с постигане на целите на чл.36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Е. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 567/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.