5 Р Е Ш Е Н И Е № 161 Г., 11.01.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 28 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р., гр.София срещу решение №80/19.10.2009г., постановено по т.д.№ 172/2009г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 140/13.04.2009г. по т.д.№ 853/2008г. на С. окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против “Ш.” ООД искове за отмяна на решенията на Общото събрание на дружеството от 15.11.2008г. Касаторът въвежда основанията за отмяна по чл.281, т.3 ГПК - нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Ответникът “Ш.” ООД, гр.Сливен и третите лица - помагачи Ю. Д. П., гр.Сливен и М. Д. П. – С., гр.Сливен оспорват жалбата. С определение № 556/30.06.2010г. по т.д.№ 28/10г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационното обжалване за произнасяне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: за прехвърляне на дяловете, придобити от наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, чрез договор за доброволна делба и за представителството на дяловете на починалия съдружник при провеждане на Общо събрание на съдружниците за вземане на решение за разпределение на дяловете на съдружника, чието участие е прекратено поради смърт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на “Ш.” ООД са неоснователни, като по делото е било безспорно, че на 18.12.2006г. е починал съдружникът Д. Е. П. и е оставил за наследници: Ю. М. П. – съпруга и Ю. Д. П. – Г. и М. Д. П. – С., последните две негови дъщери и съдружници в дружеството на самостоятелно основание. С договор за доброволна делба от 29.08.2008г. наследникът Ю. П. – Г. е получила 2306 дяла, а М. П. – С. – 1155 дяла от наследените 3461 дяла. На проведеното на 15.11.2008г. заседание на Общото събрание на съдружниците дяловете на починалия Д. П. са представлявани от адв.Вълчева. Решаващият състав е изложил съображения, че основанието за възникване на съсобственост върху дружествения дял е наследяването – чл.129, ал.1, изр.1 ТЗ, като договорът за доброволна делба е валиден. Последиците от този договор са прекратяване на съсобствеността и придобиването от двете дъщери – съдружници на отделни дялове от наследствения дружествен дял. Увеличаването на обема на членствените права с придобитите от делбата дружествени дялове, произтича от качеството на съдружници на дъщерите на починалия съдружник. Разпореждане на съдружници в полза на трето лице не е извършено, поради което не е било необходимо съгласието на останалите съдружници, както и не е налице хипотезата на чл.131 ТЗ. Въпросът за прехвърляне на дяловете, придобити от наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, чрез договор за доброволна делба изисква изясняване на реда и начина на разпределение на наследените дружествени дялове и в частност отговор относно допустимостта дяловете да бъдат придобити от наследниците - съдружници на самостоятелно правно основание чрез првна сделка с наследник, който не е съдружник. Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност / чл.127 ТЗ/, а правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял – чл.123 ТЗ. В нормата на чл.129, ал.1 ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в ООД, т.е. членственото правоотношение. Предмет на наследяване е единствено дружественият дял, който извод произтича не само от характеристиката на дяловете от капитала като имуществено право и от същността на правото на членство, но и от изричната законова регламентация на прехвърлянето на дяловете и свързаните с тях права на съдружника. Прехвърлянето на дялове е подчинено на различен режим в зависимост от това дали приобретателят е също съдружник или е трето лице, като в последния случай законът предписва спазването на изискванията за приемане на нов съдружник. Изводът е, че прехвърлянето на дялове на трето лице не произвежда действие за дружеството, ако приобретателят не e приет за съдружник по решение на Общото събрание – чл.122 ТЗ. Правото на наследяване възниква при настъпване на юридическо събитие /смърт на съдружник/ за разлика от прехвърлянето на дяловете, което е предмет на правна сделка. Наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници. При смърт на съдружник в ООД имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл.129, ал.1 ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл.123 ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за съдружник или Общото събрание откаже на наследника да го приеме на съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор. Обстоятелството, че дружественият дял се наследява предпоставя възможност на наследника да се разпореди единствено с имуществените права, формиращи дела. Законодателно не е въведена забрана в посочения смисъл, като правилото на чл.129, ал.1 ТЗ има значение за качеството на приобретателя – дали същият е съдружник или трето лице. Хипотезата, при която дружественият дял е наследен от трето лице, което не е съдружник не е уредена изрично в закона. С оглед на характеристиката на дружествения дял и направеното разграничение с членственото правоотношение, в този случай следва да намира приложение нормата на чл.129, ал.1 ТЗ. Ако дружественият дял се наследи от лице, което не е съдружник, то прехвърлянето му на съдружник в дружеството би могло да се извърши свободно, а на трето лице – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Отказът на Общото събрание да приеме приобретателя на дяловете за съдружник няма за последица недействителност на извършеното прехвърляне, но същото не може да се противопостави на дружеството. Отношенията между страните ще се уредят според уговорките им в договора. Ако наследникът се разпореди с дяловете в полза на лице, което е съдружник в дружеството, то приобретателят увеличава размера на притежаваните дялове, независимо от волята на Общото събрание. Прехвърлянето на имуществените права, които дават наследените дялове, няма особености в сравнение с отчуждаването на дялове, придобити на друго основание. Следователно допустимо е сключването на договор за доброволна делба на дялове, придобити по наследство. Договорът за доброволна делба не е и същинска делба на вещно право и не представлява делба на дружествен дял по смисъла на чл.131 ТЗ. С този договор се извършва разпределение на общо притежаваните дялове между отделните съдружници, като наследниците взаимно си прехвърлят притежаваните от всеки от тях идеални части от имуществените права по наследените дялове и преодоляват необходимостта от съвместно упражняване на правата по чл.132 ТЗ. Въпросът за представителството на дяловете на починалия съдружник при провеждане на Общо събрание на съдружниците за вземане на решение за разпределение на дяловете на съдружника, чието участие е прекратено поради смърт се решава по законовите правила за представителството. В заседанията на Общото събрание участват само съдружниците – чл.136, ал.1 ТЗ. Наследникът, който няма качеството на съдружник на собствено основание, не придобива това качество и с наследяването на дяловете. Разпределението на притежаваните дялове, в случай на прехвърляне на наследените дялове на друг съдружник, се извършва по силата на сключената правна сделка, поради което решение на общото събрание на съдружниците не е необходимо. По тези съображения на поставените въпроси по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ВКС, ТК, І отд. отговаря в следния смисъл: Наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, който няма качеството на съдружник, може да прехвърли наследените дялове по правилата на чл.129, ал.1 ТЗ. Представителството на прехвърлените дялове от наследника на друг съдружник се осъществява според законовите норми или дружествения договор, като за извършеното разпределение на наследените дялове в този случай, не е необходимо решение на Общото събрание на съдружниците. По същество на касационната жалба. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на въззивния акт. Решаващият състав на Бургаския апелативен съд правилно е приложил нормата на чл.129, ал.1 ТЗ, като е приел, че предмет на договора за доброволна делба между наследниците на починалия съдружник – съпруга и две дъщери, е дружественият дял на наследодателя. Договорът е сключен в предписаната от закона форма по чл.129, ал.2 ТЗ. Правните последици от договора са увеличаване на обема на притежаваните права от дъщерите – съдружници на собствено основание в дружеството, без договорът да има значението и на прехвърляне на членствено правоотношение. Предвид на притежаването на качеството на съдружници от дъщерите на починалия съдружник П., същите са придобили наследените и прехвърлените им дялове. Правото им на членство ги легитимира като участници в заседанието на Общото събрание на съдружниците с право на глас, съответно на притежаваните към този момент дялове. С оглед на дадения отговор на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК законосъобразни са изводите и досежно представителната власт на адв.Вълчева. Пълномощникът е гласувал с дяловете на починалия съдружник, но след разпределението и придобиването им от съдружниците – негови наследници, които са в членствени правоотношения с дружеството с ограничена отговорност отпреди смъртта на наследодателя. Основанието за отмяна по чл.281, т.3, пр.2 ГПК за допуснати нарушения на процесуалните правила е въведено бланкетно, поради което касационният съд не го обсъжда. С оглед на изложеното въззивното решение следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1, пр.1 ГПК. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №80/19.10.2009г., постановено по т.д.№ 172/2009г. от Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.