Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
София, 02.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4622 /2017 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 355 от 29.06.2017 г.. по касационна жалба на Л. Н. К. и И. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 5685 от 01.08.2017 г. по гр. д. 276/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с което е отменено първоинстанционното решение от 19.10.2016 г. по гр. д. № 58227/2014 г. на СРС, в частта, с която е уважен предявения от касаторките срещу И. Ц. Ц. отрицателен установителен иск, че той не е собственик на таванско помещение - сушилня № 13 с площ от 27 кв. м. в жилищна сграда в [населено място], [улица] индивидуализирано с граници и вместо него е постановено друго, с което този иск е отхвърлен като неоснователен.
Потвърдено е първоинстанционното решение, с което отрицателният установителен иск е уважен по отношение на другите двама ответници Ц. И. Ц. и съпругата му Е. Ц. като е прието, че те не са собственици на същото таванско помещение - сушилня № 13. В тази част решението е влязло в сила.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за етажната собственост и придобивната давност в ЗС и задължителната съдебна практика по прилагането им и за необоснованост на извода, че ответникът И. Ц. е придобил по давност процесното таванско помещение „сушилня” с площ 27 кв.м.
Ответникът И. Ц. оспорва касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по следните два въпроса: 1. възможно ли е промяна на предназначението на обща част в етажната собственост да се извърши едностранно от единия съсобственик и 2. може ли да се придобие по давност обща част в сграда в режим на етажна собственост ако не е обособена по надлежен ред в самостоятелен обект с надлежни строителни книжа и въз основа на съгласие на собствениците
По първия от тези въпроси е създадена многобройна задължителна практика. С ТР 34/15.08.1983 г. на ОСГК на ВС са дадени разяснения по приложението на чл. 37- 38 ЗС в смисъл, че когато подпокривното пространството /таванът/ не е изграден от отделни помещения, това пространство е обща част по естеството си, но ако има изградени обекти, то това е обща част по предназначение, Характерно за общите части по предназначение е, че сградата може да съществува и да се ползва и без тази обща част. Общите части по естеството си са тези, без които сградата – етажна собственост не може да функционира, или без които етажните собственици не могат да използват обектите си на собственост. Предназначението на общите части по предназначение, каквото е подпокривното пространство, в което има самостоятелни помещения може да се промени при условия, допустими от закона и при съгласието на всички етажни собственици. То трябва да е изразено изрично. До влизане в сила на ЗУТ / 31.03.2001г. няма законово изискване за форма, в която да е дадено това съгласие, но с ТР № 39/23.06.1986 г. на ОСГК на ВС по повод портиерското жилище, което е обща част по предназначение, е прието, че волята на етажните собственици за изменение предназначението може и да не е изрично писмено изразена, но трябва да следва недвусмислено от някакъв акт или от поведението им, което да разкрива такава воля. Още с първоначалната редакция на чл. 185, ал.2 ЗУТ в сила от 01.03.2001г., която е действаща и към настоящия момент нормативно е въведено изискване за присъединяване на общи части към самостоятелен обект на собственост да се даде съгласие на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите, като ал.3 на този текст изисква това преустройство да се извърши при спазване на строителните правила и норми. Предназначението на общите части по естеството си не може да бъде променяно до колкото те са необходими за функционирането на сградата и за достъп до отделните обекти.
Отговорът на втория въпрос - може ли да се придобие по давност обща част в сграда в режим на етажна собственост ако не е обособена по надлежен ред в самостоятелен обект с надлежни строителни книжа и въз основа на съгласие на собствениците е отрицателен. Ако законът не допуска придобиване чрез присъединяване или чрез сделка, то е недопустимо придобиване и по давност. За общите части по естеството си, тъй като са необходими за нормалното функциониране на сградата и за нормалното ползване на отделните обекти на собственост, придобиването им по давност е невъзможно. За общите части по предназначение, ако етажните собственици не са се противопоставили на установеното владение от етажен собственик и от това може да се направи извод за недвусмислено изразено тяхно съгласие, както и кумулативно ако придобиването по давност не би противоречало на строителните правила и норми, а и на императивните норми на ЗУТ, обща част по предназначение може да се придобие по давност. Преценката обаче за това дали придобиването по давност би противоречало на строителните правила и норми и на нормативните актове, действали към момента на придобиването е конкретна за всеки отделен случай.
По касационната жалба:
По делото е установено, че през 1946 г. собствениците на дворно място в [населено място], с административен адрес [улица], М. Ц. и С. Ц. (по мъж К.) са продали на още пет лица идеални части от имота си, след което в същия е била построена жилищна сграда. С договор за доброволна делба, вписан на 10.06.1946 г., съсобствениците са си разделили апартаментите в сградата и обслужващите тавански помещения. В п. 11 от договора е записано, че двете помещения с предназначение сушилни, се разпределят в „обща собственост и ползване” както следва: на апартаменти 4, 6 и 7 - сушилня № 13, а на апартаменти 2,3,5,8,9,10 – сушилня № 14. Апартамент № 4 /на целия първия надпартерен етаж/ е разпределен на М. Ц., като към него е придаден таван № 3, а апартаменти №№ 6 с припадащият му се таван № 4 и апартамент № 7 с припадащите му се тавани № № 1 и и № 2 са разпределени на С. Ц.. /апартаменти № 6 и 7 са заемали целия втори надпартерен етаж/ В п. 12 от договора е уговорено сушилня № 14 да е собственост на апартаменти 2,3,5,8,9,10,11. В същият договор за делба е отразено, че общи части на сградата освен тези по чл. 2 от Закона за етажната собственост са пералните и сушилните по начина, описан в п.11 и п. 12
През 1959 г. М. Ц. продава на ищцата Л. К. 68.75% от ап. № 4 на първия етаж, заедно с таванско помещение № 3 и 1/2 ид. ч. от зимнично помещение, индивидуализирано с граници и 13/190 ид. ч. от общите части на сградата. След продажбата е извършено преустрояване на апартамента в две жилища на основание издадено строително разрешение.
На 04.05. 1958 т. Ц. И. Ц. е закупил от Г. В. апартамент на втория над партерен етаж от сградата, едно таванско помещение, индивидуализирано с граници, и 9/190 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място.
С приета техническа експертиза е установено, че в сградата са извършени преустройства на апартаментите от първи до четвърти етажи в резултат на което от по два апартамента на етаж са създадени четири или общия брой на апартаментите в сградата се е увеличил от 11 на 17 броя и те са получили нова номерация. Вещото лице е конкретизирало, че бившия ап. 4 е идентичен със съществуващите ап. 7, собствен на Л. К. и ап. 8; бившия ап. 7 е идентичен с ап. 11, собствен на И. Д., но към него се придава само мазе, няма таван/; бившия ап. 6 е идентичен с ап. №№ 9 и 10 собствени на ответниците. Към апартаментите, в които са преустроени трите апартамента Д 4, № 6 и № 7 по договора от 1946 г. се преразпределят и съответните идеални части от общите части, включително и сушилня № 13, съгласно т.12 от договорът от 1946 г.
С приетите две експертизи е установено, че в първоначалния план при номерирането на таваните е пропуснат № 1, а сушилнята, която е означена с № 13 в договора за доброволна делба, е показана с № 4. След проследяване на границите на таваните, разпределени към апартаментите, вещото лице е изготвило скица, приложение № 3, в която е номерирала таваните, по посока обратно на часовниковата стрелка, както е направено в първоначалния план, и е посочило, че таванските помещения № 1-3 включително са на ответниците, а таван № 4 на ищцата К.. Помещението с предназначение сушилня, през което се осигурява достъп до тавани от 1 - 4, е номерирано с № 13. Установено е, че то е преградено с дъсчена стена и се ползва от ответника И. Ц., а преди това е използвано от баща му ответника Ц. Ц.. В този смисъл са и събраните гласни доказателства.
С. К. е завещала през 1973 г. собствения си апартамент на втория надпартерен етаж, с площ от 126.17 кв. м. заедно с прилежащите му таван, зимнични помещения, сушилни с площ от 27 кв. м. и перално с площ от 9 кв. м. /в мазето/ (л. 85) на Държавата. В този обособен апартамент е бил настанен Ц. със съпругата си и дъщеря си на основание договор за наем от 1990 г. През 2000 г. той е сключил договор за покупко-продажба на имота с държавата, като в договора е посочено, че му се продава и таванско помещение, представляващо сушилня № 13, с площ от 27 кв. м., също зимнично помещение, представляващо перално с площ от 9.00 кв. м. и 10/190 ид. ч. от общите части на сградата. Този апартамент и прилежащите му помещения Ц. и съпругата му Е. са продали през 2002 г. на сина си ответника И. Ц. Ц. (н. а. № 142,т.1 от 24.07.2002г. ).
Въз основа на така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове по отношение на Ц. Ц. и съпругата му Е. Ц. са основателни и е потвърдил решението, с което са уважени, като в тази част решението е влязло в сила. По отношение иска, предявен срещу И. Ц., е приел, че ответникът е осъществявал владение върху помещението от 2000 г., когато баща му е закупил апартамента от държавата, в който договор като прилежащо таванско помещение е посочена сушилнята. Владял го е до предявяване на иска, като го е преградил с дървена стена и приобщил към останалите свои и на баща му тавански помещения. Намерил е, че дори и да се приеме, че договорът, сключен с държавата, не е породил транслативно действие за таванското помещение с предназначение сушилня, правото на собственост е придобито на оригинерно основание – давностно владение от И. Ц.. Намерението му да владее за себе си не е опровергано. На осъществяваното владение не са се противопоставяли останалите етажни собственици, поради което презумпцията по чл. 69 ЗС не е оборена и той се легитимира като собственик на това помещение. Въз основа на тези изводи е отменил първоинстанционното решение, в частта, с която искът срещу него е уважен и го е отхвърлил като неоснователен.
Решението в обжалваната част е неправилно.
По волята на етажните собственици, изразено при учредяване на етажната собственост с договорът от 1946 г., сушилня № 13 е определена за обща част на апартаменти 4,6 и 7. Тя е останала такава и за апартаментите, в които в последствие тези апартаменти са преустроени. Тъй като през тази сушилня се е осигурявал достъпът до таваните от № 1 до № 4, придадени към апартаменти 46 и 7, тя е имала статута на обща част по естеството си. Общите части по естеството си не могат да променят предназначението си дори със съгласието на етажните собственици. В случая след 1946 г. няма данни да е изразявана воля от собствениците на апартаменти 4,5 и 7, респективно на собствениците на апартаментите, в които тези три апартамента са преустроени, за присъединяване на сушилнята към таванът на ответника. Като обща част по естеството си, сушилнята, през която се осигурява достъпът на етажни собственици до таваните им не може да се придобие нито чрез сделка с държавата, нито по давност. Държавата не е придобила на основание завещание като изключителен собственик сушилня № 13, защото тя е била обща част по естеството си. Придобила е само частта от общите части, припадащи се към завещания апартамент. Затова ответникът и праводателите му не са придобили като изключителни собственици сушилня № 13 нито на основание сделка, нито на оригинерно придобивно основание давност. Изводът на СГС в обжалваното решение за това, че сушилнята е придобита по давност от ответника е формиран в противоречие на материалния закон – правилата за етажната собственост и задължителната съдебна практика по приложението им. Обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторките отрицателен установителен иск, като неправилно, следва да се отмени, като вместо това, предявеният иск се уважи и по отношение на ответника И. Ц. Ц.. Съобразно този резултат, на касаторите следва да се присъдят претендираните от тях и доказани деловодни разноски в размер 738,36 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 5685 от 01.08.2017 г. по гр. д. 276/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с което е отменено първоинстанционното решение от 19.10.2016 г. по гр. д. № 58227/2014 г. на СРС, в частта, с която е уважен предявения от Л. Н. К. и И. П. Д. срещу И. Ц. Ц. отрицателен установителен иск, че той не е собственик на таванско помещение - сушилня № 13 с площ от 27 кв. м. в жилищна сграда в [населено място], [улица] и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателен установителен иск, предявен от ищците Л. Н. К. ЕГН-[ЕГН] и И. П. Д. ЕГН-[ЕГН], че ответника И. Ц. Ц. ЕГН-[ЕГН] не е собственик на таванско помещение - сушилня № 13 с площ от 27 кв. м. в жилищна сграда в [населено място], [улица], съставляваща обща част по естеството си на апартаменти № 4, № 6 и № 7 по договор за делба от 08.06.1946 г.
Осъжда И. Ц. Ц. да плати на Л. Н. К. ЕГН-[ЕГН] и И. П. Д. деловодни разноски в размер на 738,36 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|