8 Р Е Ш Е Н И Е № 7 София, 04.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И. Е. В. при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 59/ 2013 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение №1693 от 12.10. 2012 г. по т.д. №1617/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 16.02.2012 г. по т.д. №3177/2010 г. на СГС в частта, с която исковете на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] са отхвърлени, които са уважени: за 22 719.43 лв. искът по чл. 79 ал. 1 ЗЗД - цена на проектиране, съгласуване и изграждане на съоръжения за присъединяване по Договор от 20.04.2007 г., сключен по чл. 20 ал. 5 от Наредба №6/09. 06.2004 г., със законната лихва, след уважено възражение за прихващане на ответника с 9600 лв. - цена за присъединяване и с 1129.84 лв. - договорна неустойка за забавено изпълнение, и за 6082.23 лв. искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, с оплакване за недопустимост. Жалбоподателят счита, че при изложени от ищеца отношения по договор за присъединяване на потребители на ел. енергия към електроразпределителната мрежа(Е.) по Наредба №6/09.06.2004 г.(Д.в.бр.74/ 24.08.2004 г.), въззивният съд е приел, че се касае за договор с елементи на договор за изработка. Прави и оплакване за неправилност на решението - при сключен договор за присъединяване по реда на Наредба №6, съгласно чл.14 и чл. 20 от която всеки договор за присъединяване се сключва преди съоръженията за присъединяване да са дори проектирани, съответно и преди да са известни конкретните съоръжения, не може да се приеме, че има договор за изработка и че стойността на съоръженията е определяема. Жалбоподателят сочи, че основен предмет на договора за присъединяване са условията и реда за присъединяване, и техническите изисквания и параметри на присъединяването, посочени в чл.18 ал.1 от Наредбата, затова договорът не съдържа индивидуализация на средствата за присъединяване - липсва самия обект, както и цената му. Жалбоподателят аргументира, че с оглед чл. 20 ал. 7 от Наредба №6, е налице нормативно задължение за сключване на договор за покупко - продажба на средствата за присъединяване след изграждането и приемането им в експлоатация, каквито клаузи страните са уговорили в чл.7 и чл.16 от Договора. Мотивира също, че тъй като договорът за присъединяване се сключва преди изработването на инвестиционните проекти - чл. 14 и чл. 20 от Наредбата, не съдържа индивидуализация на съоръженията, и цена, затова Наредба №6 въобще не предвижда договор за изработка, а съгласно чл. 20 ал. 7 от Наредбата и уговореното от страните в Договора, след изграждането и въвеждането на обектите в експлоатация, присъединяваното лице се задължава да прехвърли на съответното предприятие възмездно собствеността на съоръженията - да сключи договор за покупко-продажба, какъвто страните не са сключили поради неизпълнение на задълженията на ищеца за представяне на изискуемите се от Наредбата документи за съоръженията и неучредяване на сервитутни права на дружеството (чл.64 от Наредбата), тъй като се касае за изграждане на кабелни линии ниско напрежение, затова неправилно искът е уважен. Жалбоподателят поддържа, че в тежест на ищеца е да докаже, че е изправна страна по договора. Сочи, че съгласно Наредба №6 след изграждането на средствата за присъединяване започва процедура, при която се съобразяват минимално необходимите за покупко-продажбата условия и документи, уточнява се цената на съоръженията, определя се цената за присъединяване, подготвя се проекто-договор за придобиване на съоръженията, издават се данъчни документи - това са етапи на преговори, подготовка и сключване на договор за продажба, какъвто не е сключен поради неизпълнение задължението на ищеца за учредяване на сервитутни права на предприятието, тъй като съгласно Договора следва да изгради кабелни линии ниско напрежение, и не е представил изискуемите се съгласно чл. 5, чл.14 и чл. 24 от Наредба №6 документи - налице е незаконно строителство по смисъла на ЗУТ. Заключава, че с оглед неоснователността на главния иск, решението е неправилно и в частта, с която е уважен искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД и иска същото да се отмени и да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] оспорва същата, като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е законосъобразно, тъй като със сключения Договор за присъединяване, който въззивният съд правилно е квалифицирал като договор с елементи на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД, задължението на Е. за плащане стойността на съоръженията, не е обвързано от прехвърляне на собствеността върху тях, нито е уговорено плащането да стане след прехвърляне на съоръженията. Счита, че съгласно чл. 11 от Договора, падежът на плащането е свързан с представяне на изискуемите се документи, а не с прехвърляне на собствеността. Обосновава, че е представил тези документи, като извършените СМР се ограничават до вътрешни промени, които не променят схемата и принципа на действие на трафопоста и които съоръжения са изпълнени съгласно указаните от Е. с разрешително писмо № 2832/13.11.2006 г. и са приети от Е.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с основателността на касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 708 от 24.10.2013 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване на материално -правните въпроси: 1.Лицето, с което Е. е сключило договор за присъединяване на обект на потребители към Е. по реда на чл. 20 ал. 5 от Наредба №6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, има ли изискуемо вземане за стойността на проектираните и изпълнени съоръжения за присъединяване, въз основа на договора за присъединяване, в който се съдържа клауза, че това лице се задължава да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията, и обусловено ли задължението на Е. за плащане стойността на изградените съоръжения за присъединяване от възмездното им прехвърляне и 2. Основателен ли е отказът на Е. да плати на ищеца стойността на проектираните и изградени съоръжения за присъединяване, при липса на договор за изкупуването им. По тези въпроси едни съдилища приемат, че договорът за присъединяване по чл.16 от Наредбата предвижда условия за присъединяване към РМ чрез изграждане на съоръжения за присъединяване, както и уговорка страните да сключат последващ договор за прехвърляне възмездно собствеността върху съоръженията, с който цената на присъединяването се прихваща от стойността на съоръженията за присъединяване. Считат, че договорът за присъединяване не поражда задължение за плащане цената на изградените съоръжения, и без да е сключен от страните договор за прехвърляне на собствеността на съоръженията в полза на Е., не е изискуемо вземането на присъединеното лице за стойността им. Други съдилища (въззивният съд) приемат, че договорът за присъединяване по чл.16 от Наредбата в частта, с която страните са постигнали съгласие присъединяваното лице да изгради, а Е. да заплати стойността на изграденото съоръжение за присъединяване, има елементи на договор за изработка, който е действителен дори и в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определяема. Считат (въззивният съд счита), че за фактически извършените работи Е. дължи плащане по действителни цени, като стойността на съоръженията за присъединяване може да се определи по делото от вещо лице и след като е установено, че обектът се експлоатира, следователно е изпълнен, е основателен искът по чл. 266 ал. 1 ЗЗД - ищецът е изправна страна и отговорността на Е. да плати изработеното, е ангажирана с договора за изработка, в който липсва уговорка за сключване на друг договор за изкупуване. Правилно е първото разрешение. Законът за енергетиката - чл. 116 и чл. 117 - урежда изискванията и условията за присъединяване на производители и клиенти към мрежите, и достъпа до мрежите, която уредба е доразвита с Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (Д.в.бр.74/24.08.2004 г.). Съгласно чл. 2 от Наредбата присъединяването на обекти на потребител към съответна ЕМ се извършва по уредена от закона процедура, която включва: проучване от преносното или от съответното РП на условията и начина на присъединяване, предварителен договор за присъединяване, който се сключва преди изготвянето на инвестиционния проект за изграждане или преустройство на присъединявания обект, и договор за присъединяване, който се сключва между съответното предприятие и лицето, поискало присъединяването на обекта. Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата присъединяваният обект и електрическата централа трябва да отговарят на техническите изисквания на тази наредба и правилата по чл.83 ал.1 от ЗЕ. Предмет на договора за присъединяване по чл.16 от Наредбата са правата и задълженията на страните във връзка с присъединяването, както и спазването на необходимите технически условия за присъединяване на обекта към съответната мрежа. Съдържанието на договора за присъединяване на обекти на потребители е уредено Наредбата, в чл. 18 от която са посочени съществени клаузи на договора за присъединяване относно: вида и техническите параметри на съоръженията за присъединяване; финансовите взаимоотношения между страните - цената за присъединяване; сроковете, цените и условията за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на Е. или Е.; сроковете и етапите за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване и др. Задължението за изграждане на съоръжения за присъединяване е на предприятието след прехвърляне на собствеността или учредяване право на строеж и учредяване на сервитутни права от собственика на имота. ПП или съответното Е. изгражда съоръженията за присъединяване за своя сметка и осигурява въвеждането им в експлоатация по реда на ЗУТ и съгласно чл. 20 ал. 5 от Наредбата, лицето, с което се сключва договор за присъединяване, може да поеме задължение за изпълнение на определен вид строителни и монтажни работи по присъединяването, или за изграждане на съоръженията за присъединяване. Изградените съоръжения за присъединяване се прехвърлят възмездно в собственост на ПП или съответното Е. на база на взаимно признати разходи (чл.20 ал.7 от Наредбата). Електрическите съоръжения за присъединяване на обект към ЕМ, съгласно чл. 22 от Наредбата, се поставят под напрежение, когато са изпълнени изискванията за въвеждането им в експлоатация, удостоверено с посочените документи, издадени при условията и по реда на ЗУТ. От изложеното следва, че договорът за присъединяване на обекти на потребители има нормативна уредба, създадена със специалния Закон за енергетиката и Наредба № 6/ 09.06.2004 г. - ред, различен от реда, предвиден за договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД. Затова настъпването на изискуемостта на вземането на присъединяваното лице за изградените от него обекти, не се определя само от изпълнение на задължението за изграждане на обектите и приемането им от възложителя, преценено съгласно чл. 258 и сл. ЗЗД, а при съблюдаване на изискванията, създадени в приложимата нормативна уредба. Поради това отговорът на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, е: вземането на присъединяваното лице за стойността на проектирани и изпълнени съоръжения за присъединяване към електрическата мрежа, не е изискуемо на основание договора за присъединяване само с изграждането на обектите и преди присъединяваното лице да изпълни задължението, нормативно уредено в чл. 20 ал. 7 от Наредба №6/ 09.06.2004 г. и уговорено със сключения от страните по делото договор за присъединяване - да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията за присъединяване, след като представи изискуемите се за изграждането им съгласно чл. 22 от Наредбата документи. Отказът на преносното или съответното разпределително предприятие да плати стойността на съоръженията за присъединяване, претендирана само въз основа на договора за присъединяване, и без страните да са сключили договор за изкупуване на съоръженията, е основателен. За да отмени решението и да уважи за 22 719.43 лв. иска за цена на проектиране, съгласуване и изграждане на съоръжения за присъединяване съобразно Договор от 20.04.2007 г., сключен по реда на чл. 20 ал. 5 от Наредба №6/09.06.2004 г. и иска за обезщетение за забавено плащане, като е уважил възражението за прихващане на ответника, въззивният съд е приел, че сключеният договор в частта, с която страните са постигнали съгласие присъединяваното лице да изгради, а ответникът да заплати стойността на процесните съоръжения за присъединяване, има елементи на договор за изработка, който е действителен дори и в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определяема. Приел е, че за фактически извършените работи ответникът дължи заплащане по действителни цени, която стойност може да се определи по делото от вещо лице, и след като е установено, че обектът се експлоатира, са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 266 ал. 1 ЗЗД - ищецът е изправна страна по договора, сключен по реда на чл. 20 ал. 5 от Наредба №6/2004 г. и е неоснователен отказът на ответника да плати цената на съоръженията. Съдът е заключил, че отговорността на ответника да плати изработеното, е ангажирана с договора за изработка, сключен с ищеца, с който е поето задължението за изграждане на обектите, в който договор липсва уговорка за сключване на друг договор за изкупуване и който ищецът е изпълнил, като е изградил съоръженията. Като е приспаднал цената за присъединяване 9600 лв. и 1 129.84 лв. - неустойка за забавено изпълнение от ищеца - по възражението за прихващане на ответника, съдът е уважил иска за 22 719.43 лв. - стойност на извършената работа по проектиране, съгласуване и изграждане на съоръженията и за 6082.23 лв. - иска за обезщетение за забавено плащане. Решението е незаконосъобразно. В сключения от страните договор за присъединяване на основание Наредба №6 от 09.06.2004 г., ищецът в чл. 6 ал. 1 е поел задължение да проектира, съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба и изгради съоръженията за присъединяване, описани в чл.2:електропроводни линии ниско напрежение от посочения трансформаторен пост, като монтира трансформатор с посочената мощност и оборудва килия с нов разединител и нови табла. Съгласно чл. 15 от Договора, електрическите съоръжения НН след границата на собственост се изграждат от и за сметка на присъединяваното лице и са негова собственост, които съгласно чл. 7 ал. 1 от Договора, се поставят под напрежение след сключване на договор за прехвърляне на собствеността им. В чл. 16 от договора присъединяваното лице, в съответствие с чл. 20 ал. 5 от Наредбата, се е задължило да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията за присъединяване. Затова е необоснован изводът, направен във въззивното решение, че Договорът за присъединяване от 20.04.2007 г. не съдържа разпоредба относно прехвърлянето с друг договор на правото на собственост върху съоръженията за присъединяване. За да се сключи същия следва присъединяваното лице да изпълни изискването по чл. 22 ал. 1 от Наредбата и да представи документите, издадени при условията и по реда на ЗУТ, удостоверяващи, че са изпълнени изискванията за въвеждане в експлоатация на присъединения обект, задължение, записано и в чл. 18 от Договора и неоснователно ищецът възразява, че представянето им не е необходимо, тъй като се касаело за преустройство на съществуващ обект, а не за нов, както и че съоръженията са изпълнени съгласно указаните от Е. с разрешително писмо № 2832/13.11.2006 г. и са приети от Е.. Незаконосъобразно въззивният съд е уважил иска на основание изпълнение на задължения, възникнали по договор с елементи на договор за изработка, като е определил по делото с вещо лице стойността на изработеното, която е приел за определяема. Съгласно чл. 20 от Наредбата, договорът за присъединяване се сключва преди съоръженията за присъединяване да са проектирани - преди да са известни и индивидуализирани конкретните съоръжения и останалите разходи (цената на съоръженията), затова договорът за присъединяване няма характер на договор за изработка. С договора за присъединяване страните уговарят условията и реда за присъединяване, уреждат техническите изисквания и параметри на присъединяването и за страните е налице нормативно установено задължение в чл. 20 ал. 7 от Наредба №6 за сключване на договор за покупко-продажба на средства за присъединяване след изграждането им, каквото задължение страните са уговорили в чл.7 и чл. 16 от Договора. Липсва договор за покупко-продажба, какъвто не е договорът за присъединяване, който урежда техническите изисквания и параметри на присъединяването, договорът за присъединяване не прехвърля собствеността, поради което присъединеното лице няма изискуемо вземане срещу разпределителното предприятие за цената на изградените съоръжения за присъединяване. По изложените съображения решението следва да се отмени и на основание чл. 293 ал. 2 ГПК да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят в размера, в който са предявени: за 33 448.94 лв. - стойност на съоръжение за присъединяване, и за 6091.50 лв. - обезщетение за забавено плащане, тъй като поради неоснователността на исковете, не може да се уважи възражението на ответника за прихващане с 9600 лв. - цена за присъединяване и с 1 129.84 лв. - неустойка за забавено изпълнение на ищеца Поради този изход на спора решението следва да се отмени и в частта за разноските. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски, направени в първоинстанционното производство 1660 лв. (420 лв. възнаграждение за вещи лица и 1240 лв. - на основание чл.78 т. 8 ГПК) и за възивната инстанция 600 лв. (за подадения отговор, на основание чл.78 т. 8 ГПК) - общо 2260 лв., както и разноски за касационната инстанция 1806.03 лв. (1200 лв. на основание чл.78 т.8 ГПК и 606.03 лв. държ.такса) По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 1693 от 12.10.2012 г. по т.д. № 1617/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, включително за разноските и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за 33 448.94 лв. - стойност на съоръжения за присъединяване, изпълнени на основание сключен по реда на чл. 20 ал. 5 от Наредба №6/09.06.2004 г. Договор за присъединяване от 20.04.2007 г. и иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 6091.50 лв. ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да плати на [фирма]- [населено място] 2260 лв. - разноски по делото, както и 1806.03 лв. - разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: