Р Е Ш Е Н
И Е
№87
София, 26.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Наталия
Такева при участието
на
прокурора
като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 282 по описа за
2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по молба по чл.303 ал.1 т.5 ГПК на Д. А. Д. чрез а. К, за отмяна на влязло в сила решение от 29.04.2008 г. по гр.д. № 16344/2006 г. на Софийски районен съд /СРС/, с което молителят е осъден да заплати на ЗАД “А” АД сумата 4814 лв. – главница и законна лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, 882.84 лв. лихва до предявяване на иска и разноски. Молителят поддържа, че са му нарушени правата на защита, поради което иска отмяна на постановеното решение на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК - че няма редовно връчена призовка за воденото дело пред СРС, неправилно е приложен чл.50 ал.1 и ал.2 ГПК /отм./, като за постановеното решение е разбрал от получена покана за доброволно изпълнение на частен съдия изпълнител. В молбата си сочи още, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за неподсъдност от молителя, доколкото е бил длъжен служебно да следи за подсъдността на делото, а при направено възражение - да изпрати делото на надлежния съд.
Ответната страна по молбата – ЗАД “А” АД не взима становище..
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е подадена в 3 месечния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК , считано от получаване на поканата за доброволно изпълнение на частен съдия изпълнител, от която молителят е узнал за постановеното решение на СРС и е процесуално допустима.
М. по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Отмяната по реда на чл.303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, аналогична на разпоредбата на чл.231 ал.1 б.”е” ГПК /отм./, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В конкретния случай пред СРС са предявени обективно съединени искове по чл.402 ТЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД от ЗАД “А” АД срещу Д. А. Д.. И. са уважени – изцяло за главницата и частично за лихвата. Ответникът е призоваван от домашния му адрес в гр. П. ж.к. “Т” бл.150 вх. Г ет.3 ап.10. Първата призовка е редовно връчена на съпругата му, но поради отсрочване на делото в закрито заседание е извършено второ призоваване на страните, като призовката на Д. А. Д. е връчена при отказ от самия Д. ,оформе по реда на чл.47 ал.1 ГПК /отм./. Ответникът е приет за редовно призован, но не се е явявал пред СРС. След обявяване на делото за решаване е отменен хода по същество и делото е върнато в о.з., поради непроизнасяне по молба на ищеца за увеличение на исковете му. При последвалото призоваване, призовката на ответника е върната в цялост със забележка, че лицето не е открито, а на оставеното съобщение се е обадил синът му и е казал, че е в затвора – датата е 10.01.2008 г. С последваща молба от 19.02.2008 г. самият молител е направил искане пред СРС в заседанието от 11.03.2008 г. да изпрати делото по подсъдност на Пловдивски районен съд /ПРС/ с оглед правилото на чл.85 ГПК /отм./. В молбата си молителят сочи като свой адрес посоченият по-горе домашен адрес в гр. П.. СРС е оставил молбата без уважение, като несвоевременна, дал е ход по същество и е обявил делото за решаване. Съобщението за постановеното решение е върнато в цялост със забележка, че лицето е в затвора като е приложен чл.51 ал.2 ГПК /отм./.
Настоящият състав на ВКС счита, че няма основание да се приеме нарушение на процесуалните правила по призоваване на ответника от СРС. С молбата си за отмяна молителят представя доказателства /служебна бележка/, че е постъпил /т.е. установен само начален момент/ в Пловдивския затвор на 04.07.2007 г. за изтърпяване на присъда на ПРС и с оглед на това задържане не е бил на домашния си адрес в гр. П., откъдето е призоваван от СРС. Вярно е, че има данни от сина на ответника, че последният е в затвора – забележка на призовка с дата 10.01.2008 г., но самият ответник Д. , сега молител, с молба до СРС от 19.02.2008 г. посочва, че се намира на домашния си адрес в гр. П., с оглед на което иска изпращане на делото по подсъдност от СРС на ПРС. В случая съдът не е имал служебно задължение да следи за подсъдността, като това възражение за местна подсъдност може да се направи само от ответника, но до края на първото съдебно заседание /чл.92 ал.4 вр. чл.85 ГПК-отм./. Именно с оглед на по-късно депозираното възражение за неподсъдност на делото, то правилно е оставено без уважение от СРС. Съобщението за постановеното решение правилно е прието за връчено при условията на чл.51 ал.2 ГПК /отм./ при наличие на надлежно връчени призовки за делото до съпругата на молителя, последващ отказ от самия ответник, сега молител, надлежно оформен и молба от ответника от 19.02.2008 г. с вписан адрес на ответника, този в гр. П.. С. са длъжни да изпълняват процесуалните си права добросъвестно /чл.3 ГПК, така и чл.3 ГПК-отм./ и не могат да черпят права от недобросъвестно поведение, както се домогва в случая да докаже нередовното си призоваване ответникът, сега молител, твърдейки, че не е бил на домашния си адрес в гр. П. от 04.07.2007 г., а в Пловдивския затвор, но подавайки до СРС молба от 19.02.2008 г. не от Пловдивски затвор, а от домашния си адрес в гр. П.. П. тези данни правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.51 ал.2 ГПК /отм./. Щом това е така, не са налице основания за отмяна на решението на СРС по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, поради което постъпилата молба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК на Д. А. Д. чрез а. К, за отмяна на влязло в сила решение от 29.04.2008 г. по гр.д. № 16344/2006 г. на Софийски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.