Р Е Ш Е Н И Е № 128 С., 14.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 29. 09. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К. при участието на секретаря М. М. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И. т.дело № 817/2010 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпили са касационни жалби от [фирма], [населено място] и от [фирма],гр.С. срещу решение от 18.05.2010 год. по гр.д.№2743/2008 год. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „д” въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 04.06.2008 год. по гр.д.№19047/2006 год. на Софийския районен съд, ГК, 25 състав, с което е уважен предявеният от ЕТ”Форд-И. Г., [населено място] срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК, отм., като е прието за установено, че ищецът не дължи сумата 7 333.51 лв., представляваща стойността на корекцията в сметката му, извършена служебно с констативен протокол №1000574/02.05.2007 год., поради констатирана при проверката, извършена на същата дата, грешка в отчитане на преминалата през електромера енергия- минус 78.60%. Корекцията е за периода 04.12.2006 год.- 02.05.2007 год. Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел, че ответникът [фирма] не е доказал периода, през който следва да се коригира сметката на ищеца. По повод въззивна жалба от [фирма] Софийският градски съд е споделил крайния извод на районния съд, но по съображения, че ответникът не е ангажирал метрологична експертиза, която да установи твърдяното от електропреносното предприятие погрешно отчитане от електромера на ищеца на консумираната електроенергия. Във въззивното производство служебно на основание чл.263и,т.5 ТЗ е конституиран като жалбоподател и ответник по иска и настоящият касатор [фирма]. Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване- чл.281, т.3 ГПК. Навежда и довод за неговото неправилно конституиране служебно като страна по делото едва във въззивното производство, след като с решение №18 от 03.01.2007 год. по ф.д.№6358//2000 год. на СГС е вписано преобразуването на първоначалния ответник [фирма] чрез отделяне на част от имуществото му и преминаване към касатора [фирма] още преди завеждането на иска- 27.08.2007 год. Касаторът [фирма] също подържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване- чл.281,т.3 ГПК, защото съдът неправилно е приел, че грешката в измерването не е установена. Навежда довод, че проверката е извършена точно, защото е използван калибриран еталон. Ответникът по касационните жалби оспорва основанията за достъп до касация, а по същество тяхната основателност, претендира разноски. С определение 238 от 07.04.2011 год. на основание чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по повод направеното възражение от касатора [фирма] за ненадлежното конституиране на ответниците в процеса и с оглед служебното задължение на съда да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалваното решение/вж.т.1 на ТР 1-2010-ОСГКТК/. Първоинстанционното решение е постановено срещу неправоспособна страна- [фирма]. Исковата молба е заведен в съда на 27.08.2008 год., към който момент с Решение №18 от 03.01.2007 год. по ф.д.№6358/2000 год. на СГС- фирмено отделениие е вписано преобразуване на [фирма] чрез отделяне на част от имуществото му и преминаване към приемащото дружество- [фирма]. Това дружество не е било констиуирано като страна по делото. Въззивникът [фирма], също не е бил конституиран в първоинстанционното производство, въпреки че с решение №21 от 29.01.2008 год. по същото дело на СГС, фирмено отделение е бил вписан в търговския регистър, преди заседанието на районния съд от 06.03.2008 год., когато делото е обявено за решаване по същество. Решението на Софийския районен съд е постановено срещу ненадлежно конституирана страна, т.е при наличие на абсолютна отрицателна предпоставка, за която съдът е бил длъжен да следи служебно- арг. от чл.101, ал.1 ГПК, р.п. чл.25, ал.1 ГПК, отм. Този пропуск на съда не е бил констатиран от въззивния съд, който с обжалваното решение е потвърдил един недопустим съдебен акт. Допуснатия порок от Софийския районен съд се е отразил на допустимостта и на въззивното решение, още повече делото пред Софийския градски съд е било образувано по жалба на [фирма] с вх.№32874 от 01.07.2008 год., който не е бил конституиран като страна в първоинстанционното производство. Съобразно изложеното дотук ВКС, І Т.О. намира, че на основание чл.293, ал.4 във вр. чл.270 , ал.3 ГПК решенията и на двете съдебни инстанции ще следва да бъдат обезсилени, а делото върнато на Софийския районен съд за ново разглеждане след правилното конституиране на страните по делото. Разноски в полза на касаторите не следва да се присъждат в настоящето производство, а едва при окончателното решаване на спора/арг. от чл.294 ал.2 ГПК/. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 18.05.2010 год. по гр.д.№2743/2008 год. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „д” въззивен състав и оставеното с него в сила решение от 04.06.2008 год. по гр.д.№19047/2006 год. на Софийския районен съд, ГК, 25 състав. ВРЪЩА ДЕЛОТО НА Софийския районен съд за ново разглеждане от друг състав след правилното конституиране на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: