Р Е Ш Е Н И Е №402 гр.София, 19.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 93/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 595 от 09.06.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 06.08.2009 год. по гр.дело № 1479/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-г състав, с което е оставено в сила решението от 31.01.2008 год. по гр.дело № 7495/2005 год. на Софийския районен съд, 26-ти състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Д. Ц. С. и М. Ц. Р. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу Ц. Ц. К., С. Ц. Ц. и М. Ц. Ц. за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1949 година наследодателят на ищците/касатори/ Т. М. П., починал на 23.03.1952 год., е бил собственик по давностно владение на нива с площ 4.000 дка, находяща се в землището на[населено място], местността „Б. б.”, при съседи: изток-селска мера, дере; юг-дере, Н. В.; север-имот на Т. М. П. и запад-черен път, ж.п.линия. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с указанията, дадени с т.т.6 и 10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. В жалбата се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касация Ц. Ц. К., С. Ц. Ц. и М. Ц. Ц. са на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: С първоинстанционното решение е било прието, че имот пл.№ 235, к.л.А-4-8-Г по плана на[населено място], кв.И. е част от възстановения имот на наследниците на Т. М. П. с решение № 5167 от 20.02.2004 год. на ОСЗГ-О. к., като имотите се застъпват в контура, означен с А,Б,10,31,32,33,34,9,8,А, със зелен цвят на комбинираната скица /част от заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза/ с площ от 880 кв.м., както и че имот пл.№ 235, к.л.А-4-8-Г не е идентичен с имота, обхващащ кариерата за леярска пръст в м.”Б. б.”, така както е изчертан на скицата, неразделна част от договора за наем от 07.06.1947 год. Районният съд е приел, че наследодателят на ищците/касатори/ Т. М. П. е ползвал нива от около 4.000 декара в м.”Б. б.”, при граници: имот на Н. В., м., нива на Т. М. и път, като част от тази нива /предната й част от страната на мерата/ била заета от кариера, която се отдавала под наем от Т. М., но упражняваната от последния през периода от 1938 год. до 1949 год. явна, спокойна и необезпокоявана фактическа власт върху имота не е достатъчна за придобиване по давност, тъй като са изтекли само 11 години от 20-годишния срок по Закона за давността/отм./. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че „съвкупната преценка на свидетелските показания и представения по делото договор за наем на леярска пръст, в който имотът е индивидуализиран чрез съседи и площ, водят до извод за идентичност на имота, описан от свидетелите с този, предмет на договора за наем. Т.е. касае се за имот, различен от възстановения с решение № 5167/2004 год. на ОСЗГ”О. к.”. С оглед на това, градският съд е намерил за ирелевантно осъществяваното от Т. П. владение, доколкото същото е довело до възникване право на собственост на оригинерно основание, но по отношение на различен от възстановения имот. Въззивният съд е добавил и още едно съображение, а именно, че процесният имот е бил ползван като кариера за добив на пръст и при наличието на данни, че към 1949 год. е бил отчужден при условията на ЗНЧИМП, възстановяването на собствеността следвало да се извърши при предпоставките на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на въззивния съд, че не е налице идентичност на имота, за който ищците/касатори/ твърдят, че е бил придобит по давност от наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС, с процесния имот е основан на преценка на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели В. Н. М., Б. С. М. /с.з. 15.05.2006 год./ и Й. С. Г. /с.з. 16.10.2006 год./ във връзка с договора за наем на леярска пръст от 07.06.1947 год. /л.44 от гр.дело № 7495/2005 год. на СРС, 26-ти с-в/. Съдът е приел, че се касае за различни имоти, което обстоятелство е послужило като достатъчно основание за отхвърляне на иска. От анализа на подробните показания на тримата свидетели обаче не би могъл да се изключи и извод, че само част от притежаваната от Т. П. М. нива е ползвана за кариера /така: свид.М. говори за кариера „в предната част на мястото”, свид.М.-„за карира в имота”, а свид.Г. също, че в имота има кариера/. Доколкото по делото съществува съмнение относно идентичността на процесния имот с имота, за който ищците/касатори/ твърдят, че е бил собственост на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС, въззивният съд е нарушил съществено процесуалните правила, като е отказал да отмени определението си за даване на ход по същество в заседанието на 18.03.2009 год., за да даде възможност на процесуалния представител на ищците/касатори/ да формулира искането си за назначаване на съдебно-техническа експертиза относно идентичността на имота, собственост на Т. М. П. с имота, предмет на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Нещо повече, въззивният съд би могъл и служебно /без искане от заинтересуваната страна/ да назначи нова техническа експертиза, респ. да възложи допълнителна задача на тройната техническа експертиза, която да даде заключение по въпроса за идентичността на процесния имот с имота, притежаван от наследодателя на ищците/касатори/, като вземе предвид събраните в двете инстанции по съществото на спора гласни и писмени доказателства /срвн. т.10 от тълк.решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС/. Съществено са нарушени съдопроизводствените правила и с определението от 18.03.2009 год., с което са заличени допуснатите с определение от 06.06.2008 год. двама свидетели на ищцовата страна под предлог, че чрез тях страната е искала да установи обстоятелства, незаявени в първоинстанционното производство, респ. извън предмета на доказване. С въззивната жалба са посочени обстоятелствата, за установяване на които са поискани двама свидетели при довеждане, а именно: „… че Т. М. П. е владял процесния имот повече от 20 години, преди 1949 година”, т.е. в рамките на 20-годишния давностен срок по Закона за давността /Обн., ДВ, бр.23 от 30.01.1898 год., отм., Изв., бр.92 от 16.11.1951 год. в сила от 16.12.1951 год./. Следователно, не би могло да се приеме, че с допуснатите до разпит с определението от 18.06.2008 год. свидетели страната ще установява незаявени от нея в първоинстанционното производство обстоятелства, респ. такива, които са извън предмета на доказване по делото. В тази насока, въззивният съд не се е съобразил и с т.6 от тълк.решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС/. Налице е отменителното касационно основание по чл.281, т.3, предл.второ ГПК и тъй като се налага да се извършат нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл.293, ал.3 ГПК следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението от 06.08.2009 год. по гр.дело № 1479/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-г състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/